Ако попитате петима собственика на кучета дали тяхната животинка изпитва завист от останалите четириноги, най-вероятно четирима ще ви отговорят утвърдително. Сега ново изследване показва, че това поведение може да бъде активирано дори тогава, когато предполагаемият съперник за милувки и внимание не е в полезрението.
С други думи, кучетата притежават умствената способност да си представят ситуация, която би могла да ги накара да изпитват ревност (дори и да не я виждат напълно).
Тъй като не можем да попитаме кучетата директно за техните чувства, настоящето изследване ни предоставя полезна информация за онова, което вероятно се случва в съзнанието на животинчето, когато вижда (или не) нещо, от което си мисли, че трябва да ревнува.
„Научните изследвания потвърждават онова, в което множество собственици на кучета са убедени – кучетата проявяват ревност, когато техният човешки приятел си взаимодейства с потенциален съперник – казва психоложката Амалия Бастос от Оукландския университет в Нова Зеландия. – Ние искахме да изучим това поведение по-подробно, за да определим дали кучетата могат, подобно на хората, да си представят ситуация, която предизвиква ревност.“
Смята се, че ревността при хората е пряко свързана с чувството за самоосъзнаване. Ето защо изследването хвърля малко повече светлина и върху въпроса дали животинките осъзнават самите себе си, както и върху психичните процеси, свързани с поведението на ревност, на което собствениците им стават свидетели.
Бастор и колегите ѝ провеждат упражнения с 18 кучета, които са наблюдавали как техните собственици седят или до реалистично изглеждащо фалшиво куче, или до цилиндър от мек вълнен плат. Фалшивото куче е изпълнявало ролята на съперник за внимание, а цилиндърът – на контролен елемент.
Веднъж щом кучето става свидетел на сцената между неговия собственик и фалшивото куче, между тях поставена бариера, която закрива гледката към „съперника“, но не и към човека или движенията му. Впоследствие учените катурват фалшивото куче и потупват собственика по рамото му, сигнализирайки му че е време да се престори, че гали и говори на вече изчезналото фалшиво куче. Реално човекът е галил рафта, върху който се е намирал "съперникът". По този начин специалистите са искали да избегнат подсъзнателните подсказки, които собственикът е можел да дададе на своя истински домашен любимец и съответно - да провокира у него конкретна реакция. Използвани са стандартни фрази от типа на "Ти си много добро момче."
Процесът е повторен и с цилиндъра, но с дребни промени. Докато собственикът е говорил и е галил цилиндъра така, сякаш е истинско животинче (чрез същия тип стандартни фрази), кучето на собственика е наблюдавало тези взаимодействия, без те да се запречват с бариера.
Фалшивото куче е останало в района – но на около 1,5 метра от собственика. То винаги е било обърнато към него и винаги – в полезрението на истинското куче.
Учените установяват, че кучето се е дърпало на своята каишка много по-малко, когато е виждало цилиндъра, отколкото фалшивото куче.
Били са наблюдавани три сходни с човешката завист поведения. Първо, поведението се е появило само тогава, когато е бил забелязан потенциален съперник за внимание, второ – то се е наблюдавало и в случаите, когато са се случвали взаимодействия с този съперник, които са били скрити за наблюдаващото куче.
Трето, поради факта, че истинското куче или си е представяло, че фалшивото е присъствало в рамките на първия сценарий, или в действителност е присъствало, когато собственикът е галил цилиндъра, учените могат да заявят с категоричност, че ревностното поведение е настъпило вследствие от взаимодействието, а не само защото в района е имало друго куче.
„Тези резултати подкрепят твърденията, че кучетата в действителност проявяват ревностно поведение – казва Бастос. – Това е и първото доказателство, че кучетата могат да си представят предизвикващи завист социални взаимодействия.“
Изследването е публикувано в Psychological Science.
