Тъй като устройството е доста скъпо, компанията на Бут просперира, като предлага почистване по абонамент. Екипите в бели престилки кръстосват града и почистват цялата къща срещу 13 лири за година. Постепенно червеният «Пухтящ Били» преобразява домовете на британците от тази епоха. Премахването на прахта, трупана години наред, създава нов стандарт за чистота, а наемането на прахосмукачката става символ на статута в обществото сред по-заможните семейства. И така се появяват партитата на прахосмукачка.
Докато сърбали чая, гостенките повдигали кокетно крака, за да могат униформените работници на Бут да изсмучат прахта под столовете им с дългите маркучи.
В списъка на клиентите на Бут влизат германският император Вилхелм Втори, руският цар Николай Втори, Камарата на общините и много домове и магазини в богаташките квартали на Лондон.
През 1903 г. Бут получава световен патент за своята прахосмукачка. И това дава началото на дълги юридически битки, тъй като много откриватели в Европа и САЩ започват да оспорват правата върху изобретението му. Истината е, че в началото на века само за 10 години са измислени най-различни модификации на уреди за почистване. Така например двама американци представят вариации на прахосмукачката. Корин Дюфор изобретява уред, който всмуква прахта в мокра гъба. Дейвид Кенеди пък инсталира в подземието на къща огромна инсталация, която е свързана с тръби с всяко едно от помещенията.
Хюбърт Сесил Бут прекарва следващите две десетилетия във водене на дела.
Той печели всяка битка в съда,
тъй като неговото изобретение е единствената комбинация между помпа, филтър и контейнер за събиране на сметта, която действително улавя и изсмуква мръсотията.
Бут продължава да модифицира прахосмукачката си и в следващите години. Макар че накрая губи битката срещу компанията „Хувър” на пазара на домашните електроуреди, компанията му успешно се преориентира към индустриалния пазар, като започва да произвежда все по-големи модели за фабрики и складове. Самият Бут по-късно описва спомените си в книгата „Произход на прахосмукачката”. Откривателят доживява до 84-годишна възраст и умира в Англия през 1955 г.
Калина Маркова
