Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на The Dunes East Hampton един от най-големите центрове за реабилитация в САЩ и бивш клиничен професор към Stony Brook Medicine,  написал книгата „Светещите деца: как зависимостта от екрана похищава децата ни и как да преодолеем транса“

Това е „цифров хероин“: как екраните превръщат децата в психопати-наркомани.

Сюзън купила IPad на шестгодишния си син по случай тръгването му в първи клас

«Помислих си: Защо да не започне да научава такива неща?» - ми разказа тя по време на терапевтичния сеанс. В училището на Джон започват да използват различни устройства от все по-малка възраст и техният учител по технологии е голям поклонник на тяхната полза в образованието. Така че Сюзън искала най-доброто за момченцето си с пясъчно руса коса, което обичало да чете и да играе бейзбол.

Тя отначало позволявала на Джон да играе различни обучаващи игри. В края на краищата той открил Minecraft, който неговият учител по технологии оприличавал на „нещо подобно на Lego” Спомняйки си колко весело било докато си играел с легото, тя му разрешила да играе на Minecraftв свободното си време.

Отначало била много доволна. Струвало й се, че Джон бил потопен в креативната игра като в същото време изследвал кубичния свят на Minecraft. Забелязала, че програмата не прилича много на Lego, което тя помнела много добре – в края на краищата в нейната любиа игра не се налагало да убива животни и да търси редки минерали за да оцелее и да достигне до ново ниво. Но на Джон му харесвало да играе и дори в училището имали клуб Minecraft, така че какво лошо може да има в това?

Сюзън не отрича, че забелязала промени в Джон. Той все повече се фокусирал в играта, загубил интерес към четенето и бейзбола, започнал да пренебрегва домашните си задължения. Понякога сутрин й разказвал какви кубически форми виждал насън.

Въпреки че това прозвучало предупредително, тя мислела че синът и просто има богато въображение. Когато поведението му започнало да се влошава, тя се опитала да забрани играта, но Джон изпаднал в истерия. Това било толкова сериозно, че тя се предала и отново и отново се успокоявала с това, че играта е „обучаваща“.

А след това, една нощ, тя забелязала, че нещо сериозно се е объркало.

„Аз влязох в стаята му да видя как е. Той трябваше вече да е заспал – и аз наистина много се изплаших…“

Тя го видяла в леглото му как с широко отворени и кръвясали очи гледа в ярко светещия екран на IPad пред него. Той изглеждал така сякаш е изпаднал в транс.

Изпаднала в паника, Сюзън го разтърсила, опитвайки се да го изведе от това състояние. Обезумяла, тя не можела да разбере как нейното здраво и щастливо момченце станало толкова зависимо от игрите, от които изпадал в кататонически ступор.

Днес ние знаем, че таблетите, смартфоните и други подобни приставки са форма на наркотик – а именно цифров наркотик.

Подобни случаи са основателна причина за безпокойство за интересуващите се от техника родители.

Общоизвестно е, че Стив Джобс не позволявал на своите деца да ползват подобна техника. Ръководители на компании и инженери от Силиконовата Долина пращат децата си да се учат във Валдорфски училища, където няма техника. Основателите на Goole Сергей Брин и Лари Пейдж са избрали Монтесори училища без техника, а също създателят на Amazon Джеф Безос и основателят на Уикипедията Джими Уелс.