Повечето от нас са склонни дори да скрият от зъболекаря си колко сладки неща ядат, защото се срамуват да говорят с него на такива теми.

Тази сладост, направена от разтопена захар на тънки влакна, е всъщност измислена през далечната 1895 година - Джон Уортън изобретява машината за захарен памук, а рамо до рамо в това начинание участва и Уилям Морисън, който е бил зъболекар.

До тази идея се стига, след като двамата, производители на бонбони, умуват как да разнообразят асортимента си от лакомства, за да привлекат повече клиенти.

Истинската си популярност добива през 1904 година, когато Морисън и Уортън представят своето ново изкушение на Световния панаир на сладкишите в Сейнт Луис. Наричат го „приказен конец“ и продават една кутия за 25 долара (много пари за онова време). Хората го смятат за прекалено скъпа стока, но въпреки това не спират да  купуват. И така двамата успяват да продадат повече от 68 000 кутии от новия си вид бонбони.

Името си „захарен памук“ получава едва през 20-те години на 20.век. Името е дадено от Джоузеф Ласко, който също е зъболекар. Той започва да продава захарното изделие на своите пациенти. Някои подозират, че по този начин тези зъболекари откриватели чисто и просто са целели да увеличат пациентите си.