Ново проучване разкрива изненадващата роля на древните ленивци.

Праисторическите големи ленивци вероятно не са били просто бавни тревопасни животни. Данни от изследване, публикувано в Biology Letters и цитирано от Шпигел, показват, че те са играли ключова роля в поддържането на екологичното равновесие в тропическите гори по време на ледниковия период.

Как учените откриват тайната на праисторическите ленивци

Изследователите Адитя Куре и Лариса Де Сантис анализирали микроскопични следи от износване върху фосилизирани зъби на два изчезнали вида ленивци. Техните анализи сочат, че животните са били активни разпространители на семена, подобно на днешните тапири – известни като „градинарите на тропическите гори“.

Докато съвременните ленивци живеят изключително по дърветата и се хранят с листа, праисторическите им предци били наземни и заемали различни екологични ниши.

Разнообразието на древните ленивци

Преди около три милиона години ленивците обитавали обширни територии – от Южна до Северна Америка.

  • Neocnus – малки ленивци, тежащи едва 3–4 кг, адаптирани към сухи и планински райони в Карибите.

  • Megalonyx – гиганти, достигащи около 1000 кг, които се срещали чак до Канада.

Тази голяма екологична вариативност подсказва, че древните ленивци са изпълнявали важни функции в екосистемите, които днес са загубени.

Анализ на зъбни фосили дава нови доказателства

Куре и Де Сантис изследвали зъбни фосили, намерени в района на Ла Бреа, Калифорния. След като направили прозрачни копия на зъбите и ги анализирали под 3D микроскоп, учените открили множество микроскопични драскотини и вдлъбнатини, които разкриват диетата на животните.

Оказва се, че големите ленивци не са били типични тревопасни. Те консумирали твърди храни като корени, грудки и гъби, използвайки мощните си предни крайници и нокти, за да копаят и търсят храна под земята.

Ленивците – древните „градинари“ на природата

Като разравяли почвата, праисторическите ленивци разпространявали семена, гъби и други микроорганизми, подпомагайки растежа на растенията и възстановяването на екосистемите.
Според учените някои от тях са били специализирани в консумацията на сухолюбиви растения като юка, агаве и борове, оформяйки храстовидни пейзажи в своите местообитания.

Как изчезването на големите ленивци е променило природата

Изчезването на тези гигантски тревопасни животни вероятно е имало дълбок екологичен ефект. Липсата на видове, които активно разрохкват почвата и разнасят семена, може да е довела до промени в структурата и биоразнообразието на тропическите гори.

„Когато мислим за съвременните ленивци, си представяме бавни и кротки животни. Но техните предци са били сред най-големите и разнообразни бозайници на Западното полукълбо“, казва Адитя Куре.

Урок за опазването на съвременните големи тревопасни

Изследването подчертава важността на големите животни за стабилността на екосистемите. Загубата на едри тревопасни – като слонове, бизони и тапири – може да доведе до същите разрушителни ефекти, наблюдавани след изчезването на древните ленивци.

Учени предупреждават, че съдбата на праисторическите ленивци трябва да служи като напомняне за нуждата от защита на съвременните големи тревопасни, които днес са застрашени от бракониерство и унищожаване на местообитанията.