Игрите, които скандализираха света

05 октомври 2019 г., 17:00
1244

Обложката на първия Doom. Източник: id Software. 

В днешно време политиците и не особено образованите представители на медийното пространство обвиняват игрите за всичко. Рахит, изнасилване, (само)убийство, липса на социален живот, затъпяване… И нормално – това е новата изкупителна жертва за проблемите на нашето общество, която заема мястото на книгите, филмите и музиката.

През годините не едно и две заглавия успяха да разтърсят общественото пространство. Така че в този материал ще разгледаме именно онези игри, които скандализираха света – с или без основание - посредством своето съдържание…

Doom

Първият FPS шутър, който наистина грабна вниманието на обществото. От една страна – той положи основните на жанра, който познаваме днес. Но от друга – бе разпънат на кръст заради "демоничните изображения" в него. Не веднъж и два пъти е наричан „симулатор на масови убийства”.

Нещо повече - играта бе набедена за основен виновник при масовото убийство в Колумбайн, САЩ през 1999 г., когато учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд, запалени играчи на Doom, застрелват 12 деца и един учител, раняват 21, след което се самоубиват. Според някои твърдения, които впоследствие се оказват неверни, Харис бил направил нива за Doom, които изглеждали като училището – уж в тях репетирал истинското клане.

Manhunt

Първата игра, забранена във Великобритания заради множеството садистични елементи в нея. Тук главният герой може да задушава противниците си с найлонови пликове, да забива ножове в лицето им, да разбива черепа им с бейзболни бухалки и т.н.

През 2004-та тази иначе уникална екшън/стелт игра бе използвана като оправдание за психопатската постъпка на 17-годишния Уорън Лебланк, който намушква и пребива до смърт с чук 14-годишно момче в парк в Англия. Впоследствие обаче – по време на делото – става ясно, че единственият човек, притежавал Manhunt в цялата ситуация, е жертвата, а Лебланк е действал изцяло по своя воля.

Custer's Revenge

Този платформър, предназначен за Atari 2600, ви поверява управлението на генерал Джордж Армстронг Къстър , останал в историята като символ на геноцида над коренното население на Америка.

В Custer’s Revenge той въоръжен с една огромна… ерекция. Целта тук е да избягвате вражеските индиански стрели, за да стигнете до другия край на екрана, където ви очаква гола американска туземка, вързана на стълб. За да спечелите точки, трябва да я… е, вие си знаете какво. Без значение дали е съгласна или не.

Порнография, сексизъм, изнасилване – всичко това в един пакет. Кой е позволил подобно нещо да излезе на пазара, остава мистерия. 

Mortal Kombat

Освен със страхотния си геймплей и поразителни довършващи удари, тази игра ще остане в историята и като едно от заглавията, довело до сформирането на Entertainment Software Rating Board (ESRB). Иначе казано - прословутата недържавна организация, чиято основна дейност е определянето на рейтингите на развлекателния софтуер в САЩ и Канада.

Resident Evil 5

Моля, зомбита-негри, моля!? Та това си е чист расизъм! Именно по този начин гръмнаха редица медии, когато Resident Evil 5 бе обявена за първи път. Разбира се – без никакво основание. Това е просто една игра, чието действие се развива в Африка и включва „черни”, а не „бели” зомбита. Целият аргумент против заглавието бе меко казано абсурден.

Grand Theft Auto: San Andreas

Две думи – „горещо кафе”. Противоречивата слава на поредицата като цяло е достатъчна. Но прословутият Hot Coffee мод, който отключва иначе недостъпната мини игра, в която главният герой Си Джей може да спи със своята приятелка, нажежава допълнително цялостната обстановка. 

Следват поредица от дела, изтегляне на играта от някои търговски мрежи, протести, промени в рейтинга и какво ли още не…

Carmageddon

На пръв поглед това е обикновена игра, в която се състезаваш с противникови автомобили в рамките на най-различни местности – град, мина, индустриален сектор. По пътя си обаче можеш не само да потрошиш останалите участници в надпреварата, но и да премачкаш пешеходците по пътя по особено зрелищен начин.

Очевидно последното не е по вкуса на всеки и Carmageddon е забранена в редица държави, включително Бразилия. Някои дори настояват вместо хора, експлодиращи като балон, пълен с кръв, да има зомбита или роботи.

Днес вече никой не обръща внимание, когато някой гази пешеходци в игрите.

Mass Effect

Разбрал-недоразбрал, евангелиският блогър Кевин Макълоу обвини Mass Effect в содомия. Причината – фактът, че Шепърд може да завърже романтична връзка с Kaidan Alenko, Ashley Williams, Liara T'Soni, а към края на играта – и да консумира отношенията си (макар че сексуалният акт не се изобразява по натрапчив начин).

И всичко това заради картинка, която показва бюстът на извънземна от играта.

Макълоу обаче побърза да се оплаче в своя блог, че “Mass Effect може кустомизирана по такъв начин, че играчът да содомизира каквото, когото и по какъвто начин си поиска”, а „виртуалното изнасилване е буквално на един клик разстояние”. В случая дори Джак Томпсън – прословутият анти-GTA настроен адвокат – заяви, че „човекът въобще няма представа за какво говори”.

През 2008-ма и журналистката Марта Маккълоу реши, че е крайно време да се изложи, и се появи в ефир с гръмкото заглавие „SE'XBOX?”. Според нея Mass Effect „не оставя нищо на въображението” и позволява на играчите „да правят нецензуриран по какъвто и да било начин секс” и дори да избират какво точно да вършат по време на акта. „Известната” журналистка дори прибягва до помощта на специализиралата психология Купър Лаурънс – двете заедно разнищват ролевата игра на BioWare, като междувременно имат наглостта да признаят, че дори не са я играли.

Впоследствие Лаурънс, след като наблюдава как геймър играе на Mass Effect в рамките на два часа и половина, променя позицията си (тук можем да прибавим дебилни изказвания от типа на това, че в RPG-то играем с човек, който избира колко жени да има) и заявява, че когато я поканили в предаването на Макълоу, й казали, че играта е откровено порнографска.

По-късно, когато Лаурънс издава новата си книга, множество читатели я оценяват с 1 от общо 5 звезди в Amazon.com, заявявайки, че не са чели написаното от нея, но някъде някой им бил казал, че книгата била тъпа.

Super Columbine Massacre RPG!

Създадена през 2005-та от Дани Ледон, тази игра пресъздава гореспоменатите трагични събития от 1999 в Колумбайн под формата на двуизмерна ролева игра.  В нея поемате управлението на Ерик Харис и Дилън Клиболд, като целта е да планирате и извършите училищното клане. По разбираеми причини играта не е посрещната положително.

Ледон обаче заявява, че не е търсил умишлено скандала и противоречието. Просто е искал да използва компютърната игра като посредник, чрез който да покаже какво е да си аутсайдер в гимназията. И наистина – играта предлага доста интересна перспектива върху престрелките – при това от коренно различна гледна точка.

Super Columbine Massacre RPG! проправя пътя на други (предимно инди) игри, които боравят с проблемни събития от реалния живот.

Postal

В Америка изразът „going postal” означава изблик на изключително силен и неконтролируем гняв, довеждащ до насилие над останалите (най-вече на работното място). Той води началото си от 1983-та година, през която работници от местната пощенска служба извършват истинско клане, избивайки наред мениджъри, колеги и полицаи.

Именно това вдъхновява Running With Scissors при направата на играта Postal. Сама по себе си тя не представлява нищо особено като геймплей. Нещата, които може да вършите в нея обаче, успяха да погнусят мнозина.

В Postal 2, която замени изометричната перспектива с триизмерна, насилието стана още по-силно изразено – можете да пребивате хора с лопати, да ги подпалвате, да ги събаряте на земята и да се изпикавате върху лицата им и какво ли още не.

Играта е забранена в няколко държави.

Разбира се с това списъкът на заглавията, скандализирали света, далеч не се изчерпва. Няма как да не споменем и Bully, Leisure Suit Larry, Call of Duty: Modern Warfare 2, Medal of Honor от 2010-та, Night Trap… Любимите ни игри често разпалват страстите по света и ще продължат да го правят, докато хората най-накрая не осъзнаят каква е реалната им функция. А именно – да забавляват и да ни карат да разпускаме, а не да ни стимулират да правим каквито и да било злодеяния.

Автор: Владимир Тодоров

Ключови думи:
Коментари