30 януари 1790 г. - Лодка за спасителни операции

30 януари 2018 г., 00:00
202

eldar nurkovic / Shutterstock

30 януари 1790 г. Тестват първата лодка, създадена за спасителни операции в река Тайн в северна Англия.

9-метровата „Ориджинъл“ била с еднаква форма в предната и задната си част. Имала 10 гребла и била построена от Хенри Грейтхед от Саут Шийлдс. Нещо повече – разполагала с 356 кг корк, за да се задържа на повърхността и можела да се върне в нормална позиция, ако се обърне.

Преди 1790 г. се използвали по-малки плавателни съдове за спасителни операции. „Ориджинъл“ обаче била първата, създадена специално за тази цел. Тя била закотвена в устието на Тайн и през своята 40-годишна служба спасила стотици животи.

До 1839 г. в Британските острови имало 30 спасителни лодки.

„Ориджинъл“ била построена вследствие на инцидент през 1789 г. заседнал по време на буря в устието на реката. 8-те души на борда се виждали от брега. Спасяването им обаче се възприемало като самоубийствена операция.

Разтроен от трагедията, местен бизнесмен обявява награда на всеки, който изработи дизайн за истинска спасителна лодка. Писар от местната енория на име Уилям Улдхав спечелил, а Грейтхед построил „Ориджинъл“ спрямо дизайна на Улдхав.

Първата асоциация на спасителните лодки във Великобритания е основана през 1824 г. До 1860 г. тя спасява 12 000 души.

Големите кораби започнали били снабдени с по-малки спасителни лодки чак в края на XIX век.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1649 г. — Кралят на Англия Чарлз I е обезглавен.
•    1661 г. — Тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумирано две и половина години след смъртта му и е извършена формална екзекуция.
•    1847 г. — Град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франсиско.
•    1856 г. — В Свищов е създадено първото българско читалище.
•    1912 г. — Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
•    1932 г. — Във Финландия е въведен "сух режим" на алкохола.
•    1933 г. — Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия.
•    1934 г. — Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
•    1943 г. — Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
•    1945 г. — Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото по повод на 12-годишнината от заставането му начело на Германия.
•    1948 г. — Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Делхи от религиозен фанатик.
•    1972 г. — Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия.
•    1972 г. — Пакистан се оттегля от Общността на нациите.
•    1994 г. — 14-годишният унгарски шахматист Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си.
•    2003 г. — Белгия официално узаконява еднополовите бракове.
•    2007 г. — Microsoft пуска следващата си операционна система — Windows Vista.

Родени

•    133 г. — Дидий Юлиан, римски император († 193 г.)
•    1767 г. — Яспер Улрих Зетцен, немски пътешественик († 1811 г.)
•    1781 г. — Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен († 1838 г.)
•    1839 г. — Васил Диамандиев, български общественик и революционер († 1912 г.)
•    1857 г. — Емануил Иванов, български математик († 1925 г.)
•    1857 г. — Петър Ораховац, сръбски лекар († 1922 г.)
•    1870 г. — Стефан Бончев, български геолог († 1947 г.)
•    1875 г. — Атанас Буров, български финансист и държавник († 1954 г.)
•    1875 г. — Климент Шапкарев, български революционер и учител († 1949 г.)
•    1876 г. — Никола Михайлов, български художник († 1960 г.)
•    1878 г. — Дончо Лазаров, български революционер († 1950 г.)
•    1882 г. — Теодор Траянов, български поет († 1945 г.)
•    1882 г. — Франклин Делано Рузвелт, 32-ри президент на САЩ († 1945 г.)
•    1884 г. — Божидар Здравков, български политик († 1959 г.)
•    1889 г. — Георги Попхристов, български журналист († 1959 г.)
•    1893 г. — Бохуслав Хавранек, чешки езиковед († 1978 г.)
•    1894 г. — Борис III, цар на България († 1943 г.)
•    1899 г. — Макс Тейлър, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1951 г. (†1972 г.)
•    1899 г. — Надежда, българска княгиня († 1958 г.)
•    1900 г. — Исак Дунаевски, съветски композитор († 1955 г.)
•    1901 г. — Тодор Боров, български библиограф († 1993 г.)
•    1903 г. — Златан Дудов, германски режисьор от български произход († 1963 г.)
•    1910 г. — Борислав Габровски, български футболист († 1977 г.)
•    1914 г. — Борис Машалов, български народен певец († 1962 г.)
•    1915 г. — Йоахим Пайпер, германски офицер († 1976 г.)
•    1920 г. — Делбърт Ман, американски режисьор († 2007 г.)
•    1923 г. — Леонид Гайдай, съветски кинорежисьор († 1993 г.)
•    1925 г. — Дъглас Енгълбърт, американски изобретател († 2013 г.)
•    1926 г. — Василий Архипов, съветски вицеадмирал († 1999 г.)
•    1926 г. — Йенс Герлах, немски поет и белетрист († 1990 г.)
•    1927 г. — Улоф Палме, министър-председател на Швеция († 1986 г.)
•    1930 г. — Джийн Хекман, американски актьор
•    1932 г. — Димитър Димитров, български политик († 2002 г.)
•    1935 г. — Благой Шклифов, български езиковед († 2003 г.)
•    1935 г. — Христос Цолакис, гръцки филолог († 2012 г.)
•    1937 г. — Борис Спаски, руски шахматист
•    1937 г. — Ванеса Редгрейв, британска актриса
•    1938 г. — Ислам Каримов, президент на Узбекистан
•    1941 г. — Грегъри Бенфорд, американски писател
•    1941 г. — Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ (в екипа на Джордж У. Буш)
•    1942 г. — Марти Балин, музикант и вокалист
•    1944 г. — Цветана Манева, българска актриса
•    1945 г. — Светлозар Игов, български литературен критик
•    1948 г. — Божидар Финков, български лекар, политик
•    1949 г. — Питър Агре, американски биохимик, Нобелов лауреат през 2003 г.
•    1951 г. — Светлозар Жеков, български литературен критик, преводач и издател
•    1951 г. — Фил Колинс, британски музикант
•    1951 г. — Чарлз С. Дътън, американски актьор и режисьор
•    1957 г. — Златин Тръпков, български дипломат
•    1962 г. — Абдула II, крал на Йордания
•    1968 г. — Филипе, принц — престолонаследник на Испания
•    1972 г. — Дженифър Хейл, американска озвучаваща актриса
•    1974 г. — Борис Чаталбашев, български шахматист
•    1974 г. — Крисчън Бейл, уелски актьор
•    1975 г. — Жуниньо Пернамбукано, бразилски футболист
•    1976 г. — Кристиан Броки, италиански футболист
•    1980 г. — Уилмър Валдерама, американски актьор
•    1981 г. — Димитър Бербатов, български футболист
•    1981 г. — Питър Крауч, английски футболист

Починали

•    970 г. — Петър I, цар на България (* 10 век)
•    1566 г. — Алонсо де Ареляно, испански мореплавател (* неизв.)
•    1649 г. — Чарлз I, крал на Англия (* 1600 г.)
•    1730 г. — Петър II, император на Русия (* 1715 г.)
•    1805 г. — Джон Робисън, шотландски физик (* 1739 г.)
•    1899 г. — Мария-Луиза Бурбон-Пармска, българска княгиня (* 1870 г.)
•    1928 г. — Йоханес Фибигер, датски медик, Нобелов лауреат през 1926 г., (* 1867г.)
•    1932 г. — Димитър Каданов, военен деец
•    1943 г. — Милка Ламбрева, българска актриса (* 1893 г.)
•    1945 г. — Антон Кецкаров, български революционер (* 1865 г.)
•    1948 г. — Махатма Ганди, индийски борец (* 1869 г.)
•    1948 г. — Орвил Райт, американски самолетен пионер (* 1871 г.)
•    1951 г. — Фердинанд Порше, австрийски конструктор (* 1875 г.)
•    1955 г. — Петър Тодоров, български политик
•    1963 г. — Франсис Пуленк, френски композитор
•    1968 г. — Иван Братанов, български актьор († 1920 г.)
•    1969 г. — Жорж Пир, белгийски монах, Нобелов лауреат през 1958 г. (* 1910 г.)
•    1986 г. — Густав Себеш,унгарски футболист
•    1986 г. — Иван Папанин, руски изследовател (* 1894 г.)
•    1991 г. — Джон Бардийн, американски физик, двукратен Нобелов лауреат през 1956 и 1972 г. (*1908 г.)
•    1993 г. — Светослав Рьорих, руски художник (* 1904 г.)
•    1994 г. — Пиер Бул, френски писател (* 1912 г.)
•    1995 г. — Джералд Даръл, британски естественик (* 1925 г.)
•    2005 г. — Христо Евтимов, български футболист (* 1921 г.)
•    2007 г. — Сидни Шелдън, американски писател (* 1917 г.)

Празници

•    Ден на Свети Три Светители /най-големия религиозен празник в Православната църква/, посветен на "Светата Троица" православни апологети - Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски иГригорий Богослов.

Ключови думи:
Коментари