28 декември - Международен ден на киното

28 декември 2018 г., 00:00
982

Източник: Everett Historical / Shutterstock.com

На днешния ден през 1895 г. в парижкото кафене "Салон Индиен дю Гран Kафе" французите Огюст и Луи Люмиер правят първата публична прожекция в присъствието на не повече от 35 души.

На прожекцията са представени десет кратки серии от "движещи се фотографии", в това число и първия филм на братя Люмиер "Работници напускат фабриката Люмиер в Лион". Всяка една от лентите е 17 метра дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди.

Първият филм в историята на кинематографията е заснет малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 г. Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва "движещи се картини", чрез него може да се редактира заснетото, както и да се прожектира вече готовия филм.

През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат "Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L'Arrivée d'un train à La Ciotat)" и "Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke)".

Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.

Първата комедия "Градинарят (Le Jardinier)" е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.

Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. По този повод днес освен, че се навършват 115 години от първата комерсиална прожекция, празнуваме и Международния ден на киното.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

418 г. — Бонифаций I става папа.
1065 г. — Осветено е Уестминстърското абатство.
1308 г. — Започва управлението на Ханазоно, 95-и император на Япония.
1612 г. — Галилео Галилей става първия астроном, наблюдавал Нептун, като погрешно я възприема за звезда.
1835 г. — Индианският вожд Оцеола повежда войните си срещу армията на САЩ.
1836 г. — Испания признава независимостта на Мексико.
1836 г. — Основан е град Аделейд в Австралия.
1846 г. — Айова става 29 щат на САЩ.
1867 г. — САЩ анексират първата си територия извън континента — атола Мидуей.
1869 г. — Уилям Семпъл от Охайо патентова дъвката.
1879 г. — Срутва се железопътният мост Тей Бридж в Шотландия по време на движение на влак по него, загиват 75 души.
1895 г. — Братя Люмиер правят първата платена прожекция на филм в Парижкото Гранд Кафе.
1908 г. — При земетресение в Месина, Сицилия, загиват над 75 000 души.
1939 г. — Осъществен е първият полет на японския изтребител Мицубиши A6M.
1944 г. — Втората световна война: Новата власт в Унгария обявява война на Нацистка Германия.
1950 г. — Във Великобритания е обявен първият национален парк (Пик Дистрикт).
1965 г. — Основан е германския футболен отбор Ханза от град Росток.
1974 г. — Земетресение с магнитуд 6,2 по Скалата на Рихтер в Пакистан отнема живота на около 5 300 души.
1981 г. — В Норфолк, Вирджиния, се ражда първото американско ин витро бебе — Елизабет Джордан Кар.
1981 г. — Кабелният телевизионен канал HBO започва да излъчва денонощно.
1987 г. — Започва излъчването на американския анимационен сериал Костенурките нинджа.
1989 г. — Основана е Зелената партия в България.
1991 г. — Якутска АССР е преименована на Република Саха (Якутия).
1995 г. — CompuServe слага забрана за достъп до секс-ориентирани нюз-групи, в резултат на германски съдебни искове.
1996 г. — На извънредно заседание 37 Народно събрание гласува оставката на правителството на Жан Виденов.
1999 г. — Сапармурад Ниязов е провъзгласен за пожизнен президент на Туркменистан.
2007 г. — Природният парк Беласица е обявен за национален парк.

Родени

1522 г. — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма († 1586 г.)
1765 г. — Феликс дьо Божур, френски дипломат († 1836 г.)
1856 г. — Удроу Уилсън, 28-и президент на САЩ, Нобелов лауреат († 1924 г.)
1864 г. — Юрдан Трифонов, български историк и писател († 1949 г.)
1868 г. — Радул Канели, български драматичен актьор († 1913 г.)
1869 г. — Йордан Асенов, български революционер († 1936 г.)
1875 г. — Алексей Михайлович, руски велик княз († 1895 г.)
1878 г. — Стефан Кондаков, български революционер († 1937 г.)
1882 г. — Артър Едингтън, британски астрофизик († 1944 г.)
1888 г. — Фридрих Мурнау, германски режисьор († 1931 г.)
1889 г. — Асен Халачев, деец на БКП († 1923 г.)
1897 г. — Иван Конев, съветски маршал († 1973 г.)
1901 г. — Робърт Ъркърт, британски военен офицер († 1988 г.)
1902 г. — Мортимър Адлър, американски философ († 2001 г.)
1903 г. — Джон фон Нойман, американски математик († 1957 г.)
1922 г. — Стан Лий, американски писател
1925 г. — Хилдегард Кнеф, немска артистка († 2002 г.)
1928 г. — Ерих Кьолер, немски писател († 2003 г.)
1929 г. — Никола Ферманджиев, български икономист и истори(† 1979 г.)
1932 г. — Илия Кирчев, български футболист († 1997 г.)
1932 г. — Мануел Пуиг, аржентински писател († 1990 г.)
1934 г. — Маги Смит, английска киноактриса
1937 г. — Георги Паскалев, български биолог
1944 г. — Ангел Георгиев, български драматичен актьор († 2012 г.)
1944 г. — Георги Драгоев, български политик
1944 г. — Кери Мълис, американски химик, Нобелов лауреат през 1993 г.
1945 г. — Бирендра, крал на Непал († 2001 г.)
1945 г. — Димитър Гоцев, български историк и общественик
1945 г. — Иван Дреников, български пианист
1953 г. — Ричард Клайдерман, френски пианист
1954 г. — Дензъл Уошингтън, американски актьор
1956 г. — Найджъл Кенеди, английски цигулар
1960 г. — Чад Маккуин, американски актьор
1961 г. — Калиопи, певица от Република Македония
1969 г. — Линус Торвалдс, финландски програмист
1970 г. — Тина Каспари, американска актриса
1971 г. — Серхи Бархуан, испански футболист
1972 г. — Патрик Рафтър, австралийски тенисист
1979 г. — Джеймс Блейк, американски тенисист
1981 г. — Халид Буларуз, холандски футболист
1987 г. — Томас Декър, американски актьор

Починали

484 г. — Ойрих, крал на вестготите (* ок. 440 г.)
1656 г. — Лоран дьо Ла Ир, френски художник (* 1606 г.)
1694 г. — Мария II Стюарт, Кралица на Англия (* 1662 г.)
1703 г. — Мустафа II, султан на Османската империя (* 1664 г.)
1708 г. — Жозеф Питон дьо Турнфор, френски ботаник (* 1656 г.)
1916 г. — Едуард Щраус, австрийски композитор (* 1835 г.)
1923 г. — Гюстав Айфел, френски инженер (* 1832 г.)
1924 г. — Леон Бакст, руски художник (* 1866 г.)
1925 г. — Сергей Есенин, руски поет (* 1895 г.)
1927 г. — Иван Златин, български индустиалец (* 1843 г.)
1937 г. — Морис Равел, френски композитор (* 1875 г.)
1938 г. — Панчо Дорев, български дипломат (* 1878 г.)
1945 г. — Теодор Драйзер, американски писател (* 1871 г.)
1947 г. — Виктор Емануил III, крал на Италия (* 1869 г.)
1959 г. — Анте Павелич, хърватски политик (* 1889 г.)
1963 г. — Паул Хиндемит, германски композитор (* 1895 г.)
1991 г. — Куйо Куев, български литературовед (* 1909 г.)
1997 г. — Василий Соломин, съветски боксьор (* 1953 г.)
1997 г. — Корнелиу Баба, румънски живописец (* 1997 г.)
2002 г. — Кочо Караджов, стопански деател (* 1917 г.)
2002 г. — Николай Колев, военен прокурор (* 1949 г.)
2004 г. — Сюзън Зонтаг, американска писателка (* 1933 г.)
2009 г. — Джеймс Оуън Съливан, американски музикант (* 1981 г.)
2010 г. — Вили Кавалджиев, български певец (* 1945 г. )
2010 г. — Камен Тотев, спортен журналист (* 1951 г. )

Празници

Християнство — Ден на невинните деца на Витлеем
Испания и Мексико — Ден на шегата
Непал — Рожден ден на краля и Ден на обявяване на републиката (2007 г., национален празник)

Ключови думи:
Коментари