На Земята броят на изчезналите животни вече надвишава броя на живите. Виновни за това са климатичните промени, както и намесата на човека в природата. Ето защо учените са се заели със задачата да възродят някои от измрелите видове. Скоро това може да стане възможно с помощта на клетъчни проби.

Кои седем вида според науката имат реални шансове отново да припкат из горите и саваните на Земята, ще разберете от редовете по-долу.

1. Додо

Големият около един метър додо е птица, обитавала остров Мавриций. Изследователите предполагат, че е изчезнала към края на ХVІІ век. Причина за това вероятно станали пренесените от Европа плъхове и подивели домашни животни, които плячкосвали яйцата на додо. Неспособни да се защитават от новите врагове, птиците постепенно измрели.

Докъде са стигнали изследванията. Тъй като някои музеи притежават препарирани екземпляри с частично запазени меки тъкани, учените са успели да съберат достатъчно генетичен материал, за да култивират додо. И понеже додо са близки роднини на гълъбите, техните качества ще бъдат използвани за генетичен модел.

2. Куага 

До ХVІІ век куагата е била сред най-разпространените видове бозайници в Южна Африка. Роднина е на днешната равнинна зебра. Особеното при куагата е, че характерната раирана окраска на козината се наблюдава само по главата и гърдите. Дивите животни от този вид били изтребени от човека, а последната куага умряла на 12 август 1883 г. в зоологическата градина на Амстердам.

Докъде са стигнали изследванията. От 1986 г. „Проектът куага“ в Южна Африка се опитва да създаде точно копие на зебрата от миналото, като кръстосва гени на куага с гени на равнинна зебра. Дори и сега при следващото поколение се забелязва намаляване на ивиците. Целта е новата зебра да се засели в някогашното местообитание на куагите.

3. Глиптодон

Глиптодонът е праисторически роднина на днешния броненосец. Той обитавал саваните на Южна Америка и можел да достигне тегло от 1400 килограма. Като всички познати досега гигантски броненосци, глиптодонът вероятно също е изчезнал през последната ледникова епоха преди около 12 000 години.

Докъде са стигнали изследванията. Глиптодоните също могат да бъдат възкресени с помощта на техните роднини броненосците. Д-р Нейтън Кроув от Университета на Северна Каролина „Уилмингтън“  обяснява: „Чрез култивиране гените на живите роднини ще претърпят такива промени, че ще приемат белезите на изчезналите“.

4. Мамут

Може би най-известното животно в списъка е мамутът. Той е прародител на африканския слон, но за разлика от него тялото му било покрито с козина. Не е съвсем ясно дали за измирането му били виновни резките климатични промени в края на последната ледникова епоха, или ловуването му от хората. Новите проучвания обаче показват, че мамутът не е изчезнал преди 12 000 години, както се смяташе досега. Археологични находки доказват, че допреди 4000 години в сибирската степ е живяла една форма на вълнестия мамут – мамутът джудже.

Докъде са стигнали изследванията. Части от генома на мамута ще бъдат въведени в клетките на слонове. По този начин няма да се съживи оригиналният мамут, но ще бъде създаден нов вид слон, устойчив на студове, обяснява генният изследовател Джордж Чърч.  За съжаление намереният генетичен материал няма да стигне за клониране.

5. Пиренейски козел (букардо)

Пиренейският козел е подвид на иберийския козел, живял, както предполага името му, на Пиренейския полуостров. През ХІХ век броят на пиренейските планински козли сериозно намалява поради бракониерство. Във всеки случай като причини за измирането на този вид се изтъква инфекциозна болест или безплодието на останалите живи животни.

Докъде са стигнали изследванията. През 2003 г. с помощта на образци от кожата на последните оцелели животни (видът е обявен за официално измрял през 2000 г.), консервирани в течен азот, учени успяват да клонират букардо - само за да го видят как изчезва отново. Поради дефект в белите дробове клонингът умира седем минути след раждането си. Засега няма информация за нови опити за клониране.

6. Гигантски ленивец

Прадедите на днешния ленивец не живеели по дърветата, а на земята и теглото им можело да достигне няколко тона. До днес не е изяснено дали причина за измирането им е ловуването им от хората или бързата климатична промяна след последната ледникова епоха. Първото предположение е по-правдоподобно, защото последните екземпляри от този вид са измрели едва в средата на ХVІ век на островите Куба и Хиспаньола.

Докъде са стигнали изследванията. Музеят на природните науки в Роли, САЩ, разполага със скелет на гигантски ленивец. В момента учени работят върху извличането на ДНК от него, за да се опитат да създадат екземпляр чрез клониране или култивиране.

7. Слонска птица (гигантски епиорнис)  

Към този изчезнал вид спадали три рода щраусоподобни, обитаващи Мадагаскар. Крилата им били закърнели както при днешните щрауси, но за сметка на това имали дълги здрави крака. Предполага се, че причина за измирането на тези птици било изсичането на гори и ловуването. Археологически доказателства за слонската птица съществуват до 1000 г. С теглото си от 530 до 730 килограма тя е най-голямата птица, живяла някога.

Докъде са стигнали изследванията. През 2018 г. учени от Харвардския университет успели да извлекат геном от една кост. С този генетичен материал би било възможно видът да се култивира с помощта на яйца от ему. Ему е безкрпила птица, наследник на гигантския епиорнис.