През 2017 г. учените обявиха, че са се натъкнали на природно чудо. Оказва се, че някои жаби светят в здрача с помощта на неизвестно досега флуоресцентно съединение.

По онова време не беше известно колко вида жаби могат да излъчват тази флуоресценция. Нови изследвания се заеха да отговорят на този въпрос и откриха, че броят е много по-голям, отколкото предполагаше първоначалното откритие.  

При изследване на 151 вида южноамерикански жаби всеки отделен индивид - това са 528 жаби - проявява някаква степен на флуоресценция.

Нещо повече, изследването, публикувано в предпечатния сървър bioRxiv, показва, че флуоресценцията се съчетава със зрението и екологията на жабите, което показва, че тя играе роля в начина, по който жабите си изпращат сигнали една на друга, а може би и за да се предпазят от хищници.

"Чрез полево проучване в Южна Америка открихме и документирахме модели на биофлуоресценция при тропическите земноводни. Увеличихме броя на видовете, които са били изследвани за тази особеност, над три пъти и добавихме представители на неизследвани досега семейства анурани", пише екипът, ръководен от биолога Кортни Уичър от Държавния университет на Флорида.

"Нашите резултати предполагат, че биофлуоресценцията на жабите вероятно играе роля в комуникацията на анурана."

Някои от изследваните жаби. Източник: Whitcher et al., bioRxiv, 2023

В животинското царство светят множество неща, но причината за това невинаги е очевидна.

Флуоресценцията е вид сияние, което се получава, когато светлината се поглъща и излъчва отново с различна дължина на вълната, и е наблюдавана при много видове, включително котешки акули, хамелеони, саламандри и, колкото и странно да звучи - австралийски еднокопитни и торбести животни. Костите също флуоресцират; да, дори и вашите.

Изглежда обаче, че биофлуоресценцията, която се случва в кожата на жабите, се различава от флуоресценцията на други светещи животни. Уитчър и екипът ѝ улавят и изследват въпросните 528 жаби в Южна Америка, като ги осветяват с лампи от ултравиолетовия до видимия спектър и записват резултатите.

Както вече споменахме, всяка жаба в изследването е излъчвала обратно светлината (макар и при някои излъчената светлина да е била едва 2 процента от изпратената). Начинът на светене обаче вероятно е по-интересен от самия факт, че жабите светят.

От всички дължини на вълните, на които са били изложени жабите, синята светлина, която е най-близка до естествения здрач на Земята, е предизвикала най-силна флуоресценция. А самата флуоресценция се проявява предимно в два различни пика на видимата светлина - един зелен и един оранжев.

Много жаби са крепускуларни, т.е. активни са в здрача (при слаба светлина по време на изгрев и залез слънце). При някои видове очите им са устроени така, че да работят най-добре при тази светлина, като в тях преобладават пръчковидни фоторецептори, чувствителни към зелено и синьо - особено към зелено. Както отбелязват изследователите, чувствителните на зелено пръчици заемат около 60 % от площта на ретината на някои жаби.

Boana lanciformis има особено забележителна светеща шарка на гърлото си. Източник: Michael Bakker Paver/iNaturalist, CC BY 4.0

Това означава, че зеленото им сияние е най-ярко през онази част от деня, когато жабите са най-активни, и свети в цвят, към който очите на жабите са особено чувствителни. Частите на тялото, които светят, са тези, които участват в най-голяма степен в подаването на сигнали към други жаби, като гърлото и гърба. Това навежда на мисълта, че биофлуоресценцията е част от комуникационния инструментариум на жабите.

Каква е обаче оранжевата флуоресценция? Е, това може да е страничен продукт от еволюцията на биофлуоресценцията при жабите. Или пък може да е сигнал за хищник, предупреждение да се държи настрана. Ще трябва да се извърши още работа, за да се определи какво означава оранжевото сияние.

Зеленото сияние обаче отговаря на всички критерии за установяване на екологично значение, казват изследователите.

"Биофлуоресценцията при много видове жаби съвпада с пика на възприемане на зелените пръчици на анурана, но силно се различава от цветовете на фона, отразени по време на нормалните часове за размножаване на жабите, което прави биофлуоресценцията най-видима през това време", пишат те в своята статия.

Изследването може да бъде прочетено в bioRxiv.

Източник: Science Alert