Какво да очакваме от COP27 в Шарм ел Шейх?

На фона на някои успехи през изминалата година, съществува риск настоящата енергийна криза в света и войната в Украйна да подкопаят постигнатото, а в Европа вече се наблюдава връщане към въглищата. Според оценките на научните организации, това обаче е недопустимо. Намаляването на рекордните емисии на парникови газове е спешна мярка, за да бъдат постигати целите от Парижкото споразумение. Конференцията на ООН по изменението на климата в Египет – COP27, наричан още “Африканският COP”, се очаква да бъде посветена на реализация на плановете от досегашните споразумения, ангажименти и обещания, като фокусът е и върху предизвикателствата върху развиващите се страни.

От 6 до 18 ноември 2022 г. в курортния град Шарм ел Шейх в Египет ще се състои 27-та поредна годишна Конференция на ООН по изменението на климата, известна като срещата на страните – COP27 (англ.: conference of parties). На нея ще участват делегати от над 190 държави, както и на представители от гражданското общество. Срещите имат за цел да постигнат международно съгласие и да изготвят правно обвързващи споразумения, които да очертаят конкретни стъпки за ограничаване, справяне и адаптация към климатичните промени. Такива споразумения са протоколът от Киото и Парижкото споразумение за климата. Повече за историята на конференциите по климатичните промени прочети тук.

Какво бе постигнато по време на и след последния COP?

По време на миналогодишния COP26 в Глазгоу бе отбелязан напредък в няколко области.

- Лидерите на повече от 100 държави се споразумяха да спрат процеса на обезлесяване на планетата до 2030 г.

- Над 100 страни (над ⅔ от световния БВП) обещаха намаляване на емисиите от метан с 30% до 2030 г., спрямо нивата от 2020 г.

- За първи път от 1997 г. насам в документ, изготвен по време на COP, страните в света се задължават да ускорят намаляването на употребата на изкопаеми горива – в частност въглищата и субсидиите за изкопаеми горива.

- По-ясно постановени правила при търговия с емисии – избягване на двойно отчитане на компенсирани емисии.

- Задължение за увеличение на финансовата подкрепа за развиващите се страни за климатична адаптация поне два пъти до 2025 г., спрямо нивата от 2019 г.

Част от тези мерки бяха включени в подписания Глазгоуски климатичен пакт, докато останалите бяха обявени извън него.

А през последната година бяха отбелязани още няколко положителни развития.

През 2021 г. общият дял на слънчевата и вятърната енергия за първи път достига 10%, като в 50 държави делът е над 10%.

През месец май т.г. държавите от групата G7 се споразумяха да прекратят субсидирането на офшорни проекти за изкопаеми горива.

Законът за овладяване на инфлацията в САЩ от август 2022 г. е знаков, тъй като в него са предвидени ключови мерки, свързани и с климатичните промени. Това е най-всеобхватният федерален закон в страната по отношение на климатичните промени досега и е от важно значение и в световен план, предвид, че САЩ е най-голямата икономика в света и вторият по-големина източник на антропогенни емисии в света след Китай.

Част от мерките предвидени в закона са:

- Обща финансова подкрепа в размер от 391 млрд. щатски долара в областта на климата и енергията.

- Инвестиции в енергия от ВЕИ, съхранение на енергия, електромобили и др.

- Подкрепа на мерки за подобрение на енергийната ефективност в домовете.

- Класификация на различните видове парникови газове като замърсители.

Как се оценяват действията спрямо климата непосредствено преди конференцията?

За съжаление, тези положителни развития все още са недостатъчни, за да намалят разликата между очакваното до края на века повишение на температурата на повърхността на Земята и определената от IPCC и заложена в Парижкото споразумение безопасна граница на затопляне от 1,5°C.

По оценка на независимата научна мрежа Climate Action Tracker,

няма нито една страна, чиито цели да се вместват напълно в необходимото за постигане на заложеното в споразумението,

а целите на повечето държави (в това число на САЩ и на страните от ЕС) биват определяни като недостатъчни или крайно недостатъчни. На база 40 индикатора, разгледани от организацията, чрез които се оценяват общите световни усилия в областта на климата през 2022 г., действията за нито един от индикаторите не се осъществяват с нужната скорост за постигане на целта от 1,5°C, въпреки че за голяма част от тях промяната все пак е в правилната посока.

При пълно изпълнение на всички национални цели до 2030 г., глобалното затопляне до края на века се очаква да бъде приблизително 2,4°C — 2,8°C.

Припомняме доклада на СМО от месец септември т.г., според който емисиите на въглероден диоксид (CO2) продължават да нарастват и има голяма вероятност да бъде премината границата от 1,5°C през следващите няколко години. Емисиите на метан също са на рекордно равнище (Фиг. 1). А ако глобалната температура се повиши с 1,7 — 1,8 °C над нивата от края на 19 век , според IPCC ½ от световното население може да бъде изложено на животозастрашаващи екстремни метеорологични явления, свързани с горещи вълни и висока влажност на въздуха.

Фигура 1. Годишни емисиите на метан в света през последните 40 години. Източник.

Ще ни отклони ли кризата от целите?

Настоящата енергийна криза, започнала с края на затварянията от пандемията и съществено задълбочила се след началото на руското нахлуване в Украйна, застрашава да подкопае плахите успехи от Глазгоу. Причините за това са комплексни. Има риск инфлацията, главно причинена от високите цени на горивата и тока, както и дефицитът на изкопаеми горива и особено на природен газ (в Европа) да бъдат използвани като повод от взимащите решения политици, и от страна на компании за изкопаеми горива, под формата на лобистки натиск, за продължаване на дългосрочното субсидиране на изкопаеми проекти, в името на енергийната сигурност.

За съжаление, това вече се случва в много европейски страни,

като Германия и Обединеното кралство, се удължава животът на настоящите въглищни електроцентрали или дори отново се отварят вече закрити такива.

В Австрия дори има решение за преобразуване на газова електроцентрала във въглищна. В същото време, поради ембаргото на руски горива, се е увеличило търсенето на въглища в страни като Танзания и Ботсвана. А въглищата са “най-мръсното” от изкопаемите горива — както по отношение на емисиите, така и заради замърсяването на въздуха като цяло.

А вече голяма част от природния газ в Европа бе заместен от други източници. От една страна, чрез внос на втечнен природен газ (liquified natural gas, LNG), който бива транспортиран чрез танкери главно от САЩ, Катар и Нигерия, от началото на войната в Украйна в Европа тече усилено изграждане на скъпа инфраструктура за т.нар. LNG терминали. Макар и това да е положително за прекратяване на зависимостта от руски газ, (свръх)инвестицията в проекти за изкопаеми горива, потенциално за десетилетия напред, е несъвместима с нуждите от рязко намаляване емисиите. Не трябва да забравяме, че природният газ е източник на индиректни емисии от течове на метан, газ, който е по-силен от CO2. А около ⅔ от газа в САЩ се добива от фракинг – с множество негативни последици върху околната среда.

COP27 ще се фокусира върху няколко основни аспекта Намаляване на емисиите

Страните трябва да покажат как точно ще осъществят увеличените амбиции от пакта в Глазгоу. Част от това ще включва актуализиране на Националните определени приноси (Nationally Determined Contributions – NDCs) на всички държави, за да може светът да се приближи още повече към целите на Парижкото споразумение. Над 190 държави, подписали документа, са задължени да актуализират своите приноси на всеки 5 години. По план това за първи път трябваше да се случи през 2020 г., но поради пандемията, въпросът се отложи с една година, а за съжаление, през миналогодишния COP само малка част от актуализираните приноси се оценяват като по-амбициозни. Преди конференцията в Египет от всички страни е поискано да изпратят към ООН актуализирани по-амбициозни национално определени приноси, но към 2 ноември едва 22 от 193 държави са изпратили такива.

Също така трябва да бъдат уточнени прекратяването на субсидирането на изкопаеми горива, както и преустановяването на изгаряне на въглища. В рамките на Глазгоуския климатичен пакт бе договорено намаляването на второто, но е необходимо пълно преустановяване за постигане на климатична неутралност.

Подкрепа за развиващите се страни

По време на COP26, делегатите приеха работна програма относно глобалната цел за адаптация, установена в Парижкото споразумение. Планът е създаден, за да предостави на общностите и държавите знания и инструменти, с които да гарантират, че предприетите от тях действия за адаптиране действително водят света към по-устойчиво бъдеще.

Председателството на COP27 очаква от държавите да отчетат и оценят напредъка си в повишаването на устойчивостта и подпомагането на най-уязвимите общности. Това означава държавите да представят по-подробни и амбициозни ангажименти в компонентите за адаптация в своите национални планове за климата.

Миналата година развитите страни се съгласиха да увеличат поне двойно финансирането за адаптация, а има и много призиви за още по-голямо увеличение на бюджетите, което да съответства на сумите, които сега се изразходват за мерки смекчаване, както е предвидено в Парижкото споразумение.

През 2009 г,. по време на конференцията в Копенхаген, от богатите страни бе обещана подкрепа в размер на 100 милиарда щатски долара на година за развиващите се страни, която цели да подпомогне те да осъществят своя “зелен” преход и да могат да приложат мерки за приспособяване към климатичните промени. В момента тази цел обаче все още не е изцяло изпълнена.

Отделно от подкрепата за мерки по адаптация и смекчаване, стои на дневен ред и необходимостта от компенсиране на бедните страни, които са по-силно засегнати от ефектите на измененията на климата, но в същото време имат най-малък исторически принос за техните причини – т.нар. фонд “Загуби и щети”. Този въпрос е подробно разгледан в публикацията тук.

Други останали въпроси от предишния COP

През изминалата година бяха сключени споразумения за намаляване на употребата на метан и спиране на обезлесяването, но не всички страни ги подкрепиха. Очакванията са тази година повече държави да се присъединят към тях.

Ще се преведат и технически дискусии, например за уточняване на начина, по който държавите трябва да измерват своите емисии или за допълнителна спецификация на механизма на търговии с емисии.

Също така ще бъдат обсъдени проблеми, свързани с емисиите от транспортния сектор, биоразнообразието и човешките права.

Всички тези дискусии ще подготвят почвата за първата ”глобална равносметка” по време на COP28, на който през 2023 г. ще бъде оценен общият глобален напредък по отношение на смекчаването на и адаптацията към климатичните промени, както и начините за изпълнение на Парижкото споразумение.

Програма на конференцията

Конференцията ще протече по следния начин:

- 6 ноември – откриване.

- 7 и 8 ноември – среща на върха на световните лидери.

През останалите дни програмата е подредена в тематични дни, в рамките на които различни организации, хора и общности ще представят и дискутират проблеми и решения:

- 9 ноември – ден на финансите.

- 10 ноември – ден на науката и ден на младежта.

- 11 ноември – ден на декарбонизацията.

- 12 ноември – ден на адаптацията и земеделието.

- 14 ноември – ден на пола и ден на водата.

- 15 ноември – ден на енергията и ден на гражданското общество.

- 16 ноември – ден на биоразнообразието.

- 17 ноември – ден на решенията.

- 17 ноември – закриване.

Пълната програма на COP27 виж тук.

Очаква се да се включат делегати от над 190 страни, в това число президентът на САЩ Джо Байдън, лидерите на Франция и Германия, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, и премиерът на Индия Наренда Моди. Делегациите на други страни, като Обединеното кралство няма да бъдат оглавявани от лидерите им, а ще бъдат представлявани от министри от кабинета например. Не се очаква присъствието на президента на Китай – страната с най-големи емисии в света. Също така не е ясно дали ще има предтавители на Русия, предвид войната в Украйна и напрежението със Запада.

България вероятно ще изпрати представители на високо ниво, като например президента Румен Радев, но към момента на публикуването на статията липсва официално потвърдена информация по въпроса. От страна на гражданския сектор ще присъства представител на Центъра за изследване на демокрацията.

Всеки COP има 2 основни зони – синя и зелена. В синята зона се провеждат преговорите и там достъпът е ограничен за делегати и за лица от организации, акредитирани от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата – UNFCCC. В зоната паралелно с преговорите се осъществяват и странични събития – представители на държави, научни организации, други организации към ООН, бизнеса, както и граждански сдружения, откриват се десетки павилиони (Фиг. 2) и се провеждат лекции. Програмата на страничните събития виж тук.

Зелената зона е отворена към гражданите и в нея се провеждат различни тематични изложби и уъркшопи. Тази година в нея ще има обособена и специална “протестна” зона. Програмата на зоната е представена тук.

Традиционно всеки COP е белязан и от силно присъствие на гражданските общества и активисти от целия свят. Въпреки че, активистките организации не участват директно в преговорите, техните демонстрации оказват натиск и привличат вниманието на медиите (Фиг. 3). За съжаление има опасения, че тази година тяхното участие ще бъде силно ограничено поради авторитарния режим в Египет, който практически е направил протестите незаконни от 2013 г. насам и е вкарал много активисти и журналисти (включително екологични) в затвора. Именно поради тези съображения известната климатична активистка Грета Тунберг няма да присъства на конференцията.

В заключение, научните организации са категорични, че трябва практически незабавно да започне намаляването на парниковите емисии, а всяка нова въглищна централа представлява пречка за тази цел. Поради това е критично преговарящите по време на COP27 в Египет да използват тази криза като катализатор на промяната, а не като бариера, и да отстояват и разширяват поетите досега ангажименти за по-ускорено внедряване на възобновяема енергия.

Публикацията е втора част от поредица на Климатека, която проследява развитието около предстоящата среща на страните – COP27, в Египет по въпросите на климата. Първата част, за т.нар. “Загуби и щети”, прочети тук.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков е част от авторския екип на Климатека. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор, като в момента е координатор по проекта „Променяме се с климата“.

В публикацията са използвани материали от: