В края на века инженери от двете страни на Атлантическия океан започват да си блъскат главата как могат да решат проблемите на домакинята. Щастливото птиче обаче каца на рамото на Хюбърт Сесил Бут. Веднъж през 1901 г. той е в «Емпайър мюзик хол», когато попада на демонстрация на машина за почистване.  Тя е разработена от жп работник от Сейнт Луис, Мисури, за почистване на вагони. Машината обстрелва килима със струи въздух под налягане. Те вдигат праха и мръсотията, които обаче не се събират никъде. Когато Бут пита американския откривател защо не използва всмукване вместо духане, той му отговаря ядосано, че това вече е изпробвано и е невъзможно. 

Бут обаче не се отказва.  След няколко дни, докато вечеря с приятели  в ресторант, той се опитва да демонстрира идеята си, като

поставя кърпичката си върху плюшената седалка на стол и засмуква въздух с устни отгоре.

Приятелите му виждат как той се задавя от поетата прах. Те обаче стават свидетели на нещо още по-важно – раждането на едно велико откритие.

Още същата година на 30 август Бут патентова откритието си, като нарича прахосмукачката «Пухтящия Били». Тя се състои от помпа, прикрепена към празен контейнер за събиране на сметта, а от другата страна от гъвкава тръба с филтър накрая. Филтърът е много важен, тъй като задържа прахта вътре в контейнера. На практика всички съвременни прахосмукачки са построени на този принцип, измислен от британския инженер.

Бут създава и компания, която предлага уреда на пазара. Първата прахосмукачка е доста скъпичка – около 350 британски лири. Първоначално се задвижва от бензинов, а по-късно и от електрически мотор. «Пухтящият Били» бил обслужван от екип работници в специални бели облекла. Заради огромния размер на прахосмукачката обикновено паркирали каруцата с нея пред къщата, където трябвало да се чисти. Оттам пускали през прозореца маркуч, дълъг почти 30 метра.
След като създава компанията си, Бут решава, че тя има нужда от реклама.  Предлага на собственика на ресторант да му изчисти безплатно  салона и той се съгласява.

Новината за изобретението бързо стига и до кралския дворец.

И така през 1902 г. инженерът е поканен да почисти килим в Уестминстърското абатство при подготовката на сватбата на Едуард Седми  и кралица Александра. Резултатът е толкова добър, че после  една прахосмукачка е инсталирана в Бъкингамския дворец, а друга в замъка Уиндзор. Следващата демонстрация на Бут е в кралския монетен двор. На връщане обаче машината е спряна от полицията, която я връща обратно. Оказва се, че работниците, без да искат, са засмукали доста голямо количество златен прах в търбуха на прахосмукачката.