Понякога мъжът напуска жената не защото е спрял да я обича. Чувствата все още ги има, спомените са скъпи, а мисълта за раздяла носи болка. Но в близост до любимата жена той все по-често усеща умора, напрежение и желание да бъде някъде, където никой нищо не изисква от него.
Ето шест черти у жената, които могат да разрушат дори силни чувства:
1. Желанието да контролира всичко
В началото това може да изглежда като грижа. Жената се интересува къде е мъжът, с кого прекарва времето си, защо не е отговорил на съобщението и кога ще се прибере у дома. Иска ѝ се да знае всичко, защото така се чувства по-спокойна.
Но постепенно въпросите се превръщат в проверки, молбите — в изисквания, а обикновените решения започват да се нуждаят от съгласуване. Рано или късно това започва да дотяга. Мъжът вече не може спокойно да се срещне с приятели, да закъснее след работа или да прекара вечерта сам, без да се притеснява от поредното изясняване на отношенията.
2. Навикът да критикува, вместо да подкрепя
„Пак направи всичко наопаки.“ „Другите мъже правят така, а на теб за нищо не може да се разчита.“ „Нали ти казах, че няма да успееш.“ Това са все фрази, които действат доста демотивиращо.
Постепенно мъжът свиква с вечното недоволство на жената и знае, че каквото и да направи, все ще е сгрешил. Никога не се чувства оценен.
Когато започне да се чувства не като партньор, а като вечен неудачник, той може да потърси нова любов на място, където няма да му се налага постоянно да се отбранява и доказва.
3. Убеждението, че мъжът винаги трябва да отгатва желанията ѝ
Тя се обижда, но не обяснява защо. Очаква внимание, но не моли за него. Разчита на подарък, пътуване или помощ, но смята, че любящият мъж е длъжен сам да се досети какво ѝ се иска. Очаква мъжът да се досеща сам за всичко.
Ако той не се е досетил — значи не я обича. Ако е попитал директно — значи не е проявил инициатива. Ако е направил нещата по свой начин — значи изобщо не я разбира.
Зрялост е да кажеш директно от какво имаш нужда, да заявиш директно чувствата си, да поискаш откровен разговор.
4. Навикът да превръща всеки конфликт в проверка на любовта
Във всяка двойка има известни разногласия. Партньорите могат да се ядосват, да не са съгласни един с друг и дори за известно време да имат нужда от дистанция. Сам по себе си конфликтът не означава, че връзката е обречена.
Проблемите започват, когато всеки спор се превърне в заплаха за раздяла.
Понякога жената наистина иска да прекрати връзката. Но често подобни думи се изричат единствено за да уплашат мъжа, да го накарат да отстъпи или да докажат силата на собствените му чувства.
Ако това се повтаря постоянно, заплахите постепенно губят смисъла си. Вместо да ги възприема като сигнал за сериозен проблем, партньорът започва емоционално да се отдалечава и се губи усещането за близост.
5. Неумението да признава собствените си грешки
Има хора, които са способни с часове да обясняват защо са постъпили точно така, но почти никога не си признават грешката и не се извиняват.
Ако мъжът е обидил жената, това е сериозно. Ако жената е обидила мъжа — значи той сам я е провокирал, разбрал е погрешно думите ѝ или е реагирал твърде остро.
В такава атмосфера мъжът може да почувства, че неговите чувства и мисли нямат значение. Той трябва да разбира жената, да се съобразява с чувствата ѝ и да прави компромиси, но в замяна не получава същото.
Никой не е длъжен да с признае вина там, където я няма. И извинението не бива да става начин просто да накараш човека да замълчи. Но способността да видиш и собствената си вина в конфликта, е най-важната част от зрелите отношения.
6. Очакването, че мъжът трябва да я направи щастлива
Това е може би една от най-незабележимите причини за емоционално отдалечаване. Но и най-сериозната. Очакването, че другият е длъжен да направи партньора си щастлив.
Жената очаква, че с появата на любимия човек нейният живот най-накрая ще стане пълноценен. Той трябва да я избави от самотата, да вдигне самочувствието ѝ, да запълни свободното ѝ време, да ѝ осигури усещане за безопасност и да ѝ докаже, че тя е достойна за любов.
Докато мъжът отговаря на очакванията, връзката изглежда прекрасна. Но в момента, в който той се умори, сблъска се с трудности или отдели повече внимание на работата си, жената се чувства изоставена и започват да валят обвиненията.
Никой мъж не е способен постоянно да бъде спасител, психолог, защитник и генератор на добро настроение. Той също има моменти на слабост, съмнения и дни, в които самият той се нуждае от подкрепа.
В една връзка участват двама и всеки трябва да даде своя принос, за да устои любовта във времето. Любовта сама по себе си рядко е достатъчна.
