Какво ли не е способно да ни донесе бъдещето. В ерата на технологиите и неограничените възможности сигурно всеки ден носи по една изненада. Замислете се колко много професии, които познаваме днес, вече са застрашени. А какво остава за след 10-20 години.
Една вълнуваща и напълно възможна професия на бъдещето в хуманитарната сфера е дизайнер на дигитално семейно наследство.
Тази роля съчетава антропология, психология, история, творческо писане и етика, за да отговори на един модерен проблем: огромното количество дигитален отпечатък, който оставяме след себе си.
Замислете се само:
когато човек си отиде от този свят, той оставя след себе си хиляди гигабайти информация – профили в социални мрежи, лични блогове, терабайти със снимки в облака, криптовалути, чатове и имейли.
Дизайнерът на дигитално наследство е хуманитарен специалист, който помага на хората (приживе) или на техните семейства да организират, филтрират и превърнат този хаотичен дигитален архив в смислена, интерактивна история за бъдещите поколения.
Този човек може да пресява дигиталния архив на човека, да отделя важните моменти (семейни видеа, писма, лични размисли) от неважното (случайни екранни снимки, стари фактури). Той може да проектира как да бъде съхранена тази памет. Това може да бъде защитен 3D виртуален музей на семейството, интерактивна дигитална биография или дори AI аватар, обучен на базата на текстовете и гласа на човека, с когото правнуците му ще могат да „разговарят“. Представяте ли си? Всъщност този човек трябва да борави с етични и морални въпроси. Специалистът помага на клиента да реши какво иска да остави на света и какво предпочита да бъде изтрито завинаги (правото да бъдеш забравен), балансирайки между личната тайна и историческата стойност.
Представяме си, че това ще бъде изцяло хуманитарна професия
Тя би изисквала знания в областта на психологията, както и на културната антропология, умения за архивиране също. Освен това обаче трябва да познава и дигиталната етика и правото – да бъде запознат със законите за интелектуална собственост в интернет.
В бъдещето, където технологиите управляват всичко, технологичните компании ще знаят как да пазят данни, но само хуманитарните специалисти ще знаят как да пазят човечността. Този експерт не просто ще кодира, а ще превежда суровите технологични данни на езика на емоциите, любовта и паметта.
