Как е възможно рисунки, създадени преди десетки хиляди години, да изглеждат толкова добре запазени и днес? Отговорът може да се крие в почти невидим минерален слой, образуван по скалните стени. Именно такава естествена защита откриват учени в прочутата френска пещера Шове, чиито праисторически изображения са сред най-старите и най-впечатляващите образци на човешкото изкуство.

Преди около 37 000 години ловци събирачи, обитавали земите на днешна Франция, оставят по стените на пещерата стотици изображения на животни от ледниковата епоха. Сред тях се открояват мамути, пещерни лъвове и степни носорози.

Рисунките са толкова добре запазени, че позволяват на учените да надникнат в един от най-ранните етапи от развитието на човешкото изкуство. Авторите на новото изследване ги определят като „уникален поглед към самото начало на изкуството“.

Изучаването на праисторическото творчество помага на специалистите да разберат не само как са живели древните хора, но и как са възприемали заобикалящия ги свят. В този контекст интерес представляват и изследванията на интереса на шимпанзетата към кристалите, които повдигат любопитни въпроси за произхода на човешкото любопитство към необичайните природни форми.

Въпреки изключителната си научна стойност рисунките в Шове представляват сериозно предизвикателство за изследователите. Причината е, че до изрисуваните стени не може да се пристъпва свободно. Почвата пред тях пази безценни отпечатъци от стъпките на праисторически хора.

Сред тях са и следите на дете, живяло през граветския период, приблизително 10 000 години след създаването на рисунките. Всяко невнимателно движение би могло да унищожи тези свидетелства за миналото.

Как се изследват рисунки, които не бива да бъдат докосвани?

Ограниченията в достъпа правят непосредственото проучване на скалните повърхности практически невъзможно. А без подобни изследвания е трудно да се установи в какво състояние се намират изображенията и доколко са застрашени от увреждане.

За да преодолеят тази пречка, учените прибягват до метод, който им позволява да изследват стените, без да ги докосват. Те насочват ултравиолетова светлина към рисунките от няколко метра разстояние и измерват флуоресценцията на минералите в пигментите и по скалната повърхност.

Когато прилагат метода върху прочутото Пано с конете, забелязват нещо интересно. Под въздействието на ултравиолетовата светлина определени участъци от скалата започват да светят в синьо.

Това сияние подсказва наличието на калцит, минерал, който се състои от калциев карбонат.

Според изследователите той се е натрупвал постепенно, докато водата се е стичала по стените на пещерата и е оставяла след себе си малки количества от минерала.

С течение на времето се е образувало тънко, почти невидимо покритие. То е действало като естествен лак, предпазващ древните изображения от ерозия и други увреждания.

„Установяването на този естествен защитен слой е от решаващо значение за оценката на състоянието на рисунките и тяхната устойчивост в момента“, пишат авторите на изследването.

Какво разкрива необичайното оранжево сияние?

Синята флуоресценция не е единственото интересно наблюдение. На отделни места учените регистрират и оранжево сияние, което може да означава, че калцитът някога е бил изложен на висока температура.

Това поражда любопитна хипотеза за начина, по който праисторическите художници са създавали своите рисунки.

Възможно е част от линиите да са били нанасяни с парчета дървени въглища, чиито краища са били силно нагорещени или дори все още са тлеели.

„От археологическа гледна точка тази хипотеза предполага, че някои линии в рисунките са били изпълнени с дървени въглища с горещи, вероятно дори горящи върхове“, обясняват учените.

Засега това остава предположение, но то би могло да даде нова информация за техниките, които древните хора са използвали, когато са рисували по скалните стени.

Уроците от Ласко и Алтамира

Да се разбере защо рисунките в Шове са оцелели толкова дълго, е важно не само за изучаването на миналото, но и за тяхното бъдещо опазване.

Историята познава случаи, в които човешкото присъствие е нанесло сериозни щети на праисторическото изкуство. Такива са пещерите Алтамира в Испания и Ласко във Франция, известни със своите палеолитни изображения.

Многобройните туристически посещения са допринесли за появата и разпространението на плесени, които са причинили необратими увреждания на част от рисунките.

Подобни находки изискват изключително внимателно отношение. За археолозите дори най-дребните следи, оставени от хората в далечното минало, могат да се окажат незаменим източник на информация. Съвременните технологии обаче разкриват нови възможности за тяхното изследване. Например новаторски методи за анализ на пръстови отпечатъци показват колко много информация може да бъде извлечена от следи, които на пръв поглед изглеждат незначителни.

В Шове учените не искат да повтарят грешките, допуснати на други места. Затова достъпът до пещерата остава строго ограничен, а входът ѝ е затворен с масивна стоманена врата.

Оказва се обаче, че самата природа също е помогнала за съхраняването на това безценно наследство. В продължение на хилядолетия по стените е трупан почти невидим слой калцит, който е защитавал изображенията от разрушителното въздействие на околната среда.

Именно този естествен защитен слой може да се окаже една от причините днес все още да можем да се възхищаваме на творчеството на хора, живели преди близо 37 хилядолетия.

Изследването е публикувано в научното списание ACS Omega.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров