Първите земеделци в Скандинавието са ликвидирали ловците събирачи преди 5900 години
С пристигането на първите земеделци в Скандинавието преди 5900 години ловците събирачи са изчезнали в рамките на няколко поколения, сочат данните от проучване, цитирано от електронното издание Phys.org.
ДНК анализът променя досегашните теории
Резултатите от изследването на учени от университета в Лунд, Швеция, противоречат на преобладаващото досега мнение. Заключенията им се основават на ДНК анализ на скелети и зъби, открити на територията на съвременна Дания.
Първата вълна на замяна на населението
Изследването, публикувано в сп. Nature, показва, че през изминалите 7300 години в Дания населението се е сменило почти изцяло два пъти. Първата смяна се е случила преди 5900 години, когато земеделци с различен произход и външен вид са изтласкали общностите на събирачи, ловци и рибари. В рамките на няколко поколения почти всички ловци събирачи са изчезнали.
Конфликт и болести като фактори
„Този преход досега беше представян като мирен. Нашето проучване обаче показва обратното. Освен насилствената смърт, вероятно и нови патогени от добитъка са спомогнали за заличаването на много събирачи“, каза Ане Биргите Нилсен, геолог и ръководител на Лабораторията за радиовъглеродно датиране в университета в Лунд.
Ямная и втората популационна смяна
Хиляда години по-късно, преди около 4850 години, настъпва друга промяна – хора с генетични корени от Ямная, скотовъдци от Южна Русия, се преселват в Скандинавието и унищожават предишното земеделско население. Отново може да става дума както за насилие, така и за нови патогени, предполагат учените. Тези хора са водели полуномадски живот, отглеждали добитък и се придвижвали с коне и каруци.
Генетично наследство в съвременните скандинавци
Обитателите на района са били смесица от Ямная и източноевропейски неолитни хора. Този генетичен профил е доминиращ в днешна Дания, докато ДНК профилът на първото земеделско население е на практика заличен. Според учените, подобен процес е протекъл и в Швеция.
Научно значение и медицински ползи
Резултатите опровергават досегашните теории за мирни срещи между групи хора. Проучването дава по-задълбочено разбиране на историческите миграции, археологическите находки и промените в околната среда. „Данните ни помагат да подобрим познанията си за наследствеността и някои заболявания – нещо полезно в дългосрочен план за медицинските изследвания“, отбелязва Биргите Нилсен.
Изследването е публикувано в Nature.