Ще заместят ли миниатюрните роботи насекомите?
Може ли една машина да се научи да лети досущ като пчела? Да се ориентира в пространството, да избягва препятствията, включително изпадналите в паника и ръкомахащи като ветропоказатели хора, и да открива конкретни растения? И цялата тази технология да се побира в една малка шепичка, с тегло не повече от няколко грама?
Инженери от Масачузетския технологичен институт (MIT) се опитват да направят точно това. Те разработват миниатюрен летящ робот, който вече може самостоятелно да се ориентира в пространството и да следва зададена траектория. Постижението е впечатляващо, но повдига и един ключов въпрос: дали някой ден тези механични насекоми ще бъдат просто поредното технологично чудо, за което ще ви разказваме на страниците на Obekti.bg, или на фона на намаляващите популации на естествените опрашители ще се превърнат в необходимост за земеделието?
Първо, нека ги разгледаме като технологично чудо.
Изкуствени мускули и миниатюрен мозък
Много от разработваните досега миниатюрни летящи роботи разчитат на външни компютри, които обработват информацията от сензорите и управляват полета им. С други думи, могат да летят, но не разполагат със собствен „мозък“, който да им позволява да се ориентират самостоятелно.
Инженерите от MIT успяват да преодолеят това ограничение, като усъвършенстват задвижващата система на своя робот. Те увеличават размера на изкуствените му „мускули“ с 50%, благодарение на което нетната подемна сила нараства с 46%.
Така машината вече може да носи сензори и изчислителни компоненти, които определят положението и скоростта ѝ и управляват полета.
И колко тежи цялата тази електроника? Едва 244 милиграма, приблизително колкото две преяли медоносни пчели. При това говорим за сензори и компютър, които трябва да се поберат върху летящ робот с четири пърхащи крила, задвижвани от изкуствени мускули.
„Това е първата демонстрация на летящ микроробот, който може самостоятелно да възприема информация от заобикалящата го среда и да я обработва“, обяснява Кевин Чен, доцент в MIT, в официално съобщение на института.
При демонстрациите роботът успява да следва зададени траектории и да кацне върху слънчоглед. За последната маневра обаче изследователите му подават команди чрез джойстик.
Следващата им цел е да добавят камера, която да позволи на машината да разпознава обекти и да избягва препятствия.
Според Чен подобни устройства биха били особено полезни за задачи, при които по-големите роботи не са подходящи. Например опрашване на растения или промишлено наблюдение.
От 17 минути полет до самостоятелна навигация
Това не е първият успех на изследователите от MIT в областта на миниатюрната роботика. През януари 2025 г. те представят летящ робот, който може да се задържи във въздуха близо 17 минути, над 100 пъти по-дълго от предишни подобни конструкции.
Ако по онова време основното постижение е било продължителността на полета, то сега учените са направили важна крачка напред по отношение на автономността. Те успяват да поберат върху самия робот сензорите и изчислителните компоненти, необходими за самостоятелното управление на полета му.
Свят, в който пчелите вече не са достатъчни
Едно от възможните приложения на миниатюрните роботи е опрашването на земеделски култури. Подобни експерименти се провеждат от години. Още през 2017 г. учени демонстрират малък дрон, оборудван с фини влакна и специален гел, който задържа и пренася цветен прашец между растенията.
На места обаче хората вече са принудени сами да вършат работата на пчелите.
В китайската провинция Съчуан например земеделски производители от десетилетия опрашват овощните си дървета ръчно. Използват импровизирани четки, с които пренасят прашец от цвят на цвят.
Изследване от 2012 г. описва проучване, проведено през 2001 г. в окръг Маосян. Тогава всички ябълкови насаждения в изследвания район са били опрашвани ръчно. Сред причините са недостигът на естествени опрашители, употребата на пестициди и особеностите на местното земеделие.
Самият факт, че хората трябва да използват четки или да разработват летящи машини за пренасяне на цветен прашец, показва колко трудно може да бъде компенсирана загубата на естествените опрашители.
Миниатюрните роботи биха могли да се използват за обследване на труднодостъпни пространства, промишлено наблюдение и дори за шпионаж. Последната възможност обаче повдига въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот. Снимка: Изследователският екип на MIT (CC BY-NC-ND 4.0)
Защо намаляват насекомите?
Според обзор на 73 научни изследвания, цитиран от природозащитната организация Buglife, 41% от разгледаните видове насекоми са в упадък, а приблизително една трета са застрашени от изчезване. Тези оценки обаче не обхващат равномерно всички групи насекоми и региони.
Метаанализ, публикуван в Science през 2020 г., установява, че числеността на сухоземните насекоми в изследваните райони намалява средно с около 9% на десетилетие. При сладководните насекоми обаче се наблюдава увеличение от приблизително 11%.
Друго изследване, публикувано онлайн в Nature през декември 2023 г., анализира 106 научни проучвания и установява, че спадът засяга особено силно някои от видовете, които преди са били най-многобройни.
Сред основните причини за намаляването на популациите са загубата на естествени местообитания, замърсяването, патогените и климатичните промени.
Последиците засягат и хората. Според оценка на IPBES от 2016 г. повече от три четвърти от основните видове хранителни култури в света зависят в различна степен от опрашването от животни.
Насекомите обаче не се занимават само с опрашване. Те разграждат органична материя, служат за храна на други животни и поддържат функционирането на екосистемите. Дори милиони механични пчели не биха могли да поемат всички тези задачи.
Технологично решение или предупреждение?
Още през 2018 г. международен екип учени публикува в Science of the Total Environment статия със заглавие „Роботизирани пчели за опрашване на култури: Защо дроновете не могат да заменят биоразнообразието“.
Авторите посочват шест аргумента срещу масовото заместване на естествените опрашители с роботи. Сред тях са техническите ограничения, високата цена и потенциалните отрицателни последици за околната среда.
Разработките на MIT обаче могат да намерят приложение в земеделието, промишлеността и научните изследвания. Миниатюрните роботи биха могли да помагат при изпълнението на задачи, които са трудни или опасни за хората, без непременно да заместват живите организми.
Засега те са преди всичко впечатляващо инженерно постижение. Дали някога ще се превърнат в масови опрашители, предстои да разберем.
Едно обаче е сигурно: дори най-съвършената механична пчела няма да може да замести цялата работа, която истинските насекоми вършат в природата.
Превод, редакция и адаптация: Владимир Тодоров
Източници
- MIT News (2026): This featherweight, flying robot carries its own sensors and computers.
- MIT News (2025): Fast, agile robotic insect could someday aid mechanical pollination.
- Chem (2017): Materially Engineered Artificial Pollinators.
- Mountain Research and Development (2012): The Human Pollinators of Fruit Crops in Maoxian County, Sichuan, China.
- Science (2020): Meta-analysis reveals declines in terrestrial but increases in freshwater insect abundances.
- Nature (2024): Disproportionate declines of formerly abundant species underlie insect loss.
- IPBES (2016): Assessment Report on Pollinators, Pollination and Food Production.
- Science of the Total Environment (2018): Robotic bees for crop pollination: Why drones cannot replace biodiversity.













