Екип от химици и специалисти в областта на селското стопанство е разработил начин за превръщане на карбамида в отпадъчните води в перкарбамид, който може да се използва като тор. В статията си, публикувана в списание Nature Catalysis, групата описва своя процес и колко добре е работил полученият продукт при отглеждането на ядливи култури.

Урината се разглежда като източник на тор, тъй съдържа големи количества азот и други богати съединения, които са полезни за растежа на растенията. Много домашни градинари знаят, че урината може да се използва като тор както за цветни, така и за зеленчукови градини - ключът е да се смеси с много вода, за да се предотврати изгарянето на растенията.

Предишни опити за използване на урината като източник на тор в по-голям мащаб обаче се оказват неосъществими поради индустриалната неефективност; много по-лесно е да се използват стандартни методи, които включват извличане на азот от въздуха. Сега обаче изследователите разработват начин за използване на човешка и животинска урина като тор за отглеждане на ядливи култури.

Процесът, създаден от екипа, включва създаване на листове графит, които са отгледани по начин, насърчаващ дефекти в начина, по който атомите се съединяват, когато се използват като електрод. След това резултатът е поставен в разтвор на отпадъчна вода с висока концентрация на карбамид. След това екипът прилага електрически ток. По този начин карбамидът, кислородът от заобикалящия въздух и водородът във водата са били подтикнати да образуват твърди кристали перкарбамид. След това кристалите са филтрирани от водата и са готови за използване като тор.

Екипът тества своите перкарбамидни кристали, като ги добавя към почва, използвана за отглеждане на фъстъци, пшеница и маруля. В резултат на това растенията са по-високи в сравнение с тези, отглеждани с помощта на традиционни торове. Те предполагат, че подобрението се дължи на кристалния характер на тора - той позволява на азота да се освобождава бавно във времето.

Изследователите признават, че настоящият им процес вероятно ще бъде труден за мащабиране до промишлени нива, но предполагат, че може да се използва на по-малки места.

Източник: Phys.org