Миризмата на хлор е толкова характерна за плувните басейни, че повечето хора я приемат за нещо съвсем естествено. Нещо повече, често я свързваме с чистота и добра дезинфекция. Само че истината е доста по-неприятна. Оказва се, че силният химически мирис изобщо не е признак за безупречна хигиена. Напротив, той може да подсказва, че във водата са се натрупали вещества, които едва ли бихме искали да открием там. И част от тях идват от самите плуващи.
Защо басейните миришат на хлор?
Колкото и странно да звучи, характерната миризма на плувните басейни не се дължи основно на хлора, използван за дезинфекция. Истинските виновници са химични съединения, наречени хлорамини.
Хлорираната вода може да има лек химически мирис, особено в закрити помещения с недостатъчна вентилация. Но острата, натрапчива миризма, която обикновено наричаме „миризма на хлор“, се дължи предимно на хлорамините.
Те се образуват, когато хлорът реагира с амоняк и други вещества, попаднали във водата чрез потта, кожните мазнини и урината на плуващите.
При тези химични реакции един, два или три водородни атома в молекулата на амоняка се заместват с хлор. Така се получават съответно монохлорамин, дихлорамин и трихлорамин.
Докато монохлораминът понякога се използва като дезинфектант, другите две съединения са сред основните причинители на характерната миризма на басейните, обясняват специалистите от Американския съвет по химия.
И тук идва любопитната част. Колкото по-силно мирише един басейн, толкова повече хлорамини може да са се натрупали във водата. Образуването им изразходва част от свободния хлор, който иначе би могъл да унищожава болестотворните микроорганизми. Затова силната миризма може да е сигнал, че водата се нуждае от допълнителна обработка.
Кога е по-добре да стоим далеч от водата?
„Разумно е да не влизате във водата, когато около басейна се усеща силна химическа миризма, независимо дали той е закрит или открит“, съветват експертите от американския Съвет по качество на водата и здравеопазване (Water Quality & Health Council).
Според тях връзката е съвсем ясна: колкото повече урина попадне във водата и реагира с хлора, толкова повече нежелани хлорамини могат да се образуват.
Неприятната миризма обаче далеч не е единственият проблем.
„Когато хлорът реагира със замърсители като урината, той вече не може да изпълнява основната си задача: да унищожава микробите, които могат да разболеят плуващите“, обясняват специалистите.
Сред възможните последствия са диария, инфекции на външния слухов канал, известни като „ухо на плувеца“, както и различни кожни инфекции.
С други думи, силната миризма не означава, че водата е особено добре дезинфекцирана. Тя по-скоро може да подсказва, че във водата има значително количество замърсители, които реагират с хлора и намаляват ефективността му.
Колко урина всъщност има в басейните?
Тук стигаме до един въпрос, чийто отговор едва ли ще допадне на любителите на плуването: колко пот, урина и кожни мазнини оставят хората след себе си във водата?
Количествата пот и мазнини трудно могат да бъдат изчислени. Екип химици от Университета на Албърта в Канада обаче намира хитър начин да установи поне приблизително колко урина се съдържа в плувните басейни.
Учените използват неочакван помощник: изкуствените подсладители.
Някои от тях преминават през човешкия организъм, без да бъдат разградени, и впоследствие се отделят с урината. Като измерват концентрацията им във водата, изследователите успяват да изчислят приблизително какво количество урина е попаднало в басейна.
Резултатите са публикувани в научното списание Environmental Science & Technology Letters.
Според оценката на учените в обществен басейн с вместимост около 832 700 литра вода може да има приблизително 75,7 литра урина.
А как стоят нещата при домашните басейни?
Ако приемем, че хората са също толкова склонни да уринират в собствения си басейн, колкото и в обществения, в един типичен домашен басейн количеството може да достигне около 7,6 литра.
Разбира се, това са приблизителни оценки, а не стойности, които важат за всеки басейн. Но едно е сигурно: след като научите какво всъщност причинява характерната „миризма на хлор“, едва ли ще я възприемате по същия начин.
