Хлапето е разстроено и плаче – познат сценарий, нали?
В този момент едни родители го гушкат и успокояват, говорят му нежно, други чакат да се успокои само, трети са гневни и започват да го мъмрят.
Реакцията на родителите в подобни моменти до голама степен определя мирогледа на малкия човек в бъдеще.
Още през 70-те години е разработена теорията за привързаността на детето към родителя, по която може да се прецени дали то се чувства сигурно и защитено в семейството.
Тази концепция, предложена от британския психиатър Джон Боулби,установява четири типа привързаност: сигурна, избягваща, амбивалентна и неорганизирана.
Как се формира привързаността
Безопасен тип: Формира се, когато родителят последователно реагира с грижа и комфорт. Това дете се радва на мама и татко всеки път, когато ги види.
Избягващ тип: Формира се, когато родителят често игнорира проблемното дете. И е малко вероятно то да търси от него утеха.
Амбивалентен (тревожен) тип: Формира се, когато възрастният реагира с комфорт в някои случаи, а в други - с досада. Реакциите на детето към него са също толкова непоследователни.
Дезорганизиран тип: Формира се, когато полагащият грижи пренебрегва детето.
То избягва общуването с други хора и се страхува от тях.
И поведението му няма да се промени, независимо дали родителят му е наоколо или не.
Както може би се досещате, ключът към здравословното поведение е сигурен тип привързаност.
Такова дете се отличава с независимост, готовност да изследва света, успешно взаимодейства с връстници; няма конфликт с родителите и показва по-малко агресия и по-малко безпокойство.
Как ще се отрази това на живота в бъдеще
Изследванията показват, че начинът, по който малкото дете се свързва с хората, които се грижат за него, има дългосрочно въздействие върху това как по-късно то ще се отнася към другите хора.
Това може да бележи личния му живот.
Сигурният тип привързаност създава здрава и трайна връзка – чрез емпатия, доверие в себе си и в партньора и липса на раздразнителност.
Избягващият тип: не знае как да съпреживява на партньора и не инвестира достатъчно емоционалност във връзките, прекъсва ги без проблеми, не може да създаде близки и доверчиви отношения.
Амбивалентният (тревожен) тип: такива хора не вярват на партньора, имат ниско самочувствие, подозрителни са към всичко и се притесняват, че не са оценени.
Дезорганизираният тип: непоследователен е в отношението си към партньор, склонен е да се съпротивлява на привързаността или, обратно, дълго време търси връзки и след това бързо бяга от тях.
Продължава на страницата на Новите родители
