Изследване показва, че потребителите обръщат по-голямо внимание на по-високо класираните резултати, изобразени на първата страница. Съществуват добре известни методи, които правят така, че една интернет страница да се озове именно там.

Един от тях е „оптимизация за търсачки“ (SEO), която може да помогне на дадена страница да изплува до най-горните резултати дори тогава, когато съдържанието ѝ не е задължително качествено.

Другият проблем, свързан с търсачката на Google, е, че резултатите са различни за различните хора – понякога дори тогава, когато търсят едно и също нещо.

Резултатите са пригодени спрямо потребителя, който извършва търсенето. В своята книга The Filter Bubble Илай Парисър изтъква колко опасно може да е това – особено когато темата е противоречива.

Персонализираните резултати от търсенията създават алтернативни версии на потока от информация. Потребителите получават повече от онова, на което вече са кликвали (което също така вероятно съвпада и с убежденията им).

Всичко това води до един опасен кръг, който може допълнително да поляризира гледните точки на хората. При който допълнителното търсене не ни доближава допълнително до истината.

Текуща работа

Макар и Google да е брилянтна търсачка, по нея все още се работи. Google постоянно отстранява различни проблеми, свързани с нейната производителност.

Едно от основните предизвикателства са социалните пристрастия, свързани с расата и пола. Така например когато търсим изображения за „шофьор на камион“ или „президент“, излизат снимки предимно на мъже, докато „модел“ и „учител“ връщат резултати основно с жени.

Въпреки че в исторически план тези резултати са верни (например в случая с мъжете президенти), днес това не е задължително да е така. Да не говорим, че те не отразяват света, в който искаме да живеем.

Преди години се разпространиха твърдения, според които Google е трябвало да забрани на своите алгоритми за разпознаване на изображения да идентифицират „горили“, след като започват да класифицират снимки на чернокожи именно по този начин.

Друг проблем, на който здравните работници обръщат внимание, е свързан с хората, които си поставят диагнози сами на базата на симптомите, които изпитват. Изчислено е, че около 40 процента от австралийците търсят информация в интернет, която да им позволи да се самодиагностицират. Освен това всяка минута в Google се извършват около 70 000 търсения, свързани със здравето.

Последствията за хората, които интерпретират погрешно информацията, открита чрез „д-р Гугъл“, могат да бъдат сериозни. Да не говорим какво означава това сега, когато се намираме в разгара на пандемия.

Google предоставя огромно разнообразие от дезинформация по отношение на COVID, свързана с нерегистрирани лекарства, фалшиви лекове, ефективността на маските, проследяване на контактността, локдауните и, разбира се, с ваксините.

Едно изследване изчислява, че около 6000 хоспитализации и 800 смъртни случаи през първите месеци от пандемията са дължат на дезинформация (особено заради лъжливото твърдение, че пиенето на метанол може да излекува COVID).

В крайна сметка за да се пребори с този проблем, Google започна да приоритизира авторитетни източници в своите резултати. Друго обаче Google не може да направи.

Всеки от нас носи отговорността да се увери, че разсъждава критично върху информацията, на която попада. Какво можете да направите, за да се уверите, че задавате възможно най-добрия въпрос на Google и получавате отговора, от който се нуждате?

Как да търсим в Google по-умно

В обобщение, един потребител на търсачката на Google трябва да е наясно със следните факти:

1. Търсачката на Google ще ви показва най-високо класираните страници, които отговарят най-добре на потърсените от вас думи. Вашите резултати ще са толкова добри, колкото и думите, които използвате. Ето защо винаги имайте предвид контекста и как включването на определени термини може да се отрази на резултата.

2. По-добре да започнете с нещо по-простичко и на по-късен етап да добавяте по-описателни термини. Така например кой според вас е по-ефективният въпрос: „дали хидроксихлорохинът ще ми помогне да се излекувам от COVID?“ или „за какво се използва хидроксихлорохинът“?

3. Качественото съдържание идва от потвърдени източници (или такива, които могат да бъдат потвърдени). Докато преглеждате резултатите, обръщайте внимание на отделните URL адреси и се замислете дали даден източник има авторитет (например става ли дума за правителствен сайт?). Продължавайте да правите това и когато вече посетите самата страница – винаги проверявайте данните за автора и източниците на информация.

4. Google може да персонализира вашите резултати на базата на предишните ви търсения, вашето местоположение и интереси (извлечени през други продукти като Gmail, YouTube или Maps). Можете да използвате режима инкогнито, за да попречите на тези фактори да се отразят на търсенията ви.

5. Търсачката на Google не е единственият вариант. Пък и не е необходимо четивата ви да се определят единствено от нейните алгоритми. Съществуват още няколко други търсачки, включително Bing, Yahoo, Baidu, DuckDuckGo и Ecosia. Понякога е добре да излезете извън този филтриращ балон [на Google] и да потърсите валидация на резултатите си и на друго място.