„Ние ще успеем само ако превърнем това предизвикателство във възможност“, заяви Дачиан Чолош (Обнови Европа, Румъния). За да направим това, „Зеленият пакт не трябва да води до допълнителна бюрокрация“, а трябва да мобилизира обществото. Той призова за амбициозни намаления на парниковите газове в ЕС в предстоящия закон за климата и за двустранен подход за зелената дигитализация и технологии.
Филип Ламбертс (Зелените/ЕСА, Белгия) поиска ЕС да поеме ангажимент за намаляване на парниковите газове с 65% до 2030 г. и да гарантира устойчиво управление на ресурсите, биологичното разнообразие и борбата със замърсяването. „Фондът за справедлив преход“ трябва да бъде в полза на най-уязвимите хора, докато земеделската и финансовата политика се нуждаят от цялостно преразглеждане“, каза той.
Силвия Сардоне (ИД, Италия) запита Комисията: „Разгледали ли сте социалното и икономическо въздействие от достигането на климатична неутралност до 2050 г.?“ Тя отбеляза, че има „противоречие“ между климатичните и търговски споразумения подписани със страни с по-ниски стандарти в областта на околната среда.
Ришард Легутко (ЕКР, Полша) каза, че Комисията трябва да работи с държавите членки, които се очаква да обсъдят целите за намаляване на емисиите в Европейския съвет. „Комисията опитва ли се да завземе властта от държавите членки? Правителствата не бива да бъдат оставени на заден план относно нещо толкова съществено“, добави той.
Манон Обри (ЕОЛ/СЗЛ, Франция) предложи алтернативен „нов зелен пакт“ от нейната група, който включва данъци върху въглерода, пластмасата и керосина и задължителни мерки за намаляване на емисиите с 70% за постигане на по-хуманен „социален и екологичен“ преход.
Следващи стъпки
Парламентът ще даде своя отговор на плановете на Комисията като приеме резолюция по време на пленарната сесия на 13-16 януари 2020 г.
