Ехидните – бозайници с бодли и човка, които снасят яйца и живеят в Австралия и Нова Гвинея – може би произхождат от прародител, живял във вода, сочи ново изследване на австралийски палеонтолози, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) и цитирано от Live Science.

Рядко еволюционно събитие: от водна към сухоземна среда

„Много по-често бозайниците преминават от сушата към водата, отколкото обратното“, обяснява палеонтологът проф. Сю Хенд от Университета на Нов Южен Уелс. „Случаят с ехидните обаче изглежда е едно от малкото изключения.“

Еволюционната връзка между ехидните и птицечовките

Ехидните и птицечовките (Ornithorhynchus anatinus) принадлежат към групата еднопроходни – единствените живи бозайници, които снасят яйца, вместо да раждат живи малки. Досегашните хипотези предполагаха, че предците на тези животни са били сухоземни, а птицечовките са се адаптирали към водна среда по-късно. Новото изследване поставя под съмнение тази представа.

Древната раменна кост и новите технологии

Изследователският екип анализира раменна кост на изчезналото еднопроходно Kryoryctes cadburyi, живяло преди около 108 милиона години в днешна Южна Виктория, Австралия, по време на периода креда.

С помощта на микрокомпютърна томография, учените изследват вътрешната структура на костта, открита в местността Заливът на динозаврите. Въпреки външната ѝ прилика с костите на съвременните ехидни, структурата ѝ разкрива дебели костни стени и ограничена кухина за костен мозък – черти, характерни за водни животни като птицечовката.

„Бяхме изненадани – макар на пръв поглед костта да приличаше на ехидна, нейната вътрешна структура ясно показваше адаптация към водна среда“, посочва проф. Хенд.

Възможна еволюционна пътека: от вода към суша

Тежките, плътни кости на K. cadburyi биха му позволили по-лесно потапяне и придвижване под вода, което предполага, че този вид е бил полуводно животно. Изследователите заключават, че общият прародител на ехидните и птицечовките вероятно е бил воден, като ехидните по-късно са се адаптирали към живот на сушата, което е довело до изтъняване на костите и промени в анатомията.

Недостатъчно фосилни данни, но ключови изводи

Поради ограничените фосилни находки, най-вече зъби и челюсти, точният момент на прехода към сухоземна среда остава неясен. Раменната кост на K. cadburyi е единственият известен крайник от еднопроходно животно от този период, което прави откритието още по-ценно.