Според британското министерство на отбраната Русия е използвала термобарично оръжие, познато още като вакуумна бомба, в Украйна, предава Би Би Си. Какво представлява всъщност?

Термобаричните оръжия са противоречиви, тъй като са доста по-опустошителни от стандартните експлозиви със сходни размери. Освен това оказват ужасен ефект върху всеки, който се намира в техния радиус на взрив.

За разлика от обикновения експлозив, който носи в себе си окислител, термобаричният боеприпас използва атмосферния кислород при взрива. Други названия са вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Думата термобаричен (термобарикос – θερμοβαρικός) произлиза от гръцките думи за „топлина“ (термос – θερμός) и „налягане“ (барос – βάρος).

Термобаричното оръжие се състои от два експлозивни заряда. При освобождаване на оръжието (пускане от самолет, ако е бомба или изстрелване от оръдие, ако е снаряд), се задейства механизъм, който детонира първия заряд на определена височина. При тази детонация във въздуха се разпръсква голямо количество летлива течност или фин прах, който се смесва с атмосферния кислород. След като облакът от въпросното вещество се разшири достатъчно, се задейства вторият по-мощен експлозивен заряд, който го възпламенява и така се получава изключително мощна експлозия.

При самото възпламеняване околният въздух се засмуква от огъня, образувайки вакуум, откъдето идва и другото наименование на термобаричното оръжие – вакуумна бомба.

През септември 2007 година Русия успешно тества най-голямата вакуумна бомба, създавана някога, наречена „Бащата на бомбите“ в отговор на американската „Майка на бомбите“ (GBU-43/B - M.O.A.B. може да се разчете като mother of all bombs но е съкратено от Massive Ordnance Air Blast), която допреди руския опит е най-мощното конвенционално оръжие в света. Получената експлозия е сравнима с малък ядрен взрив. Радиусът на действие на „АВБПМ“ е два пъти по-голям от този на американската GBU-43/B, а номиналната мощност – четири пъти по-голяма.

Какви са правилата за използването на термобарични бомби?

Не съществуват международни закони, които изрично да забраняват употребата им. Ако обаче държава ги използва, за да атакува цивилно население в застроени райони, училища или болници, то срещу нея могат да бъдат повдигнати обвинения за военни престъпления според Хагската конвенция от 1899 г. и 1907 г.