Миналото крие истории за подвизи на хора, които не престават да ни изумяват и до ден днешен. И тази на Ема Гейтууд - една обикновена фермерка от Охайо, известна още като баба Гейтууд - е точно такава. През 1955 г. тя изминава цялото разстояние по Пътеката на Апалачите – цели 3489 км – при това на забележителната възраст от 67 години!

Един ден взела със себе си няколко неща в платнена чанта и просто казала на децата и внуците си, че излиза на разходка. Никой не предполагал, че се отправяла на толкова дълъг път. В противен случай вероятно са щели да се опитат да я разубедят… В края на краищата обаче семейството ѝ научава къде се е озовала баба Гейтууд от вестниците.

Пътеката на Апалачите е определено сложен планински маршрут – само по себе си разстоянието е внушително (започва в Джорджия и приключва в Мейн), но освен това преминава през различни местности и през цели 14 щата по източното крайбрежие на САЩ.

Източник: Wikimedia Commons

Баба Гейтууд научила за пътеката от сп. „Нешънъл джиографик“. Там пишело, че за последния сезон по нея успели да минат само петима мъже. Ето защо 67-годишната майка на 11 деца, баба на 23 внука и прабаба на 30 правнука решила да пробва и тя и да докаже, че няма нищо невъзможно.

Преходът ѝ продължил цели 142 дни. За този период жената, обута с най-обикновени кецове, отслабнала с цели 15 кг. Тя не разполагала нито с палатка, нито със спален чувал. Лежала върху завеса за баня и се завивала с армейско одеяло.

Екипировката ѝ била безкрайно оскъдна – в платнената чантичка имало яке, пуловер, шал, шапка, сапун, кърпа, лейкопласт, антисептик, малко канче с чайна лъжичка, две пластмасови бутилки за вода, фенерче, кибрит и джобно швейцарско ножче. Тя нямала нито карта, нито компас, нито пътеводител. Взела със себе си малко кашкавал и ядки, а цялата останала храна си набавяла директно от гората.

Източник: Wikimedia Commons

Всъщност баба Гейтууд била обожавала природата. Често казвала, че „най-прекрасното нещо, което може да прави всеки, е да върви. Освен това е евтино!" Любовта ѝ към нея се пораждала от множеството неприятни събития в живота ѝ. Когато искала да избяга, тя просто отивала в гората, за да потърси спокойствие и уединение. С други думи – по време на своето пътешествие тя на практика се чувствала като у дома си.

В края на краищата баба Гейтууд достига крайните точки на маршрута благополучно, а 5 години по-късно, когато е на 75, го изминава отново. Тя участва и в други дълги планински преходи в планините на различни щати. Винаги сама и с леко оборудване. На ден изминавала средно 22 мили (35,5 км).

В края на 60-те години на миналия век тя се превръща в същински кумир на туристите. В планинарството дори възниква ново направление в планинарството - горско ходене или ултралек туризъм (дълги преходи с лека екипировка).

Баба Гейтууд призовавала хората да живеят в съгласие със законите на природата и дори използвала своята извесност в борбата за мир. Така например по време на военните действия на САЩ в Корея и Виетнам тя често произнасяла речи в университети и църкви, давала интервюта в медиите. За да помогне за постигне на примирие в уличните борби на афроамериканците в Ню Йорк, Гейтууд поканва осем главатари на банди и се качва с тях в планините за дълъг преход.

Ема показала на хората с примери от живота си, че не е нужно много, за да бъдеш щастлив и да живееш в хармония със себе си и природата. Да измине десетки хиляди километри ѝ помогнала вярата в успеха, позитивната нагласа и любовта към хората.