Как изменението на климата оказва влияние на защитените зони у нас?

Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случаят със защитена зона “Долни Богров-Казичене”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. Понастоящем районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни предизвикателства пред пълноценното съществуване на зоната в бъдеще: борба със замърсяване от битови и строителни отпадъци, поява на инвазивни видове и засушаване на растителността, последици от климатичните изменения и най-вече липса на достатъчно обществено внимание.

Какви са заплахите от деградация на защитена зона „Долни Богров — Казичене“? 

В основата на създаването на мрежата от зони по Натура 2000 е устойчивото съжителство между човек и природа, подпомагането на моделни територии, които да покажат как такъв баланс е възможен. На база на проведените изследвания може да се твърди обаче, че защитена зона „Долни Богров — Казичене“ е подложена на по-голяма експлоатация в антропогенна полза и се нуждае от подпомагане на естественото ѝ развитие. Факторите на антропогенен натиск са с продължително действие и тенденция за разрастване, което налага осезаема необходимост от въвеждането на активни мерки за защита и контрол. Ако зоната не започне да бъде активно управлявана в най-кратък срок, тя ще бъде под сериозна заплаха от деградация, което би довело до изчезването на естествената растителност, прогонване или друго негативно влияние върху опазваните видове птици в нея, последващ всеобщ упадък и загуба на биоразнообразието. Основните заплахи за зоната са:

Замърсяване 

На територията на защитената зона бяха установени голям брой нерегламентирани сметища: огромно количество на битови и строителни отпадъци, най-голяма концентрация на които се наблюдава покрай блатата, а част от тях са попаднали и във водоемите. Този тип неконтролируемото изхвърляне на отпадъци води до отделяне на парникови газове в атмосферата, поради процесите на разлагане, риск от замърсяване на подпочвените води (поради инфилтрация на замърсители), повърхностните води и атмосферата с патогени, микропластмаса и др. 

Главното им местонахождение е по пътищата, свързващи отделните парцели и местообитания в цялата защитена зона, като най-голяма концентрация се наблюдава в ЗМ „Блатата – с. Долни Богров“. На много места отпадъците са видимо разпространени във водоемите, което повишава количеството на мъртва органика, която се утаява на дъното и постепенно понижава дълбочината им. Това е предпоставка за забързване на процесите на развитие на блатата, които постепенно преминават в мочурища и ливади. На места този процес вече е видим и площи от водното огледало са изгубени.  Липсата на открити водни площи и достатъчно количество вода ще доведе до промени в екосистемите, смяна на ландшафта и загуба на биоразнообразие.

Тенденция към засушаване на естествената ливадна растителност

Регистрираното затопляне през последните три десетилетия, в комбинация с интензивното замърсяване на зоната и извършваните в нея добивни дейности, вече е довело до висока степен на промяна на естествената растителност. Направените промени на хидрологичния режим в миналото, с цел освобождаване на земеделски терени и за напояване, вероятно са допринесли за установената тенденция за засушаване в района. 

Част от състава на растителните съобщества в зоната са и немалко видове, настанили се в тях под влияние на дълголетната човешка дейност (антропофити). Антропофитите не са вредни растения, те нормално присъстват в много типове растителност, особено в ливадите и пасищата, чието предназначение е пряко свързано с човека. Повишеният дял на тези растения обаче може да е сигнал за негативни тенденции в динамиката на съобществата. Големият им брой е сериозен индикатор за засилената антропогенна дейност в района, свързана от една страна със земеделското производство, а от друга – добивът на инертни материали от активните баластриери до езерата. В допълнение, голяма част от антропофитите се оказаха по-сухолюбиви видове (ксерофити или мезоксерофити), което е индикация за засушаване (ксерофитизация) на растителността. 

Тенденция към затопляне

Климатичното проучване, което проведохме, показва слаба тенденция към затопляне през последните две десетилетия, с по-продължителни горещини без валеж и падането на проливни валежи, особено през лятото. Като хипотеза може да се посочи, че такава тенденция в бъдеще би оказала негативно влияние върху биоритмите при растенията и поведението на животните, включително птиците, опазвани в зоната. Вземайки предвид и засилващите се климатични изменения в дългосрочен план, ако засушаването в зоната се засили, това би довело и до изчезване на видове. 

Деградационни почвени процеси и пожари

След проведения почвен анализ на проби от естествени ливади и антропогенизирани такива, потвърдихме тезата, че почвите в естествената растителност са много по-добри уловители и съхранители на въглерод, отколкото тези в антропогенизирани местообитания. Това е така защото наличието на обилна растителност подпомага задържането на въглерод и вода в почвите, а тяхната липса води до почвена деградация чрез промяна на водния режим и баланса на микроорганизми. Запазването на плодородна почва е основен инструмент за смекчаване на климатичните промени. 

Друг негативен аспект е умишленият палеж на ниви, с цел освобождаване на земя за сеитба. Пожарите унищожават почвените микроорганизми и променят характеристиките на почвите, което отново води до отделяне на запазените количества въглерод и вода към атмосферата, правейки ги неплодородни.

Навлизане и колонизиране с чужди инвазивни видове

В естествените тревни местообитания и водоемите в зоната бяха установени над 150 растителни вида, повечето сред които автохтонни (естествени) видове. Такива са например някои типични ливадни растения като ливадната класица (Alopecurus pratensis), маргаритката (Leucanthemum vulgare), редкоцветният салеп (Orchis laxiflora ssp. elegans) и др. Ливадите и езерата в зоната са хабитати с консервационна значимост, включени в Червена книга на Република България, Том 3: “Природни местообитания”. 

Освен естествените видове обаче, тук са навлезли едни от най-агресивните за страната инвазивни растения като айлантът (Ailanthus altissima) и храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), които заемат големи участъци с висока плътност. Инвазивните растения са чужди видове с висока конкурентоспособност, които се установяват в естествените и полуествествените местообитания и стават причина за промени.

Какви типове местообитания се срещат в зоната?

Районът е бил част от изчезналото обширно плиоценско езеро, заемало в миналото цялото Софийско поле. През зимата водоемите в зоната не замръзват заради минералния извор, който ги подхранва, като това създава комплекс от ливади и влажни зони. Водоемите се намират в защитена местност “Блатата – с. Долни Богров”, целяща запазване на естествените местообитания на защитени и редки видове птици, която е малка част от зоната. 

В най-общ смисъл местообитанията се асоциират и определят чрез изграждащите ги растителни съобщества. В тази връзка извършихме изследване на фитоценологичните особености на зоната (фитоценологията е наука за растителните съобщества). Спрямо тях определихме типовете природни и антропогенни местообитания в зоната по класификацията на Информационната система за природа на Европейския съюз (EUNIS) и те биват: 

- Потопена растителност на еутрофните (наситени с хранителни вещества) водоеми – около 8% от територията;

- Мизийско-тракийски мезофилни (средно водолюбиви) сенокосни ливади – около 16%;

- Обработваеми земи и зеленчукови градини – около 65%;

- Активни открити находища за добив на минерали, включително кариери и пътни мрежи.

Кои видове зависят от тези местообитания и тяхното запазване?

Всички характеристики на района създават  подходящи местообитания за множеството видове птици, с висок природозащитен статус, които са обект на опазване. Това са видове като световно застрашения ливаден дърдавец (Crex crex), 4 глобално застрашени вида, 22 вида птици с европейско природозащитно значение и 10 застрашени или редки вида в Червената книга на Република България Том 2: “Животни”. 

Местообитанията предимно се използват при миграция или лов, но някои видове гнездят в макрофитната (водна) растителност покрай водоемите. Такива видове са земеродното рибарче (Alcedo atthis), малкият воден бик (Ixobrychus minutus), малката бяла чапла (Egretta garzetta) и др. Приблизително половината от опазваните 50 вида птици в зоната са привързани към по-влажни местообитания, а поне 15 от тях се нуждаят стриктно от езера или блата.

Останалата половина от видовете използват прилежащите местообитанията с по-малка влажност или изцяло ги предпочитат, като изследваните ливади, пасища, откритите земеделски райони и ниви, участъци с дървета и храсти, широко използвани за гнездене. Такива видове са например водното шаварче (Acrocephalus paludicola), ливадния дърдавец (Crex crex), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и др.

Защо влажните зони са важни за опазване на биоразнообразието?

От 1970 г. насам са отчетени почти 70% спад на популациите на видовете в световен мащаб. Според Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) 

главната причина около 80% от всички застрашени животни на планетата да бъдат пред изчезване е унищожаването и деградацията на местообитанията. 

Безценно в опазването на биоразнообразието се оказват влажните зони като уникални типове екосистеми. Те са своеобразни мрежи от свързани подобен тип местообитания, жизнено необходими за обмен на генетичен материал и успешно размножаване на множество видове (напр. при миграцията на птиците). В бъдеще те ще бъдат и коридори за осигуряване на възможност на зависимите от този тип местообитания растения и животни да се адаптират по-плавно към променящите се климатични условия чрез преместване в нови райони, както и изобщо за опазване от изчезване на много видове.

Около 2/3 от европейските влажни зони, съществували преди 100 г., са изгубени. 

За пълноценна подготовка към климатичните изменения на сушата е необходимо да стопанисваме устойчиво влажните зони, с оглед запазване на биоразнообразието и буфериране на засилващите се климатични изменения.

Какви са тенденциите на климатичното влияние върху зоната?

Анализът на климатичните данни показва слаба тенденция към затопляне през последните две десетилетия, но с наличието на по-продължителни горещини без валеж и падането на проливни валежи, особено през лятотото. Като хипотеза посочваме, че такава тенденция в близко бъдеще би оказала негативно влияние върху биоритмите при растенията и поведението на животните, включително птиците, опазвани в зоната, а в дългосрочен план, ако се засили, би довела до изчезване и/или прогонване на някои видове.

Проследяването на динамиката на основни климатични елементи (температура, валежи) с данни от различни периоди, предоставени от НИМХ-София, ни позволи да посочим следните тенденции в климатичен аспект на зоната: омбротермичните диаграми не показват драстични промени за периода 1971(86) — 2020 г. спрямо 1931 — 1970(85) г. Типът на климата в изследвания район се запазва, но се вижда промяна в годишния ход на валежите. 

Средната годишна температура се е увеличила с 0,6°C, а годишната сума на валежите за района – с 5 мм.

Наблюдават се различни температурни аномалии (положителни и отрицателни) от средните стойности за сезоните. И четирите сезона показват увеличение, по-ясно изразено през лятото и есента. Прави впечатление, че след 2000 г. се наблюдават предимно положителни аномалии като през немалко години, особено през последното десетилетие, достигат и дори надвишават 3°C. 

При валежите също се наблюдават положителни и отрицателни аномалии от средните стойности за сезоните. Подобно на температурите, най-големите отклонения при валежите са през лятото, с тенденция към увеличение на количеството валеж през летата и по-слабо изразен през пролетта и есента. Единствено тенденцията в аномалиите на зимните валежи показва слаб спад, което означава, че количеството валеж за този сезон или се запазва спрямо базовия период, или намалява. 

Увеличението на средната годишна температура на въздуха с 0,6°C, промяната в хода на годишния валеж, макар и слабите тенденциите на увеличаване на температурата и валежите, както и изразените положителни аномалии в летните температури и валежи за периода на изследване, ни дават известно основание да предположим, че към момента 

колебанията в климата за изследваната зона се изразяват в по-продължителни горещини без валеж и падането на проливни валежи, 

особено през лятотото. Такова категорично заключение обаче би имало стойност при изследване и на други климатични елементи, например екстремни температури и валежи, продължителност на периодите без дъжд и т.н., с данни без отклонение.

Граждански инициативи за поддържане на зоната

След промотиране на важността на зоната се оказа, че гражданският интерес към поддържане на зоната е голям, а от него произтичат идеи за съвместни активности по нейното поддържане. През месец юли проведохме доброволческо почистване на защитена местност “Блатата – с. Долни Богров”, а през октомври се проведе и есенно почистване. Надяваме се на ежегодни инициативи и бъдещи проекти за по-добро стопанисване на защитената територия.

Липсата на организационна основа е причина зоната да не се ползва устойчиво и да не притежава активен план за управление, което е предпоставка за нейната деградация и в бъдеще. С навременни и системни усилия обаче, зоната би могла да се превърне в пример за устойчиво стопанисване на комплексна влажна зона, в която да се осигурят условия за отглеждане на качествена земеделска продукция, да се предложат места за отдих и риболов близо до големия град и да се подпомогне адаптацията на по-уязвимите видове към променящия се климат. Същевременно така се опазват редки и ценни видове птици и техните местообитания. 

Препоръки за активно и устойчиво управление на зоната:

- Разработване на план за управление на защитената зона, в изготвянето на който да участват експерти във всички абиотични и биотични аспекти за максимална ефективност и търсене на дейности по провеждане на дългосрочен мониторинг;

- Поставяне на информационни табели, описващи режима на управление;

- Следене за спазване на всички задължения и регулации, поставени при обявяването на зоната, както и за потенциално нововъведените от плана за управление; 

- Включване на околните общности в инициативи по поддържането на зоната;

- Намиране на субсидии за изпълнение на микро проекти към плана за управление на зоната, които да са в посока използване на зоната за обучения, отдих и развлечения по устойчив начин. 

Полезни връзки и видео материали към инициативите:

1. Събитие: Почистване, лекция и наблюдение на птици Част 1 
2. Събитие: Есенно почистване и наблюдение на птици Част 2 
3. Bloomberg TV Интервю с Йорданка Динева и Дина Сиракова относно доброволческа акция за почистване в зоната, юли 2022 г. 
4. Видеоклип ЗЗ „Долни Богров-Казичене“ – пристан на биоразнообразието 
5. Видеоклип Акция за почистване на защитена зона “Долни Богров – Казичене” Част 2 
6. Видеоклип Есенно почистване на ЗЗ “Долни Богров-Казичене” 

Автор: Дина Сиракова / Климатека

Дина Сиракова е част от авторския екип на “Климатека”. Тя е еколог, завършила бакалавър “Екология и опазване на околната среда” в Лесотехническия университет и магистър “Опазване на околната среда” в Софийския университет. Дипломната ѝ работа е на тема природни и антропогенни местообитания в защитена влажна зона “Долни Богров-Казичене” във връзка с европейския проект “Game on! Do not let climate change end the game”. Интересите ѝ включват опазване на влажни зони, технологични иновации в полза на околната среда и енергиен преход.

В статията са използвани материали от:

1. Дипломна работа “Природни и антропогенни местообитания в защитена зона “Долни Богров-Казичене” от Европейската екологична мрежа Натура 2000”. СУ “Св. Климент Охридски”. 2021 г. Дипломант: Дина Сиракова. Научен ръководител: гл. ас. д-р Калина Пачеджиева. Финансиране: Българска Фондация Биоразнообразие по проект “Game over? Do not climate change end the game”, програма DEAR на Европейската комисия. 
2. Велев С. 2002. Климатично райониране. – В: Копралев, И. (ред.) География на България. Физическа и социално-икономическа география. Изд. ФорКом, София.
3. Велев Ст. 2010. Климатът на България. Херон прес, София.
4. Желева-Богданова Е. 2010. Рекултивация на нарушени терени. Изд. ПъблишСайСет-Еко. София.
5. ИАОС. 2012. Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2012 г.
6. Петрова А., Владимиров В., Георгиев В. 2012. Инвазивни чужди видове растения в България. ИБЕИ-БАН.
7. Стефанов Н., Китанов Б. 1962. Култигенни растения и култигенна растителност в България. АСН. София, 274 с.
8. Цонев Р. 2020. Защитени територии и опазване на биологичното разнообразие. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски”.
9. Bazichetto et al. 2021. Drivers of community resistance under extreme climate events [abstract]. In: 29th Conference of EVS, online conference, 6–7 September 2021
10. Commonwealth of Australia. 2019. Wetlands and Climate Change. Australian Government, Department of the Environment and Energy. htpps://environment.gov.au 
11. EUNIS – European Union Nature Information System https://eunis.eea.europa.eu/
12. Millennium Ecosystem Assessment. 2005.
13. Ramsar. 2016-2018. Wetland Restoration for Climate Change Resilience. Ramsar Briefing Note No.4: The benefits of wetland restoration. The Scientific and Technical Review Panel (STRP) of the Ramsar Convention on Wetlands.
14. The IUCN Red List of Threatened Species. https://www.iucn.org/