Учени от Университета в Торонто използват ИИ и ЕЕГ технологии, за да обяснят когнитивните механизми зад ефекта на другата раса (ORE).

Изследователи от Университета на Торонто в Скарбъро използват изкуствен интелект (ИИ) и мозъчна активност, записана чрез електроенцефалография (ЕЕГ), за да обяснят защо хората по-трудно разпознават лица от други расови групи — феномен, известен като "ефект на другата раса" (Other-Race Effect, ORE).

Според проучванията, публикувани в списанията Behavior Research Methods и Frontiers in Human Neuroscience, този ефект е свързан с начина, по който мозъкът визуално обработва и запаметява лицата на хората.

Какво показва изследването?

В едно от проучванията учените използват генеративна противникова мрежа (GAN) – тип ИИ, който създава реалистични изображения – за да реконструират как участниците „виждат“ лицата в съзнанието си. Изследването включва две групи – източноазиатска и бяла – които оценяват сходството между различни лица.

Резултатите разкриват, че:

  • Хората разпознават по-добре детайлите на лица от собствената си раса;

  • Лицата от други раси се възприемат като по-средни и по-малко отчетливи;

  • При реконструкция тези лица изглеждат по-млади и по-изразителни независимо от реалната им възраст или изражение.

Какво показва мозъчната активност?

Във второто проучване екипът използва ЕЕГ, за да анализира мозъчната дейност в първите 600 милисекунди след виждане на лице. С помощта на невронни сигнали учените успяват да реконструират начина, по който мозъкът обработва визуалната информация.

Наблюдаваните резултати показват:

  • По-слабо разграничаване на лица от други раси на невронно ниво;

  • Мозъкът обработва тези лица по-общо, с по-малко внимание към индивидуалните характеристики;

  • Това може да доведе до по-ниска точност при разпознаване и засилване на ORE.

Реални приложения и значение

Според доц. Адриан Нестор, ръководител на лабораторията, и докторанта Моаз Шура тези открития имат множество потенциални приложения:

  • Подобряване на системите за лицево разпознаване;

  • По-точни показания от очевидци в съдебни дела;

  • Диагностика на психични разстройства като шизофрения или гранично личностно разстройство;

  • Борба с расовите предразсъдъци чрез разбиране на когнитивната им основа.

„Ако разберем по-добре как мозъкът възприема лицата, можем да разработим стратегии за намаляване на ефекта от несъзнателните предразсъдъци“, казва Шура.

DOI: 10.3758/s13428-025-02636-z

DOI: 10.3389/fnhum.2025.1543840

Източник: Medical Xpress