13 януари: Денят на българското кино

13 януари 2018 г., 00:00
513

Serge Ka / Shutterstock

Днес отбелязваме официалния ден на българското кино. На 13 януари 1915 г. се провежда първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант".

Режисьор на кратката няма комедия в стила на Макс Линдер е Васил Гендов, който играе и ролята на Българан.

Сюжетът на филма се върти около любовните неволи на бонвивана Българан. Докато се разхожда по софийските улици, нашият герой среща красива млада дама и започва да я ухажва. Опитва се да я впечатли, като й купува цветя. Дамата иска да даде урок на смелия си ухажор и го кани да я придружи по магазините. Лъже го, че си е забравила парите и го моли за заем. Българан е готов да помогне без да се дърпа.

Приключила с покупките, дамата на сърцето на Българан решава да отидат на ресторант, като избира възможно най-скъпия и за негова сметка поръчва закуски и напитки. След гощавката натоварва кавалера си с пакетите и тръгват към дома й. По пътя срещат съпруга й. Тя го моли да си хванат файтон и да освободят "носача". За благодарност наш Българан получава само една монетка.

От 1915 г. до сега се водят спорове дали наистина "Българан е галант" е първият български филм. Освен това има спорове и за точната дата на прожекцията. Самият филм дори не е съхранен на лента. Официалната версия за унищожаването на всички копия на филмите на Гендов гласи, че по време на бомбардировките над София е улучена къщата му и всичко, което се намира в нея е изгоряло. Според втората версия, след 1944 г. новата власт унищожава умишлено архива на Гендов.

През 1998 г. е направен римейк на филма, като негов режисьор е Юлиан Минков. Римейкът включва само една част от оригиналния сценарий. Сценаристът Деян Статулов разказва, че за основа са използвани оригиналния сценарий и режисьорските бележки на Гендов. Причината за създаването му е предаването "Понеделник 8 1/2" на БНТ, посветено на режисьора, сложил началото на българското кино.

27 декември 2005 г. Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник на работещите в киното и официален ден на българското кино.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1610 г. — Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Калисто.
•    1822 г. — В Гърция приет дизайна на сегашния национален флаг.
•    1854 г. — Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеона.
•    1864 г. — В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.
•    1878 г. — На 13 януари Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.
•    1893 г. — В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.
•    1898 г. — Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ — протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.
•    1910 г. - От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радио излъчване - на операта Селска чест.
•    1915 г. — Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.
•    1916 г. — Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.
•    1935 г. — Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.
•    1953 г. — Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.
•    1964 г. — Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.
•    1964 г. — Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.
•    1972 г. — Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.
•    1974 г. — Отворено най-голямото летище в света — в Далас, щат Тексас, САЩ.
•    1991 г. — За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.
•    2001 г. — При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.

Родени

•    101 г. — Луций Елий, римски император
•    1622 г. — Молиер, френски писател
•    1832 г. — Хорейшо Алджър, американски писател
•    1843 г. — Луи Леже, френски славист
•    1849 г. — Константин Йованович, австрийски архитект от български произход
•    1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер
•    1863 г. — Алеко Константинов, български писател
•    1864 г. — Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат
•    1866 г. — Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик
•    1878 г. — Пейо Яворов, български поет
•    1880 г. — Александър Морфов, български композитор
•    1883 г. — Никола Марковски, български революционер
•    1898 г. — Николай Фол, български писател и режисьор
•    1909 г. — Маринус Ван дер Любе, холандски комунист
•    1924 г. — Паул Файерабенд, австрийски философ
•    1925 г. — Георги Калоянчев, български актьор
•    1927 г. — Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.
•    1933 г. — Мария Луиза Българска, българска княгиня
•    1935 г. — Дамян Дамянов, български поет († 1999 г.)
•    1958 г. — Буйо, футболист
•    1964 г. — Виолета Георгиева, българска певица
•    1965 г. — Росен Миланов, български диригент
•    1966 г. — Патрик Демпси, американски актьор
•    1969 г. — Стивън Хендри, шотландски играч на снукър
•    1972 г. — Щефан Байнлих, германски футболист
•    1977 г. — Орландо Блум, британски актьор
•    1982 г. — Мария, поп-фолк изпълнителка
•    1982 г. - Кристин Спасов, български политик
•    1984 г. — Тодор Паланков, български футболист
•    1988 г. — Цветелин Донковски, български министър
•    1996 г. — Вали Апостолова, само на Митачиту

Починали

•    86 г. пр.н.е. — Гай Марий, древноримски военачалник и политик
•    888 г. — Карл Дебели, франкски император
•    1151 г. — Сугерий, френски духовник и държавен деятел
•    1182 г. — Агнес Бабенберг, кралица на Унгария
•    1599 г. — Едмънд Спенсър, английски поет
•    1863 г. — Козма Прутков, измислен руски писател
•    1864 г. — Димитър Мутев, книжовник
•    1864 г. — Стивън Фостър, американски композитор
•    1867 г. — Виктор Кузен, френски философ
•    1906 г. — Александър Попов, руски учен
•    1921 г. — Йоан Караджани, румънски фолклорист
•    1928 г. — Мара Бунева, българска революционерка
•    1932 г. — София Хоенцолерн, съпруга на крал Константинос I
•    1941 г. — Джеймс Джойс, ирландски писател
•    1950 г. — Димитрис Семсис,гръцки музикант
•    1950 г. — Калинка Драганова, кмет на с.Гела, Смолянска област
•    1953 г. — Христо Метев, фабрикант
•    1961 г. — Цветан Лазаров, български авиоконструктор
•    1972 г. — Владимир Трендафилов, български актьор
•    1974 г. — Салвадор Ново, мексикански поет
•    2000 г. — Боян Знеполски, български писател
•    2006 г. — Божидар Божилов, български поет
•    2012 г. — Рауф Денкташ, кипърски политик

Празници

•    Швеция и Финландия — Ден на Свети Кнут (край на Новогодишните празници)

Ключови думи:
Коментари