За последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с 0,39 °C. Снимка: Greens and Blues / Shutterstock
Септември 2022 г. е бил най-топъл в Гренландия с превишение на нормата с повече от 8 °C. В някои райони на САЩ и Канада са измерени най-високите температури за септември. Хонг Конг също има нова най-висока септемврийска температура. В по-голямата част на Европа и Австралия средните температури са били поднормени. В Арктика минимумът на площта с морски лед е по-близо до средните стойности, отколкото до рекордно ниските нива.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през септември 2022 г. в глобален план е била с 0,35 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 0,55 °C по-топла от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г. Тази аномалия нарежда тазгодишния септември на четвърто място, заедно със септември 2016 г., в класацията за най-топъл месец септември. Водач в тази класация е месец септември 2020 г., следван от септември 2021 и 2019 г. (Фиг. 1). На фигурата добре се виждат две важни точки – първата е през 2002 г., след която започват да преобладават предимно положителни аномалии и втората – през 2015 г., след която аномалията расте по стойност. За последните 10 години глобалната средна температура през септември се е повишила с 0,2 °C. Правят впечатление и големите отрицателни аномалии, които приключват през 1994 г., т.е. през 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век месец септември в глобален аспект е бил с близо градус по-хладен от последните 5 – 6 години, което в световен мащаб е впечатляващо повишение за 20-годишен период.
Какво се случва по света
През септември 2022 г., подобно на август 2022 г., има няколко обширни зони с отрицателни аномалии. Най-обширни са в Централна и Западна Антарктида, в Централна Европа, Сибир и Далечния Изток, както и в централните части на Африка и Южна Америка, и в по-голямата част на Австралия (Фиг. 2).
Въпреки големите райони с поднормени температури, в глобален аспект септември 2022 г. е четвъртият най-топъл септември. Най-общо причината е, че в по-голяма част от света са отчетени положителни аномалии. Например по-голямата част на Северна Америка е с наднормени температури. Нещо повече – на места в САЩ и Канада бяха „счупени“ рекордите на абсолютните максимални септемврийски температури. С подобрени септемврийски рекорди са били и канадските провинции Албърта, Саскачуан и Британска Колумбия, където температурата се е доближила до 40 °C. Столицата на щата Юта в САЩ, Солт Лейк Сити, също има вече нов септемврийски рекорд – 41,7 °C. Интересен факт е че, тази стойност е колкото абсолютния рекорд на града, отчетена откакто се води статистика за температурата на въздуха, и още по-забележително, е че това изравняване на рекорда става през есенен месец, какъвто е септември. От „другата страна на планетата“ също има подобрен септемврийски рекорд – в Хонк Конг на 13 септември е била измерена температура от 35,9 °C, която е най-високата регистрирана температура през септември в историята на метеорологичната станция.
С най-голяма положителна аномалия на месечна база се откроява Гренландия,
където средните месечни температури за септември са с около 8 °C по-високи от нормалното. В началото на месеца преносът на въздушни маси е бил от юг и югозапад и голяма част от острова се е затоплил до екстремни за района температури. За това свидетелстват и записите от някои автоматични метеорологични станции, разположени високо на Гренландското плато, което се намира на около 3000 метра надморска височина. На 3 септември температурата в Summit Station е достигнала положителни стойности (Фиг.3), което за географската си ширина, а също и за надморската си височина и за положението на ледената покривка за тази част от годината, е екстремно събитие.
Положителната аномалия през месец септември в глобален аспект допринася и за температурата над моретата и океаните, която над повечето акватории е била по-висока от нормалната. Най-големи аномалии са наблюдавани над Северния Атлантик и над моретата около Антарктика. С поднормени температури се откроява отново голяма част от Южния тропик на Тихия океан, което е показателно за влиянието на Ла Ниня.
В Европа
След като отчетохме най-топлия месец август в инструменталната история, септември 2022 г. на Стария континент е бил по-студен с 0,35 °C от нормата за периода 1991 – 2020 г. С тази аномалия това го превръща в най-студения септември от 2013 г. насам, когато аномалията е била с 0,4 °C. За последните 10 години средните температури в Европа са се повишили с 0,39 °C.
В регионален план по-голямата част от Централна и Източна Европа са със средни температури под нормата, като аномалията се увеличава на североизток към Беларус, Прибалтика и Финландия (Фиг. 4). Обратно, с наднормени средни температури са Исландия, Западна Европа, Средиземноморският регион и източните райони на Балканите.
В България
През септември 2022 г. средните температури в по-голямата част на Западна и Северна България са били около и под нормата, а в южните части на страната и на много места в Източна България са били над нормата. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, стойността на отклоненията спрямо периода 1991 – 2020 г. в отрицателна посока са били най-големи на югозапад, а в положителна – на изток.
Интересен факт може да се види на Фигура 5, на която са представени аномалиите от началото на века. За последните 22 години имаме повече случаи на месеци с отрицателна аномалия, като през периода 2002 – 2009 септември месец има само поднормени или близки до нормата аномалии. След 2011 г. преобладават положителните аномалии, като стойността на най-високите положителни аномалии превишават повече от два пъти стойността на най-високите отрицателни аномалии.
Изминалият септември предложи много динамично, а в няколко периода – и опасно време.
В началото на месеца интензивните валежи достигнаха на места в Централна и Североизточна България екстремни 24-часови суми, повече от 100 мм и доведоха до наводнения по някои поречия, с огромни материални щети, както върху инфраструктурата, така и върху частни имоти. В края на второто и в началото на третото десетдневие настъпи чувствително застудяване, станало причина за снеговалежи по средните и високи части на планините и за отбелязване на първите отрицателни стойности на температурата за есента и в някои равнинни райони.
София отново подобри няколко „студени“ дневни рекорди, а на 24 септември отбеляза и един от най-ранните си мразове. По високите полета бяха отчетени и първите есенни слани. Студените дни бързо бяха заменени от лятно, но буреносно време. Нетипично силни за това време на годината гръмотевични бури прекосиха страната от югозапад на североизток, като по пътя си, освен краткотрайни, но проливни валежи, оставиха и поражения, нанесени от мълниите, в т.ч. и три жертви и няколко ранени.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за септември 2022 г. е била с 11% по-малко от средната за 1991 – 2020 г. Тази стойност отрежда на тазгодишния септември 11-то място в класацията за най-малка площ на морския лед. Водач в тази касация несъмнено е 2012 г., когато поднормеността превишава 30%, а годината с най-много лед е 1980 г., когато е имало с повече от 37% площ с ледена покривка спрямо нормата. Трябва да отбележим, че тази класация се води от 1979 г. насам, когато започва сателитно наблюдение на ледената покривка.
Обикновено през месец септември се достига минимумът в годишното покритие с лед и тази година площта с най-малко лед през годината е била по-близо до средните нива, отколкото до рекордно ниските стойности, отбелязани през 2012 и 2020 г. (Фиг 6).
За разлика от предходните месеци, картата на аномалиите в концентрацията на морски лед за септември 2022 г. показва отрицателни аномалии в различните сектори на Северния ледовит океан. Само няколко региона се отличават с положителни аномалии, като най-големи и компактни са стойностите в две области по Централното и Източното сибирско крайбрежие (Фиг. 7).
В Антарктика, след няколко месеца с рекордно или близко до рекордно ниските нива на морски лед, през септември 2022 г. площта на морския лед е достигнала 18,5 милиона км2, което е с 3% под средното за периода 1991 – 2020 г. за месеците септември. Тези стойности класират месеца извън топ 5 на годините с най-малко морски антарктически лед. Годините с най-малко лед са били 1986, 2002 и 2017 г.
Картата на аномалиите в концентрациите на морски лед показва известно сходство с тази от август 2022 г. Под средните са стойностите и в широкия сектор на Южния океан, простиращ се от морето Белингсхаузен, западно от Антарктическия полуостров, където са били и най-големите отрицателни аномалии, на изток до сектора на Западния Тихи океан. Както и през предходния месец, най-големите положителни аномалии са наблюдавани в сектор в северните морета на Рос и Амундсен.
През септември 2022 г. правят впечатление сравнително големите площи с отрицателни аномалии на средните температури, особено в сравнение с предишните няколко месеца. Въпреки това
месецът отново е наднормен и не само е наднормен, а е на 4-то място по най-висока средна температура.
Отново имаме места, включително и нашата страна, пострадали от екстремни метеорологични събития. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че никой не е в безопасност от екстремните явления. Освен за действия в посока климатична неутралност, генералният секретар призова и за удвояване на средствата за адаптация – като пример за ефективна първа стъпка, той посочи системите за ранно предупреждение за природни бедствия, които обаче все още липсват в развиващите се страни. Повод за неговите думи е доклад на Световната метеорологична организация, според който „Вървим в грешна посока“.
Автор: Д-р Симеон Матев / Климатека
Д-р Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
