Открай време някои хора твърдят, че могат да контролират дъжда. Това е може би една от най-старите измами в човешката история. Сега обаче ново изследване на електростатичните сили между водните капчици може потенциално да ни даде власт над времето.

През 50-те години на миналия век се появиха надежди, че науката ще се справи там, където магията се провали. Въпреки че усилията за засяване на облаците със сребърен йодид не бяха пълен провал, степента на успех бе твърде ниска, а разходите – прекалено високи.

Проф. Маартен Амбаум от Редингския университет смята, че неуспехът на по-горния метод се дължи на факта, че не познаваме достатъчно добре начина, по който водните капчици си взаимодействат в облаците. В проучване, публикувано в Proceedings of the Royal Society A, Амбаум и неговите колеги предлагат алтернативен модел и твърдят, че той би могъл да залегне в основата на нова техника, която да „шокира“ небето и да го кара да освобождава задържаната в него вода.

Облаците съдържат доста водни изпарения, но започва да вали само когато всичко това се кондензира в по-големи капки. Аерозолите могат да предоставят семената, около които водата да се сгъсти, но авторите на изследването смятат, че зарядът на капчиците и аерозолите също е важен, но пренебрегван фактор.

Научният труд демонстрира, че дори капчици с една и съща полярност на заряда могат да се привличат една към друга, ако съществува вариация във въпросния заряд. „Зарядите могат да мигрират и тези в една капчица да предизвикат огледални в друга. Тези индуцирани заряди ще предизвикат допълнителни огледални заряди в оригиналната капка, а след това нови във втората. Това се повтаря до безкрай и води до сила на привличане, която може да доминира, ако капчиците са близо една до друга“, пишат авторите.

Нещо повече – количеството заряд в дадена капчица може да се промени вследствие на присвояването на йони, стимулирано от близките електрически полета.

Амбаум и колегите му заключват, че добавянето на електростатични полета увеличава с над 5 процента шанса капчиците да се сблъскат и да се задържат една към друга. Колкото и малък да е този процент, той може да се окаже решаващ за това дали ще вали или не.

Авторите на изследването са финансирани от Обединените арабски емирства – една от най-сухите държави на света. Те правят опити да доставят електрически полета с помощта на дронове. На места обаче, където мъглата е нещо обичайно, включително много пустини, учените смятат, че и 10-метрови кули биха свършили същата работа. Те се надяват, че изчисленията в научния им труд ще им помогне да идентифицират идеалното количество електрически заряд, необходимо за предизвикването на дъжд, както и най-подходящия момент, в който то да бъде доставено.

Източник: The Guardian