Над една трета от животинските и растителните видове мигрират към по-топли райони, а не към по-хладни, както се смяташе досега, сочи ново проучване на учени от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW), Технологичния университет в Сидни и Университета Къртин.

Изследването, публикувано в списание Global Change Biology и представено от Science Media Exchange, разкрива, че измененията в взаимодействията между видовете – като хищничество, конкуренция и мутуализъм – играят по-голяма роля от температурата при определяне на посоката на миграция.

Защо някои видове се местят към по-топли райони?

Учените обясняват това с динамични междувидови връзки, които се трансформират с напредването на климатичните промени:

  • Някои видове напускат даден район, освобождавайки ниша за други.

  • Хищници се оттеглят, позволявайки на определени популации да се разширят.

  • Полезни партньорства стават по-вероятни в новите, по-топли среди.

„Най-много ме изненада колко малко внимание се обръща на противоречивите посоки на миграция. Това е ключово, ако искаме ефективно да опазим биоразнообразието“, споделя д-р Ина Осмоловски, водеща авторка на изследването.

Влияние върху прогнозирането на реакциите на дивата природа

Настоящите модели за миграция и разпространение на видове обикновено се основават само на температурни промени, но пренебрегват биологичните и екологични взаимодействия. Това прави прогнозите по-малко точни и непълни, подчертават учените.

Заключение

Това проучване подчертава необходимостта от по-сложни екологични модели, които включват:

  • Биотични взаимодействия

  • Поведенчески адаптации

  • Социални и хранителни зависимости

То също така поставя под въпрос общоприетото правило, че повечето видове мигрират само към по-хладни ширини или дълбочини с цел оцеляване.