От прохладните сини години към горещите червени: инфографика за това как климатът променя лицето на столицата.
По повод Деня на София – 17 септември създадохме инфографика, която проследява промените в средните годишни температури в града за периода 1850–2024 г. Данните са визуализирани върху силуета на НДК – един от най-разпознаваемите символи на столицата. Докато празнуваме града, можем да погледнем и към предизвикателствата, които климатът поставя пред бъдещето му.
Данните от 1850 г. до днес показват отчетливо една тревожна тенденция на трайно затопляне – климатът в София става все по-горещ, а след 1990 г. затоплянето рязко се ускорява. Това прави столицата ни една от най-уязвимите към климатичните промени, усилени от урбанизацията и ефекта „градски топлинен остров“. Климатека потърси за коментар за данните и тенденциите д-р Лидия Витанова.
Д-р инж. Лидия Витанова е изследовател в GATE институт. Тя е доктор по климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, специалност “Екология и опазване на околната среда”. Защитила е докторантура в Цукубски Университет в Япония, специалност “Климатология”. Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Участвала е като лектор в различни конференции в Европа, Азия и Америка.
Визуализацията на температурните промени в София в периода ясно илюстрира преход от „сини“ прохладни към „червени“ горещи години, като след 1990 г. се вижда рязкото покачване. Сините и светлосини линии в първия период постепенно отстъпват място на червени и тъмночервени тонове – индикатор за нарастващи средни температури и по-чести горещи периоди.
Тези повишения водят и до все по-честите горещи вълни, които носят риск за здравето на хората и натоварват градската инфраструктура. Подробен анализ и примери за този феномен могат да се намерят в публикацията на Климатека: София прегрява: центърът гори.
Решенията са в нашите ръце
Необходимите действия за справяне с горещите вълни и охлаждането на града включват целенасочено увеличаване на зелената инфраструктура – дървета, паркове, зелени покриви и фасади, както и използване на материали и настилки с по-висока отражателна способност. Важно е също така в градоустройственото планиране да се интегрират климатични анализи и моделиране, за да се намали риска за здравето на хората и натоварването върху инфраструктурата.
Ролята на градския цифров двойник е особено важна: има такъв разработен от GATE Institute. Той позволява да се правят симулации на различни сценарии – от влиянието на зелените площи върху локалния климат до ефектите на различни инфраструктурни решения. Чрез този инструмент могат да се идентифицират „горещите точки“ в София, да се оценява ефективността на различни мерки и да се планира по-устойчиво развитие на града.
Приносът на научната общност също е ключов. В последната си публикация д-р инж. Лидия Витанова демонстрира как интегрирането на климатични и пространствени данни в цифрови модели подпомага разработването на адаптационни стратегии.
Можете да свалите инфографиката в различни формати и размери тук
Какво е Climate Stripes? Climate Stripes, в превод климатични ивици или ленти на затопляне, е визуално представяне на промените в температурата, измерени във всяка страна, регион или град през последните 100+ години. Всяка лента изобразява средната температура на конкретното място за една година. Визуализацията е на Ed Hawkins от University of Reading. Повече информация може да откриете тук: #ShowYourStripes
Визуален подход: #ShowYourStripes, University of Reading, Ed Hawkins
Източник на данни: Berkeley Earth & ERA5-Land
Източник: Климатека
