Климатичната криза и замърсяването на океаните накараха архитектите да проучват различни спасителни решения като това за плаващите градове. Идея, която звучи много футуристично, но е приложена на практика от ацтеките през 16 век. Разположен в днешен Мексико Сити, Теночтитлан е построен на езерото Тескоко и се смята, че в него са се помещавали около 400 000 души в 14-километровата му площ, пише Омар Кардуди в блога на испанското икономическо издание El Confidencial

Един от проблемите на глобалното затопляне е, че то ще доведе до принудителна миграция на населението, разположено в крайбрежните райони. Ако се запазят целите на Парижкия договор за климата, според които температурата на планетата не трябва да надвишава два градуса, нивото на морето ще се повиши с два метра до 2300 г. Но скорошно проучване, представено от група от 100 експерти на международно ниво, предупреждава направените до момента прогнози, са твърде ниски. До 2100 г. се изчислява, че морското равнище ще се повиши с 1,3 метра и може да достигне пет метра до 2300 г., засягайки 10% от населението на света или около 770 милиона души. 

Другият голям проблем, пред който са изправени нашите океани, е изхвърлянето на пластмаси. Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) твърди, че най-малко осем милиона тона попадат в морето всяка година. Микропластмасата също е екологично бедствие, което засяга стотици хиляди животни всяка година, и е потенциален здравословен проблем, който заслужава цялото ни внимание, отбелязва изданието.

Изправени пред тази панорама, архитектите са принудени да преосмислят функцията, която ще имат техните сгради, и да търсят решения, които не само служат за настаняване на хора, но и помагат за облекчаване на последиците от климатичната криза. Плаващите градове, публикувани от "The Conversation" в статия на същата тема, могат да бъдат екологичен и устойчив вариант.

На теория, бъдещите плаващи градове не е необходимо да се свързват със сухопътна инфраструктура и могат да работят самостоятелно, в затворен цикъл със собствени слънчеви панели и обезсоляващи инсталации. Плаващите сгради ще бъдат два вида: някои са полупотопяеми и имат основи на морското дъно, като петролни платформи. Други са понтони, като плаващите домове в Амстердам, които изцяло плуват по водната повърхност и се поддържат стабилни чрез системи за акостиране.

Много големи плаващи структури обикновено могат да издържат на вълнения по-добре от лодките, което ги прави по-удобни за по-дълги периоди. Предпочитаният материал за изграждане на плаващите платформи е бетон, тъй като оформен по правилния начин, той може да се задържи на повърхността.

Станция за рециклиране и изследване на морето

Сред представените до момента предложения се откроява това на Ленка Петракова, скорошен носител на голямата награда на Фондация "Жак Ружери" за архитектурни иновации. Нейният проект, наречен Осмият континент, е грандиозна плаваща изследователска и почистваща станция, проектирана за Тихия океан, която събира пластмаса от повърхността на морето и я превръща в рециклируеми материали. В интервю за Euronews Петракова потвърждава, че структурата е напълно устойчива и независима, произвежда собствена енергия и е оборудвана с оранжерии и обезсоляваща инсталация.

Воден и модулен град

Ефектът от повишаването на морското равнище би бил летален за стотиците острови, които съставляват Френска Полинезия. За да облекчи изчезването на тези острови, компанията Oceanix е проектирала там град на изкуствени острови, съставен от модули от два хектара, който може да побере 300 души всеки. Градът може да бъде уголемен чрез добавяне на повече модули и може да достигне капацитет от 10 000 жители и да заема площ от 75 хектара.

Плаващият небостъргач

Друга сграда, която обещава да почисти морето, е Filtration - грандиозен небостъргач, проектиран от Хонглин Ли. Той има модулна структура от сглобяеми блокове с няколко инсталации, предназначени за събиране на боклук и пречистване на вода. Сградата на Хонглин Ли предоставя устойчиво решение на проблема с морското замърсяване. 

Източник: El Confidencial и The Conversation

Превод и редакция: Нели Тодорова / Мениджър Нюз