Когато Били Айлиш пее за пожари, Пол Макартни критикува бездействието, а Чайлдиш Гамбино ни кара да мислим за лятото, което гори

  • Включването на реч на Кристиана Фигерес – архитект на Парижкото споразумение – в парчето на Massive Attack „Climate Emergency“ от миниалбума Eutopia (2020 г.): това е ясен знак за преплитане на политика и поп култура.
  • Съвременната поп култура все по-често говори за климатичната криза чрез различни жанрове и формати и ангажира широката публика от всички поколения.
  • Силата на поп културата е не толкова в информирането за проблемите, а в историите, които “разказва”: те имат енергията да променят нагласите и да вдъхновят към реални действия.
  • Интерпретациите на климатичната тема създават нови мощни символи и метафори, които зареждат с нова сила климатичното движение.
  • Българското парче “Писмо в бутилка” на Лили Гелева е пример за песен със силно и директно послание. В по-широк план обаче българската сцена изостава с припознаването на проблема.
  • Бьорк превръща екологичната тема в изкуство – в албума Biophilia тя вплита музика, технологии и наука и показва колко дълбока е връзката между човека и природата.

Климатичната криза е навсякъде – в новините, в науката, в политиката. Но доколко тя е част от поп културата, която оформя нашето въображение и ежедневие? Музика, филми, сериали и дори видеоигри често засягат екологичните теми, но рядко ги разпознаваме като „климатични истории“. Съществува ли „климатична поп култура“ и може ли тя да промени начина, по който разбираме най-голямото предизвикателство на нашето време?

Темата за климатичните промени се появява в различни сфери на изкуството: от социално ангажиран театър, през документалистика и съвременно кино, до набиращия популярност литературен жанр климатична фантастика. Климатичната криза намира все повече нови канали и средства да достигне до хората не само на рационално, но и на емоционално ниво. Явно тези творчески проекти не са отделни, еднократни явления или краткосрочни тенденции: климатичната криза и нейните екологични, социални, политически и икономически последици вече са проникнали и в популярната култура. Къде и как тези проблеми присъстват в медиите и поп културата, които консумираме ежедневно. Как това присъствие оформя разбирането ни за кризата, дали срещата между поп културата и климатичните промени помага или противодейства на наративи, които подклаждат недоверие и скептицизъм към научния консенсус?

От филмите до музиката: как изкуството влияе на светогледа

Поп културата е дъблоко втъкана в ежедневието ни. Дори когато не осъзнаваме, тя влияе върху интересите ни и начина, по който взаимодействаме с информацията. Подобно на други социални и културни феномени, насочени към широката публика, тенденциите в поп културата се променят според реакциите на хората и с все по-бързи темпове. Затова, дори да имаме обща представа за поп култура от ежедневния си опит, понякога е трудно да я дефинираме точно.

В исторически план популярната култура се разглежда като специфично явление в средата на 19-ти век – като антипод на “официалната, висока култура” на заможната класа. В смисъла на широко разпространена и създавана от хората за хората, тя е съществувала много преди поп културата да бъде въведена като понятие. С индустриалната революция идва нов етап на пресъздаването и адаптирането на традиционните културни практики и развлекателни дейности. С това, наред с технологичните иновации, започват да се появявят нови масови течения в музиката, модата, литературата, публицистиката и визуалното изкуство, които отговарят на интересите и нуждите за развлечение на разрастващата се работническа класа. Друг повратен момент е следвоенният период, когато се налагат нови медии за масова информация и фокусът се измества към разширяване на популярната култура чрез увеличаване на производството и потреблението на стоки и услуги. С универсалното разпространение на интернет и социалните медии, поп културата обхваща всички аспекти на нашата информационна и медийна “диета”, от традиционните телевизия и радио, филми и видео игри до интернет мемета и инфлуенсърството. Социалните науки са запленени от поп културата като обект на изследване. Тя е едновременно ултра глобализирана, но е и фрагментирана поради наличието на множество различни субкултури. Хегемонията на онлайн алгоритмите я прави хем предсказуема, хем се води т.нар. цикли на тенденциите, както илюстрира британският музикален критик Саймън Рейнолдс в “Ретромания: зависимостта на поп културата от собственото ѝ минало”.

Сцената на нашия климат 
Съвременната поп култура може да превърне всяко събитие – от глобална криза до ежедневна случка – в достъпна история. В различните ѝ сегменти: в музиката, модата, киното и телевизията – все по-често се срещат климатичните и екологичните сюжети. Климатичната криза е глобално предизвикателство, но на преден план излизат вече призиви за говорене за проблема през призмата на личния опит. 
В много от случаите първопричината тя да проникне в мейнстрийма е именно личната ангажираност на режисьори, артисти и музиканти и стремежът им да използват своите платформи и социално влияние, за да алармират обществото за сериозността на проблема. 

Климатът в ритъма на музиката 

Музиканти от различни жанрове експериментират със създаването на музика и текстове, които те карат да ги слушаш отново и отново, но и подтикват към размисъл. Ако се ограничим до по-популярни англоезични примери – сред най-емблематичните съвременни “климатични хитове” можем да откроим:

  • Концептуалният албум на френската метъл група Gojira “From Mars to Sirius” (“От Марс до Сириус”) от 2005 г., който проследява междупланетарното пътуване от една разрушена и опустошена планета в търсене на мир и начин да се възстанови това, което е било толкова безразсъдно разрушено. Концепцията, текстовете и графичното оформление на албума засягат глобалното затопляне и деградацията на морските екосистеми. 
  • В контекста на съвременната поп култура, която нямаше да бъде това, което е, без Бийтълс манията, няма как да подминем Сър Пол Маккартни и неговата песен “Despite Repeated Warnings” (2018 г.), с която критикува липсата на обединени и незабавни действия въпреки многократните предупреждения на учените.
  • “Feels Like Summer” на американския актьор, режисьор и рапър Доналд Глоувър, познат още с музикалния си псевдоним Чайлдиш Гамбино. На пръв поглед песента и видеото изглеждат като лежерен летен хит. Но ако се вслушаме по-внимателно в текста, чуваме алегорията за глобален проблем. Темата е актуална и за някои от най-популярните млади изпълнителки в момента. С песента си “Аll the good girls go to hell”, Били Айлиш говори за последиците от климатичните промени и по конкретно чудовищните горски пожари, които ежегодно поразяват родния ѝ щат Калифорния и неестествените мащаби на природните бедствия. А “Stoned at the Nail Salon” на новозеландката Лорд звучи като парче за баналностите от живота, но всъщност по един не-активистки начин рефлектира върху личното ѝ преживяване на глобалното затопляне. 
  • От години Бьорк е позната не само с уникалния си музикален стил, но и с твърдата си позиция и активизъм срещу климатичната криза и подкрепата ѝ за кампании срещу конкретни екологични заплахи не само на местно ниво в Исландия, но и глобално. Албумът ѝ от 2012 Biophilia, освен че провокира огромна дискусия за пресечните точки между природата, изкуството, технологиите и образованието, доведе до създаването на документалния филм “Когато Бьорк срещна Атънбъроу”. 
  • Не на последно място, Аурора (чуй “The Seed”) e още един ярък и вълнуващ северен глас, който привлича вниманието ни към проблемите с климата и околната среда чрез своята музика, изкуство и гражданска позиция.

Проверка на климатичната реалност

Повечето хора вече знаят за климатичните промени и глобалното затопляне. Много по-трудно е да се разбере как научните прогнози и модели се свързват с настоящата криза и какви ефекти ще имат различните мерки за смекчаване и адаптация. Друг важен елемент, който ограничава проактивната нагласа на хората към проблема, е информационното пренасищане. Ученият Матю Шнайдер-Ериксън, чиито изследвания върху ефективността на климатичната фантастика да информира своите читатели вече сме разглеждали, споделя следните размишления относно важността от осведомителни кампании:

Често фетишизираме повишаването на осведомеността. Информираността е ценна, но ние сме осведомени по много въпроси, което обаче не променя поведението ни. В момента повечето хора вече са информирани за глобалното затопляне. Затова сега въпросът е: каква е стойността на историите, които разказваме, в момент, когато изглежда, че сме все по-осведомени от всякога за случващото се, но не сме непременно по-действащи? Нормализацията на действията за климата е ценна. Според мен, в момента ключова е ролята на историите, които разказваме.

Един от начините, по които екипът му проверява реалното присъствие на темата в поп културата, е чрез създаването на теста “Проверка на климатичната реалност”, който цели да покаже в колко от съвременните блокбъстъри климатичната криза присъства като тема. Един филм минава теста успешно, ако отговори положително на следните два критерия: 

(1) климатичната криза съществува ли във филма? и 

(2) има ли поне едно действащо лице наясно с това? 

Анализът на номинираните за Оскар филми през 2024 г. показва, че само три филма, или 23% от номинациите, преминават теста: това са “Барби”, “Мисията невъзможна: Пълна разплата – част първа” и “Наяд”. 

Изследователите разглеждат и ретроспективно каква е климатичната реалност в блокбъстърите от периода 2013-2022 г. От подбраните 250 пълнометражни филма едва 24, или 9,6%, преминават теста. Положителната тенденция, която изследването отчита, е, че от 2015-2016 г. насам представянето на климатичните промени в популярните холивудски филми постепенно нараства.

Снимка: Графика от изследването на Шнайдер-Ериксън и екип.

За да може да се оцени реалното въздействие от повишаващото се присъствие на климатичната тематика, е нужен допълнителен анализ както на намеренията на кинотворците, така и на очакванията и реакциите на публиката. Ясно е обаче, че колкото по-често тя присъства в разказите, които доминират популярната култура, толкова повече поводи имаме да мислим за климатични действия.

Климатът в сериали и игри

Освен музиката, книгите и киното, в днешно време сериалите и игрите също са основно развлечение за мнозина. Не е изненада, че те също утвърждават като интересни формати за обследване на климатични теми.

Минисериалът “Екстраполации” ни отвежда на пътуване през следващите 8 десетилетия, където климатичните промени и екологичният колапс постепенно трансформират човешката цивилизация. Всеки епизод показва как ежедневието, взаимоотношенията и ценностите се променят под натиска на кризата. Най-ценният принос на сериала е, че не ни хвърля директно в апокалипсис, а стъпка по стъпка показва пътя дотам. 

Игрите също предлагат нови начини да осмислим кризата. Някои видео и настолни игри също са замислени или могат да се използват като инструмент за разпространение на функционални знания относно изменението на климата. Игри като Factorio и Terra Nil илюстрират какво е цялостното въздействие на индустрията, експлоатацията на ресурсите, свръхпотреблението и експанзионизма върху сложните живи екосистеми. Factorio е предупреждение срещу унищожителния за околната среда екстрактивизъм и предизвиква играчите си да поддържат равновесие, като се научат как да съхраняват естествените бариери срещу замърсяването и изчерпването на ресурсите. Terra Nil залага на климатичната позитивност, като позволява на играчите си да експериментират с различни технологии за възстановяване на околната среда и биоразнообразието. Все повече настолни игри, създадени в партньорство с екологични НПО, превръщат климатичната тема в достъпно преживяване за цялото семейство. Пример е Wheel Ville на WWF България, която служи и като интересна отправна точка за разговори за климатичните промени.

От по-оптимистична гледна точка може да се каже, че поп културата се оказва неочакван съюзник, който: 

  • Служи като средство за изследване на различни климатични сценарии и емоционални симулации, базирани на човешкия опит.
  • Помага ни да се ориентираме в океана от информация.
  • Създава нови символи и метафори, често през хумор и сатира, които улесняват колективното разбиране и мобилизация.

Българското ”Писмо в бутилка” 

През 2018 г. актрисата Лили Гелева, с подкрепата на „За Земята“ и Zero Waste София, представи песента “Писмо в бутилка”. Още с премиерата си тя беше ясно позиционирана като социална кампания срещу замърсяването с пластмаса. И наистина успя да привлече внимание не само заради музикалните си качества и визуално изпипаното видео, но и защото в него участваха десетки известни и обичани български творци. Кампанията предизвика основателен ентусиазъм, че може би това ще постави началото на нов етап в българската култура и изкуство – с по-ясен и последователен акцент върху творческата интерпретация на климатичните и екологични проблеми.

В музикален план се появят и други вълнуващи проекти, като например песента на TRIGAIDA “The Mountain”, чийто текст засяга свръхексплоатацията на природните ресурси. Наред с това зачестяват и творческите конкурси и работилници с фокус климат и екология – от ученическо късометражно кино, до поетични резиденции и работилници за визуално изкуство, като проекта на Fine Arts “Творци за климат”. Съвременни театрални постановки вече вплитат климатични теми, а някои култови климатични романи са преведени и поставяни на българска сцена. 

Климатичните хитове, които не се чуват в България
Въпреки че тези усилия са от ключово значение за полагане и заздравяване на основите на обществената дискусия относно климатичните промени у нас и дават възможност на младежи и млади творци да се ангажират творчески, и често пъти колективно, с проблема, те до голяма степен остават в периферията на популярната култура. За съжаление в България продължаваме да сме далеч от етапа, в който популярни творци последователно и осъзнато създават климатично и екологично ангажирани произведения, отразяващи личния им опит и позиции.

Българското кино и сериали, макар и в подем, продължават да игнорират темата за климатичната криза, сякаш тя по никакъв начин не засяга българското общество и българските зрители проявяват нулев интерес към нея. Някои известни личности у нас се изявяват като посланици на кампании за почистване и залесяване, но тези прояви рядко предизвикват съществени дискусии за произхода и мащабите на проблема. Често оставят впечатление за личен пиар.

Защо у нас музикантите, писателите, артистите и режисьорите масово се въздържат да се потопят в тази сложна, но и изключително вълнуваща тема с общочовешки измерения? Къде са родните сериали, песни и романи, които – в контекста на нашия манталитет и ежедневни грижи – отварят пространство за задълбочен разговор относно науката за климата, колективната и индивидуалната отговорност и социално-икономическите последици от кризата?

Истории, основани на факти

Поп културата се явява пресечна точка на различни идеи и сфери на човешката дейност. Все повече границите между създатели и консуматори се размиват благодарение на социалните мрежи. Създава се и се разпространява в медийна среда, все по-силно повлияна от дезинформация. А каква е ролята на науката в представянето на климатичната криза в книги, филми, игри и други поп културни феномени. 

Някои автори проявяват завидна отговорност към това да представят достоверна наука в творбите си. Един от най-често цитираните примери за това е писателят Ким Стенли Робинсън, известен със своята прецизност спрямо науката и процесите в съвремената климатичната дипломация, на които базира действието в своите романи. С разрастващата се популярност на климатичната наука и постоянните усилия за ефективна комуникация, се откриват нови възможности за сътрудничество и за по-видимо присъствие на научни гласове, които интерпретират последиците от климатичните промени чрез различни форми и канали.

Кога поп културата подвежда?

В по-широк план, посланията, които популярният прочит на климатичната криза отправя, невинаги са полезни или продуктивни. Такъв е случаят с книгата на Майкъл Крайтън “Състояние на страх”, която провокира остра критика от страна на научната общност заради неточно представяне и изопачаване на научни данни. Впоследствие, макар художествено произведение, книгата се превръща в ключов аргумент за движението, отричащо климатичните промени.

Известни личности и герои от популярни филми, сериали или други творби често стават ролеви модели. Но не бива да забравяме, че поп културата е и машина, която продава и се издържа от непрекъснатата ни консумация на услуги, продукти, ценности и идеи. Изключително важно е да не губим критичното си мислене, даже в случаи наглед безобидни, като това да отделим един уикенд за любим сериал. Не е изключено актьор, на чиито позиции се възхищаваме днес, утре да участва в проект, който ще вдъхнови следващия ресурсоемък моден микротренд.

Поп култура и климатични движения: Влияние, ограничения и възможности 

През 2020 г., британската група Massive Attack издава мини албумът Еутопия – място на благоденствие, което е практически осъществима цел, за разлика от утопията като невъзможна концепция. Песента от албума посветена на климатичните промени използва реч на Кристиана Фигерес, чиято работа е един от двигателите зад Парижкото споразумение. По този начин напомниха на стотиците си слушатели за ангажиментите, поети от правителствата, които все още остават на хартия. 

Поп културата безспорно има потенциала да съдейства на реалните движения за климата, но ефективността ѝ зависи от намеренията на хората с творчески и управленски правомощия в индустрията. Дори когато артистите активно подкрепят действия за климата, икономическата и политическата система, от която поп културата е част, често ограничава подкрепата, ако тя застрашава печалбите. Едно е сигурно: всички печелим от по-нюансирано, научно обосновано и съпричастно представяне на климатичната криза и нейните последствия. До голяма степен зависи от нас – като общности, а не само като индивиди – как ще използваме тези ресурси на практика.

Климатичната поп култура не е фонът, а сцената, на която се срещат страховете, надеждите и въображението ни. Тя ни помага да преведем сложната наука на езика на емоциите и историите, които помним. Може да е песен, филм, игра – но важното е, че историите в тях могат да променят нагласите ни и да ни вдъхновят за действие. Климатът не е само статистика – той е нашият общ сюжет, в който живеем.

Автор: Елица Капушева / Климатека

Елица Капушева е социален и културен антрополог, завършва бакалавър в Свободния университет в Берлин и магистърска програма CREOLE – „Културни различия и транснационални процеси“ във Виенския университет. Научните ѝ интереси са в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и множеството пресечности между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения. 

В публикацията са използвани материали от: