Изключително добре запазени листа от гора на близо 23 млн. години показват каква би била реакцията на растенията на нашата планета на покачващите се нива на въглероден диоксид (CO2). Новото изследване, публикувано в Climate of the Past, проучва листата от ранния Миоцен, когато нивата на CO2  най-вероятно са били високи. То открива, че растенията са успели да абсорбират тези големи количества, което от своя страна е довело до бум в развитието им. Това е първият път, в който по-високите нива на CO2 в атмосферата се свързва с повишено разпространение на растенията. Изследователите обаче допълват, че подобно нещо би могло да има непредвидими последствия върху видовете, които вече се борят за оцеляване.

Изследователите проучват проби, взети от дълбочина от 100 метра от пресъхналото езеро Фулден Маар в Дунедин, Нова Зеландия. То се намира в малък и отдавна неактивен вулканичен кратер и представлява своеобразна златна мина за изследователите, проучващи миналото на Земята. Неговите пластове са съставени от богати на силиций водорасли. Те се редуват с черни пластове органична материя, която е паднала там през други периоди, и на практика е образувала своеобразни капсули на времето, пълни с данни, разкриващи подробности за климатичното минало на планетата.

Тези пластове съдържат безброй листа от вечнозелена субтропична гора. Те са толкова добре запазени, че учените могат все още да видят микроскопични детайли като жилките и устицата – порите, които в процеса на фотосинтеза абсорбират въздуха и освобождават вода. Тези листа разкриват изключително много подробности за времето, в което са „живели“, тъй като (за разлика от фосилизираните кости) са запазили оригиналния си химичен състав.

Екипът анализира въглеродните изотопи в листа от няколко различни вида дървета, открити на различни пластове в седиментните депозити. По този начин те добиват ясна представа какво количество CO2 е имало в атмосферата по онова време. Освен това учените сравняват анатомичните характеристики на листата с тези на своите днешни събратя. Именно така достигат до заключението, че CO2 в атмосферата е бил около 450 части на милион. Този резултат съвпада с температурните данни за ранния Миоцен, според които по онова време градусите са били с 5-6 °C по-високи от днешните.

Листата показват, че тези дървета са абсорбирали CO2 особено ефективно посредством своите устица, без да губят твърде много вода. По този начин те са растели на места, където принципно би било твърде сухо за гори. Изследователите вярват, че подобна адаптация се наблюдава и при горите в северните умерени ширини.

В момента нивата на атмосферния CO2 са около 415 части на милион. До 2040-а би трябвало да достигнат 450 части на милион заради отделяните от човечеството емисии. Това означава, че растителните видове може и да започнат да се държат по същия начин, по който и техните древни събратя във Фулден Маар. Може би на хоризонта се задава потенциално глобално залесяване?

Според Уилиям Д'Андреа, експерт по палеоклимата от Университета на Колумбия, резултатите от това проучване ни показват как биха реагирали растенията на покачващите се нива на въглероден диоксид, както и как точно ще се променят температурите междувременно.

Източник: IFLScience