С пристигането на първите земеделци в Скандинавието преди 5900 години ловците събирачи са изчезнали в рамките на няколко поколения, сочат данните от проучване, цитирано от електронното издание Phys.org.

ДНК анализът променя досегашните теории

Резултатите от изследването на учени от университета в Лунд, Швеция, противоречат на преобладаващото досега мнение. Заключенията им се основават на ДНК анализ на скелети и зъби, открити на територията на съвременна Дания.

Първата вълна на замяна на населението

Изследването, публикувано в сп. Nature, показва, че през изминалите 7300 години в Дания населението се е сменило почти изцяло два пъти. Първата смяна се е случила преди 5900 години, когато земеделци с различен произход и външен вид са изтласкали общностите на събирачи, ловци и рибари. В рамките на няколко поколения почти всички ловци събирачи са изчезнали.

Конфликт и болести като фактори

„Този преход досега беше представян като мирен. Нашето проучване обаче показва обратното. Освен насилствената смърт, вероятно и нови патогени от добитъка са спомогнали за заличаването на много събирачи“, каза Ане Биргите Нилсен, геолог и ръководител на Лабораторията за радиовъглеродно датиране в университета в Лунд.

Ямная и втората популационна смяна

Хиляда години по-късно, преди около 4850 години, настъпва друга промяна – хора с генетични корени от Ямная, скотовъдци от Южна Русия, се преселват в Скандинавието и унищожават предишното земеделско население. Отново може да става дума както за насилие, така и за нови патогени, предполагат учените. Тези хора са водели полуномадски живот, отглеждали добитък и се придвижвали с коне и каруци.

Генетично наследство в съвременните скандинавци

Обитателите на района са били смесица от Ямная и източноевропейски неолитни хора. Този генетичен профил е доминиращ в днешна Дания, докато ДНК профилът на първото земеделско население е на практика заличен. Според учените, подобен процес е протекъл и в Швеция.

Научно значение и медицински ползи

Резултатите опровергават досегашните теории за мирни срещи между групи хора. Проучването дава по-задълбочено разбиране на историческите миграции, археологическите находки и промените в околната среда. „Данните ни помагат да подобрим познанията си за наследствеността и някои заболявания – нещо полезно в дългосрочен план за медицинските изследвания“, отбелязва Биргите Нилсен.

Изследването е публикувано в Nature.