Ако не беше един българин, Втората световна война можеше да продължи повече. Самолетите и пилотската школа на Джорданоф съкратиха този ужасяващ военен конфликт с три месеца, твърдят специалисти в американската преса през 50-те години на миналия век.
Джорданоф е българският авиоконструктор Асен Йорданов, емигрирал в САЩ през 1921 г. и участвал в разработването на самолети на компаниите Lockheed, Curtis , Douglas и Boeing.
През 1941 година Boeing избира Йорданов за разработката на B-29 Superfortress . С прочутата „летяща крепост“ американците бомбардират Германия и хвърлят атомните бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Българинът участва и в конструирането на самолета Douglas DC-3, с който се поставя началото на американската гражданска авиация. Бомбардировачите Boeing B-17 и Lockheed P-38 Lightning, в чието създаване Йорданов също има участие, изиграват значителна роля за победата над германците във Втората световна война.
Българинът изглежда е роден със способността си да създава самолети.
От бамбук, струни от старо пиано и гумите на велосипеда си през 1912 година Асен Йорданов, тогава 15-годишен, построява първия си планер и тръгва по славния си път към небето.
Излита на 12 метра височина, и, както сам казва по-късно за този си опит: „Аз не се пребих, но хвърчилото пострада.“
На 5 февруари 1912 г. Асен прави опит за летене пред официална държавна комисия. Апаратът му е дълъг 7 метра и широк около 1,20, като тежи около 23 килограма с 14 квадратни метра площ. Пред комисията в продължение на 12 минути се издига на 10-12 метра. За този опит в. „Утро“ пише: „Ученикът на втори гимназиален клас Асен Йорданов, син на досегашния управител на Българската земеделска банка, на възраст 15 години, още от първи клас се е пристрастил към авиацията. Напоследък, след като бил във Франция и Италия и видял биплана на Маслинков и Чернак, у него се зародила сериозна мисъл да завладее въздуха. Младият авиатор осъществил първия си полет, като надявал планера на раменете си, затичвал се напред, а апаратът, привързан в двата края с въжета, се теглел от други хора.“
Задължен на баща му предприемач предлага на Асен да отиде с него във Франция и да прекара там лятната ваканция.
В Париж Асен Йорданов се отправя в школата за пилоти на прочутия Блерио.
По това време там се намират и първите български летци Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов. С тяхното застъпничество ученикът постъпва в школата на собствени, т. е. на баща му разноски.
Скоро след това непълнолетният още Асен става доброволец в Балканската война. Участва в авиационно отделение, разположено край Свиленград. Един от пионерите на нашата авиация - Радул Милков, си спомня, че често го виждал да стои пред самолетите и да изучава конструкцията им.
Завърнал се от фронта, младият конструктор прави втория си самолет. Баща му финансира изцяло проекта. Така се появява „Албатрос“ с 14 метра ширина и 8.5 дължина, който изгаря 30 литра масло и 120 литра бензин на час. На летището в Божурище пръв го изпитва Гаврил Стоянов. На следващия ден изпитание прави и Радул Милков. Той се издига на 80 метра и твърде скоро каца. Тогава казва на Асен Йорданов:
„Вашият самолет е машина за убиване на хора.“
Още на първия завой той загубил равновесие и започнал да се спуска като камък към земята. Механиците отстранили дефекта и при повторното излитане Асен Йорданов сяда зад пилота и лети на собственото си изобретение. Така вторият ден на изпитание на самолета, 10 август 1915 година, става първият ден на самолетостроенето у нас. В протокола на приемателната комисия записват, че на Асен Йорданов се дава стипендия за следване в чужбина, а аеропланът трябва да се изложи за посещение на гражданството.
Този самолет е първият български биплан.
Военното министерство го откупува за 16 000 тогавашни лева и на него се обучават военни пилоти.
