В дълбините под океанското дъно, в скалист пласт на близо 100 млн. години, живее тихичко една древна форма на живот. Това не е Годзила, нито пък Мегалодон, но определено показва, че животът на нашата планета може да оцелее и при най-екстремните и странни обстоятелства.
Съвсем наскоро учени откриха, че „обществата“ от микроби, които живеят под морското дъно, могат да оцелеят в скалните седименти над 100 млн. години. При това с изключително малко хранителни вещества. След като бъдат подлъгани (при подходящите условия), тези древни микроби дори успяват да се „събудят“ от своята хибернация и отново да започнат да метаболизират и да се размножават.
Изследователите са се натъкнали на микробите, след като са събрали седиментни проби от 75 метра под морското дъно в южната част на Тихия океан – почти на 5700 метра под морското равнище. Те откриват, че тази микробна форма на живот може да бъде съживена посредством прецизни лабораторни техники. След „подхранване“ от събраните седименти с хранителни вещества, включително въглерод и азот, екипът проследява активността на организмите въз основа на консумацията.
„Това са най-старите микроби, съживявани от морска среда“, коментира Стивън Д‘Хон, автор на изследването и професор по океанография в университета на Роуд Айлънд.
„Дори след 100 млн. години, прекарани в гладуване, когато бъдат върнати на повърхността, микробите могат да растат, да се възпроизвеждат и да активират разнообразни метаболични процеси.“
Тези микроби са били пленени под повърхността на морското дъно преди много години. Изучаваният седиментен пласт, в който са се намирали, е датиран отпреди 13 до 101.5 млн. години. Ако той бъде сформиран при подходящите условия, кислородът може да продължи да навлиза в тези дълбини. Почти нищо друго обаче не би могло да мигрира, което означава, че тези микроби са стояли на едно място през всичките тези години. Въпреки че пластът съдържа кислород, в него има изключително малки количества органичен материал (като въглерод) – това е изключително сурова среда за какъвто и да било живот.
Някои от микробите обаче откликват светкавично в инкубационни лабораторни условия. До 68 дни след началото на експеримента общият брой на микробните клетки се е увеличил с четири порядъка, от едва 100 клетки на кубичен сантиметър до 1 милион клетки на кубичен сантиметър. Този растеж не е само за сметка на най-младите микроби. Дори в пробата за утайка, съдържаща най-възрастните екземпляри - на възраст около 101,5 милиона години - до 99,1 процента от микробите са съживени.
Откритията са публикувани в Nature Communications.
