Променящият се климат означава променящи се местообитания. Това на свой ред допълнително засилва последиците от изменението на климата, които са в основата на загубата на биологично разнообразие. За да спрат този цикъл, изследователите обръщат поглед към природосъобразни решения.

Биологичното разнообразие — уникалното многообразие от живот на нашата планета — е нещо повече от флора и фауна. Това е ключът към оцеляването на видовете ни. Премахне ли се ключът, всичко започва да се разпада — климатът, хранителните вериги, времето, икономиката, начинът ни на живот и мястото ни в света на природата.

И въпреки всичко влошаването на биологичното разнообразие на Земята е причинено от човешки дейности: урбанизацията, замърсяването, обезлесяването и промишления риболов. Поради фактори като тези нараства скоростта, с която видовете изчезват. Сега са застрашени от изчезване повече видове от когато и да било в човешката история.

„Със загубата на биологично разнообразие губим не само природа, но и някои от най-добрите начини за защита срещу изменението на климата“, казва Мирон Пек, който ръководи Отдела за крайбрежни системи към Кралския нидерландски институт за морски изследвания (NIOZ). „Океаните, горите, торфените блата и влажните ни зони действат като естествени поглътители на въглерод, като абсорбират вредния въглерод от атмосферата.“

Ясно е, че е невъзможно да се справим със загубата на биологично разнообразие, без да се борим с изменението на климата; и е еднакво невъзможно да се борим с изменението на климата, без да се справим със загубата на биологично разнообразие. Това е  отчетено в новата стратегия на ЕС за адаптация, приета през февруари 2021 г.

„Живеем в свят, в който всичко е взаимносвързано“, казва Елиза Фурлан, учен еколог в италианския Centro Euro-Mediterraneo sui Cambiamenti Climatici. „Опасностите, свързани с климата и причинени от човека, стават все по-системни, резултат от сложните и динамични взаимодействия, възникващи между човешките, икономическите, политическите и природните системи.“

Поради тази взаимна свързаност всъщност сме изправени пред порочен кръг, в който повишаващите се температури и екстремните метеорологични условия, причинени от изменението на климата, водят до промени в биологичното разнообразие и загуба на екосистемни услуги, което от своя страна води до по-голямо изменение на климата, причиняващо по-голяма загуба на биологично разнообразие, и така нататък.

Как можем да спрем тази низходяща спирала?

Според Световния фонд за дивата природа природосъобразните решения впрягат мощта на природата за преодоляване на изменението на климата. Обичайните примери включват възстановяване и опазване на горите и влажните зони, пренасяне на природата в градските условия, възстановяване на крайбрежните райони и внедряване на най-добри практики в устойчивото земеделие. Тези решения не само предотвратяват загубата на биологично разнообразие, но и изграждат издръжливост срещу бъдеще, включващо покачване на морското равнище, опустиняване, екстремни наводнения и горски пожари.

Добър пример за природосъобразно решение в действие може да се намери точно тук, в Европа, в мрежите от морски защитени територии (МЗТ), създадени в моретата на ЕС с определени на национално равнище зони и мрежата на ЕС, наречена „Натура 2000“. Макар с тези територии днес да е постигнат напредък по отношение на защитата на сериозно застрашените видове, според Пек те са спрели рязко изпълнението на мерките, необходими за осигуряване на устойчивост за едно бъдеще, определяно от изменящ се климат. „Няма и не може да има дългосрочно възстановяване без регулиране“, казва той.

Фурлан се съгласява, като отбелязва, че крайбрежните зони са особено уязвими на последствията от изменението на климата. „Морските територии са подложени както на двойния удар от природните стресови фактори, като вълни и бури, така и на различни видове натиск, предизвикани от промените в използването на земята, корабоплаването и масовия туризъм“, казва тя.

Ако прибавим към това общото неразбиране на начина, по който тези фактори засягат морския живот, и неадекватното управление, посочено от Пек — оказва се, че сме оставени с критично важно местообитание, което трябва да се оправя само.

„Морските и крайбрежните екосистеми поддържат голям дял от световното биологично разнообразие и играят важна роля за обществото, например като регулират климата, осигуряват хранителни ресурси и допринасят за благополучието ни чрез културни и развлекателни възможности“, добавя Фурлан. „Приемайки това като даденост, ние подготвяме сцената за перфектната буря.“

Събиране на синя интелигентност

За Пек, Фурлан и други приоритет трябва да бъде предоставянето на политиците на природосъобразни решения, необходими за защитата на критично важните крайбрежни екосистеми в дългосрочен план.

Като ръководител на финансирания по програма „Хоризонт 2020“ проект FutureMARES, Пек и екипът му изследват потенциалните предимства от въвеждането в крайбрежните зони на образуващи местообитания видове, като рифовите корали и образуващите покривала макроводорасли. 

„Основната ни грижа е възстановяването на биологичното разнообразие, а този процес започва с подобряване на здравето на тези увредени местообитания“, казва той. „В крайна сметка здравото местообитание има по-добър шанс да издържи на изменението на климата в сравнение с изчерпаното.“ 

По подобен начин проектът MaCoBioS, в рамките на финансираната от ЕС програма „Хоризонт 2020“, предоставя основани на обективни данни насоки, които политиците могат да използват, за да спрат загубата на биологично разнообразие в морските територии на Европа. „Постигането на целите, заложени в Стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2030 г. и Седмата програма за действие за околната среда, започва с разбирането на взаимовръзката между изменението на климата, биологичното разнообразие и екосистемите“, обяснява Фурлан, който помага при координирането на проекта.

За да запълни тази празнина в знанията, проектът проучва няколко критично важни морски местообитания, в това число кораловите рифове на Карибския регион, пластовете морска трева в Средиземно море и горите от кафяви водорасли на Северно море.

„Всяка от тези уникални зони е подложена не само на изменението на климата, но и на въздействията на риболова, развлекателните дейности и замърсяването“, казва Фурлан. „По този начин те служат като увеличителни лещи, през които може да се изследва как различните видове натиск водят до намаляване на биоразнообразието, и какво е въздействието на това намаление върху свързаните екосистеми.“

С тази информация изследователите ще определят количествено комбинираното въздействие, което човешките дейности и изменението на климата оказват върху тези екосистеми.

„Целта ни е да създадем модели, които политиците могат да използват за предприемане на ефективни, природосъобразни действия за смекчаване на последиците и в крайна сметка да доведат до устойчиви морски местообитания“, добавя Фурлан.  

Да се учим днес, за да сме подготвени утре

Още по на север изследователите работят, за да разберат и прогнозират промените в морското биологично разнообразие на Арктика. Те изучават последствията за рибарството (икономическата кръвоносна система на много арктически общности) и улавянето на въглерод, което има важни последици за глобалния климат.

„Все още не разбираме добре как морското биоразнообразие в Арктика реагира на свързаните с климата видове натиск, като температура, соленост и pH, както и на стресовите фактори, свързани със земята и океана, като например инвазивните видове, замърсяването и риболова“, казва Маря Коски, изследовател в Националния институт за водни ресурси, част от Техническия университет на Дания, и координатор на проекта ECOTIP. „Как ще реагират организмите на комбинации от тези стресови фактори, е до голяма степен неизвестно.“

Според Коски настоящият метод за описване и моделиране на морското биологично разнообразие има своите ограничения. Всъщност, въпреки продължилите почти век подробни таксономични проучвания, понастоящем се смята, че над 90% от арктическите морски видове не са открити. Това означава, че не можем да предскажем последствията, които една промяна – например в състава на колониите от планктон– ще има върху улавянето на въглерод и рибарството.

„Знанията ни са все още фрагментирани по отношение на начина, по който биологичните промени взаимодействат с човешките решения и поведение, включително как се управлява рибарството в Арктическия регион“, обяснява Коски. „Това ограничава способността ни да разработваме варианти на адаптиране съвместно с местните общности и коренното население на Арктика.“

За да запълни тази празнина в знанията, проектът използва нови молекулярни методи върху ДНК на околната среда (eДНК) за откриването на инвазивни видове в Арктика. eДНК означава ДНК, която може да бъде събрана от околната среда (например от образци на вода). „Използването на еДНК за наблюдение на видовете е от революционно значение, тъй като спестява време, разходи и работно натоварване, без да уврежда целевия организъм или екосистемата“, отбелязва Коски.

ECOTIP освен това изследва концепцията за повратните точки в екосистемите — необратими промени в екосистемите, като например евентуалното стопяване на ледената покривка на Гренландия. „Такива промени имат каскаден ефект за цялата екосистема, което в крайна сметка оказва въздействие върху рибарството и способността на океана да действа като поглътител на въглерод“, обяснява Коски.

Според него наличието на информация като тази е от ключово значение за способността да се прогнозират и смекчават последиците от изменението на климата върху биологичното разнообразие — и въздействието, което биологичното разнообразие има върху изменението на климата. Все пак, ако не разберем механизмите зад причините, поради които нещата се случват, няма да можем дори да прогнозираме какво може да се случи в бъдеще.

„Можем да наблюдаваме променящото се разпределение на зоопланктон в Северно море например, но ако не знаем какво причинява промените в разпределението, как можем да приложим ефективно регулиране?“, пита Коски. „Способността ни да екстраполираме това, което знаем, върху други области и условия — това е начинът да спрем цикъла на загуба на биологично разнообразие.“

Първата стъпка е задълбочаване на знанията за множеството фактори, задействащи този цикъл. И в резултат на това ще сме в по-добра позиция да проектираме промените, които виждаме днес, в бъдещи сценарии — което ни помага да се подготвяме за промените, които тепърва предстоят.

Изследването в тази статия е финансирано от ЕС. Тя е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.