23 февруари 1918 г.  - Д-р Артур Шербиус получава първи патент за шифровата машина „Енигма”

23 февруари 2019 г., 00:00
657

Everett Historical / Shutterstock

„Енигма” е тип преносима шифровъчна машина, използвана за шифриране и дешифриране на секретни съобщения. 

На пръв поглед наподобява пишеща машина. Както и другите роторни машини, „Енигма” се състои от комбинация от механически и електрически системи. Механичната част включва клавиатура, набор от въртящи се три диска (ротори), които са разположени около вала и степенчат механизъм, задвижващ един или повече ротора при всяко натискане на клавиш.

За производството на машината на 9 юли 1923 г. в Берлин се създава Акционерно дружество „Шифрови машини”. Първоначално „Енигма” е замислена като гражданска криптографска система, която да се продава свободно. Така например през 1923 г. е свободно предлагана за продажба на Международния пощенски конгрес в Берн. В края на 20-те години на 20 в. обаче военните институции проявяват засилен интерес към изобретението, така че машината скоро изчезва от цивилния пазар. Точно в началото на възхода на едва кретащото дотогава предприятие на Шербиус обаче, собственикът загива при нещастен случай. 

Фирмата на Шербиус е наследена през 1934 г. от Рудолф Хаймсьот и Елзбет Ринке. Двамата преустройват старата фирма на Шербиус и започват производството на „Енигма” в предприятието с ново име „Heimsoeth & Rinke” в Берлин. Точно по това време в Германия изгрява националсоциализмът. На нарастващата военна мощ на Райха била необходима сериозна криптографска система, така че нищо вече не стои на пътя на възхода на „Енигма”.

Тази машина се ползва с лоша слава, тъй като криптоаналитиците от Антихитлеристката коалиция успяват да разшифроват много съобщения, шифрирани на нея. Заслуга за това имат полските криптографи Мариан Рейевски, Йежи Рожицки и Хенрик Зигалски от полското Шифрово бюро, които разбиват кода на машината през 1932 г. 

През 1939 г. реконструкцията на машината и дешифровъчните методи се предават от Полша на Великобритания и Франция. Информацията, добита от военното разузнаване на базата на дешифрирани от „Енигма” данни, ставало чрез дубликат на „Енигма” разработен от англичаните и наричан УЛТРА (ULTRA). Тя била използвана за декодиране на съобщения кодирани с по-късната версия на „Енигма”, на базата на кодове спасени от потопена немска подводница. Към края на Втората световна война в отговор на подобренията, правени от немска страна върху „Енигма”, била разработена и първата електронна дешифрираща машина КОЛОС. 

Въпреки че шифърът на Енигма е слаб от криптографска гледна точка, на практика само съчетаването на фактори като операторски грешки, процедурни недостатъци, пленени машини и шифровъчни книги е позволило разчитането на шифрограмите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

303 г. — Римският император Диоклециан започва масови гонения срещу християните.
840 г. — Пиетро Традоник подписва Pactus Lotharii с франкския крал Лотар I, с което се осигурява независимостта на Венеция.
1796 г. — Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.
1826 г. — Николай Лобачевски поставя началото на неевклидовата геометрия.
1836 г. — В Сан Антонио започва битката при Аламо.
1871 г. — В Цариград е свикан Първият църковно-народен събор.
1886 г. — Чарлс Мартин Хол произвежда първите образци алуминий след няколко години интензивна работа. По-голямата му сестра му помага при тези изследвания.
1893 г. — Рудолф Дизел получава германски патент за създадения от него двигател (наречен на неговото име дизелов).
1905 г. — В Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други бизнесмени се срещат на обяд, за да създадат първия "Ротари" клуб.
1909 г. — Самолетът "Silver Dart" прави първия си полет в Канада и Британската империя.
1918 г. — В Съветския съюз войските на Блюхер търпят сериозно поражение при Псков и Нарва. По-късно денят е обявен за празник на Червената армия. В днешна Русия това е Денят на защитниците на Отечеството.
1919 г. — В Италия Бенито Мусолини основава фашистката партия.
1933 г. — Япония окупира цялата северна част на Китай до Китайската стена.
1934 г. — Състои се премиерата на американския филм "Болеро".
1943 г. — Създадена е Националната общогръцка огранизация на младежите.
1943 г. — Сформирана е Група армии „Африка“.
1944 г. — По заповед на Сталин над 400 000 чеченци и ингуши са депортирани в Казахстан заради сътрудничество с нацистка Германия.
1947 г. — Основана е Международната организация по стандартизация ISO.
1953 г. — Във Великобритания са амнистирани 14 хиляди дезертьори от Втората световна война.
1955 г. — Провежда се първата среща на международната военна организация СЕАТО.
1958 г. — Кубински бунтовници отвличат 5-кратния световен шампион по Формула 1 Хуан Мануел Фанджо.
1959 г. — Проведена е първата сесия на Европейския съд по правата на човека.
1963 г. — Българската телевизия става член на Интервизия.
1963 г. — Създадена е Македонската академия на науките и изкуствата с първи председател Блаже Конески.
1973 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Мъже без работа.
1981 г. — В Испания е извършен опит за военен преврат начело с подполоковника от Гражданската гвардия Антонио Техеро де Молина.
1981 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Дом за нежни души.
1987 г. — Наблюдавана е свръхновата SN 1987A в Големия Магеланов облак.
1992 г. — Официално са закрити 16-те зимни олимпийски игри в Албервил, Франция.
1996 г. — Състои се премиерата на американския филм Мери Райли.
1999 г. — Създаден е Съюз на частните здравноосигурителни фондове в България.
1999 г. — Лавина, тежаща 300 000 тона и движеща се с 290 km/ч, удря селцето Галтюр, Югозападна Австрия, в разгара на туристическия сезон. Загиват 31 души, затрупани под снега. Разрушени са 7 модерни здания.
2000 г. — Немският футболист Лотар Матеус изиграва 144-я си мач за националния отбор, което е абсолютен световен рекорд.
2001 г. — Пусната е на вода утрадълбоководната нефтена платформа Дийпуотър Хърайзън.
2001 г. — Президентът на Македония Борис Трайковски и на СР Югославия Воислав Кощуница подписват договор за общата си граница, като по този начин разрешават последния спорен въпрос между двете държави.
2001 г. — Радио Сити започва излъчване в по-големите градове на България.
2005 г. — За председател на 39-ото Народно събрание е избран Борислав Великов.
2006 г. — За главен прокурор на Република България е избран Борис Велчев.
2007 г. — Подписана е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.
2008 г. — Зов тигра в Приморски край на Русия е обявен за национален парк.

Родени

1417 г. — Павел II, римски папа († 1471 г.)
1443 г. — Матяш Корвин, крал на Унгария († 1490 г.)
1633 г. — Самюъл Пийпс, английски писател († 1703 г.)
1685 г. — Георг Фридрих Хендел, германски композитор († 1759 г.)
1744 г. — Майер Ротшилд, немски предприемач († 1812 г.)
1782 г. — Йохан Пол, чешки ботаник († 1834 г.)
1834 г. — Густав Нахтигал, немски лекар († 1885 г.)
1837 г. — Димитър Душанов, български книжовник († 1904 г.)
1840 г. — Всеволод Крестовски, руски офицер († 1895 г.)
1847 г. — Атанас Свещаров, български революционер († 1930 г.)
1864 г. — Вилхелм Щрайберг, немски лингвист († 1925 г.)
1864 г. — Кръстю Златарев, български офицер († 1925 г.)
1876 г. — Сенджуро Хаяши, министър-председател на Япония († 1943 г.)
1878 г. — Казимир Малевич, украински художник († 1935 г.)
1882 г. — Димитър Дичев, български революционер († 1934 г.)
1883 г. — Карл Ясперс, немски психиатър († 1969 г.)
1889 г. — Виктор Флеминг, американски режисьор († 1949 г.)
1894 г. — Димитър Атанасов, български учен († 1979 г.)
1897 г. — Валтер Денкерт, германски офицер († 1982 г.)
1899 г. — Ерих Кестнер, немски писател († 1974 г.)
1901 г. — Едгар Енде, немски художник († 1965 г.)
1905 г. — Асен Лазаров, български агроном († ? г.)
1915 г. — Пол Тибетс, американски генерал († 2007 г.)
1918 г. — Ричард Бътлър, американски фашист († 2004 г.)
1928 г. — Василий Лазарев, съветски космонавт († 1990 г.)
1929 г. — Алексий ІІ Московски, руски патриарх († 2008 г.)
1932 г. — Мейджъл Барет, американска актриса († 2008 г.)
1934 г. — Жак Сегела, френски рекламист
1940 г. — Георги Чалдъков, български учен
1940 г. — Здравко Велев, български дипломат
1940 г. — Илия Раев, български актьор
1940 г. — Питър Фонда, американски актьор
1941 г. — Венцеслав Андрейчев, български физик († 2001 г.)
1943 г. — Вера Ганчева, българска преводачка
1944 г. — Олег Янковски, руски актьор († 2009 г.)
1945 г. — Пламен Вагенщайн, български оператор († 1996 г.)
1946 г. — Камен Веселинов, български учен
1947 г. — Димитър Цеков, български футболист
1953 г. — Сатору Накаджима, японски пилот от Формула 1
1954 г. — Борислав Китов, български политик
1954 г. — Виктор Юшченко, президент на Украйна
1964 г. — Джон Норъм, норвежки китарист (Europe)
1965 г. — Хелена Сукова, чешка тенисистка
1972 г. — Явор Гърдев, български режисьор
1983 г. — Красимир Гайдарски, български волейболист
1983 г. — Мидо, египетски футболист
1984 г. — Мамуту Кулибали, малийски футболист
1986 г. — Каменаши Казуя, японски идол
1989 г. — Килиан Шеридън, ирландски футболист
1989 г. — Амара Бейби, френски футболист
1992 г. — Кирякос Пападопулос, гръцки футболист
1994 г. — Дакота Фенинг, американска актриса

Починали

1447 г. — Евгений IV, римски папа (* 1383 г.)
1603 г. — Андреа Чезалпино, италиански учен (* 1519 г.)
1704 г. — Георг Муфат, бароков композитор (* 1653 г.)
1717 г. — Магнус Стенбок, шведски генерал (* 1664 г.)
1766 г. — Станислав Лешчински, крал на Полша (* 1677 г.)
1820 г. — Альойзи Фелински, полски поет, драматург и преводач (* 1771 г.)
1821 г. — Джон Кийтс, британски поет (* 1795 г.)
1822 г. — Йохан Матеус Бехщайн, германски естественик (* 1757 г.)
1848 г. — Джон Куинси Адамс, 6-ти президент на САЩ (* 1767 г.)
1855 г. — Карл Фридрих Гаус, немски математик (* 1777 г.)
1859 г. — Зигмунт Крашински, полски поет (* 1812 г.)
1870 г. — Ансън Бърлингейм, американски политик (* 1820 г.)
1876 г. — Рафаил Попов, български епископ (* 1830 г.)
1879 г. — Албрехт фон Роон, пруски политик (* 1803 г.)
1908 г. — Александър Георгиев, български революционер (* ? г.)
1908 г. — Зиновия Константинова, българскa учителка (* ? г.)
1921 г. — Ото Пипер, немски изследовател (* 1841 г.)
1930 г. — Хорст Весел, националсоциалистически композитор (* 1907 г.)
1931 г. — Рачо Славейков, български теоретик
1934 г. — Едуард Елгар, английски композитор (* 1857 г.)
1939 г. — Александър Егоров, съветски маршал (* 1883 г.)
1939 г. — Алфонс ван Геле, белгийски изследовател (* 1848 г.)
1942 г. — Георги Костадиев, български революционер (* 1879 г.)
1943 г. — Александър Матросов, съветски военнослужещ (* 1924 г.)
1944 г. — Георги Колушки, български химик (* 1864 г.)
1944 г. — Моньо Минев, български партизанин (* 1918 г.)
1945 г. — Алексей Николаевич Толстой, руски писател (* 1883 г.)
1954 г. — Жак Мизес, немски шахматист (* 1865 г.)
1960 г. — Александър Алберт Маунтбатън, маркиз на Карисбрук (* 1886 г.)
1965 г. — Стан Лоръл, британски актьор (* 1890 г.)
1976 г. — Лорънс Стивън Лоури, британски художник (* 1887 г.)
1990 г. — Джеймс Гавин, американски офицер (* 1907 г.)
1997 г. — Димо Коларов, български кинооператор (* 1924 г.)
2000 г. — Стенли Матюс, английски футболист (* 1915 г.)
2000 г. — Тончо Жечев, български литературовед (* 1929 г.)
2006 г. — Александър Алексиев, писател от Република Македония (* 1929 г.)
2006 г. — Бранко Пендовски, писател от Република Македония (* 1920 г.)
2008 г. — Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 (* 1917 г.)

Празници

Бруней — Национален ден на Бруней (от 1984 г., национален празник)
Гвиана — Ден на републиката (1972 г., национален празник)
Русия — Ден на Червената Армия /Защитника на Отечеството (1918 г., национален празник на Мъжа)

Източници: Darik, Wikipedia

Ключови думи:
Коментари