Хората със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) се сблъскват с далеч повече трудности от проблемите с концентрацията, вниманието и контрола върху импулсите. Това е сериозно състояние, което може да съкрати продължителността на живота с години.

СДВХ засяга приблизително 5% от децата и 2,5% от възрастните. Заради особеностите в работата на мозъка хората с това разстройство често изпитват затруднения при изпълнението на задачи, които изискват съсредоточаване, добра организация и планиране.

Понякога проблемът се проявява в наглед незначителни ситуации – забравен час за среща, изгубени ключове за колата или прекаляване с алкохола вечерта преди работен ден. Подобни пропуски може да изглеждат безобидни, но с годините последствията от тях се натрупват.

Моментното разсейване например може да доведе до пътнотранспортно произшествие, пропуснатият лекарски преглед – до забавяне на необходимо лечение, а склонността към импулсивни решения – да затрудни отказването от вредни навици.

В най-тежките случаи хората със СДВХ са изложени на по-висок риск от преждевременна смърт.

Мащабен анализ на данни за близо 16 милиона души

Голям научен обзор, публикуван в списание JAMA Network Open, представя нови убедителни доказателства за връзката между СДВХ и повишената смъртност. Тя се наблюдава както при смъртните случаи като цяло, така и при тези вследствие на самоубийства, наранявания или естествени причини.

Резултатите сочат още, че медикаментозното лечение на СДВХ може да намалява риска от преждевременна смърт при хората с това разстройство.

Екип от учени от различни научни институции във Великобритания е анализирал 19 проучвания, публикувани между 2012 и 2025 г. Изследванията се различават донякъде по своя фокус и обхващат участници от седем държави – САЩ, Канада, Швеция, Тайван, Великобритания, Финландия и Дания.

Общото между тях е, че всички разглеждат смъртността сред хората със СДВХ и възможната ѝ връзка с разстройството или неговото лечение.

Събраните данни обхващат над 15,9 милиона души – мащаб, който трудно би могъл да бъде постигнат в рамките на едно-единствено изследване. Обединяването на резултатите от множество проучвания позволява на учените да откриват закономерности, които е малко вероятно да се дължат на случайност.

Тъкмо в това се състои ценността на научните обзори и метаанализите. Чрез сравняването на различни изследвания учените могат да проследят устойчивите тенденции, но и да установят резултати, които се отклоняват от общата картина.

В случая изследователите са обединили данните от 12 от проучванията, за да изчислят относителния риск от смърт въз основа на статистиката за хората със и без СДВХ.

До 90% по-висок риск от смърт при определени причини

Резултатите за пореден път показват колко сериозни могат да бъдат последствията, когато СДВХ остане неразпознат или нелекуван.

Според анализа при хората с това разстройство рискът от смърт, независимо от причината, е със 70% по-висок в сравнение с хората без СДВХ.

Разликите са особено отчетливи при някои конкретни причини за смърт. Рискът от самоубийство е с 90% по-висок сред хората със СДВХ. Вероятността от смърт вследствие на случайно или умишлено причинено нараняване е с 50% по-висока, а рискът от смърт по естествени причини – с 30%.

Като цяло тези резултати потвърждават заключенията на по-ранен научен обзор. Има обаче една съществена разлика – предишният анализ не е открил доказателства за повишена смъртност по естествени причини сред хората със СДВХ.

„Възможно е разминаването да се дължи на включването на по-нови проучвания, както и на различията между самите изследвания и използваните методи за оценка на ефекта“, предполагат авторите.

Лечението със СДВХ медикаменти може да има защитен ефект

Наред с тревожните данни изследването дава и повод за оптимизъм. Учените установяват, че приемът на предписани лекарства за СДВХ е свързан с по-нисък риск от смърт, независимо от причината.

Това заключение допълва натрупващите се научни доказателства за ползите от лечението. Предишно изследване, за което „Обекти“ съобщи, показва, че медикаментозното лечение на СДВХ може да ограничи злоупотребата с вещества, суицидното и престъпното поведение.

Новият анализ не разглежда поотделно действието на различните лекарства. Като цяло обаче най-често използваните медикаменти за лечение на СДВХ принадлежат към групата на стимулантите.

Начинът, по който тези лекарства въздействат върху мозъка, продължава да бъде обект на задълбочени изследвания. Учени например са успели да изяснят механизмите на действие на метилфенидата – едно от широко използваните лекарства при СДВХ.

Означава ли това, че СДВХ пряко води до преждевременна смърт?

Въпреки убедителните статистически данни учените подчертават едно важно ограничение: използваните методи не позволяват да се докаже пряка причинно-следствена връзка.

С други думи, резултатите не дават основание да се твърди, че самият СДВХ причинява по-високата смъртност. По същия начин не може категорично да се заключи, че именно медикаментите са довели до установеното понижаване на риска.

Изследователите са открили и значителни разлики между отделните проучвания. Те може да се обяснят с редица фактори – различното съотношение между мъжете и жените сред участниците, културните нагласи и достъпа до здравни услуги в отделните държави, както и промените в диагностиката и лечението на СДВХ през последното десетилетие.

Науката продължава да разкрива нови подробности за особеностите на това разстройство. Мащабно невронаучно изследване например установява, че аутизмът и СДВХ се отличават с различни модели на свързаност между мозъчните области. Подобни открития помагат на учените да разберат по-добре невробиологичните механизми, свързани с тези състояния.

„Обобщените резултати трябва да се разглеждат като средни стойности на установените зависимости при различни групи хора и в различни изследователски условия, а не като заключения, валидни за всички без изключение“, отбелязват авторите.

Ранната диагноза и навременната подкрепа са от ключово значение

Макар основният акцент в новия анализ да е върху смъртността, изводите му отново поставят на преден план значението на навременното разпознаване на СДВХ и осигуряването на подходящо лечение и подкрепа.

Това е особено важно, защото разстройството невинаги се диагностицира навреме. Много възрастни например приемат разсеяността, трудностите с организацията и невъзможността да задържат вниманието си като част от своя характер, без да подозират, че зад тях може да стои СДВХ. По темата „Обекти“ разглежда пет симптома на СДВХ, които могат неусетно да влошават качеството на живот.

„Наличните научни доказателства сочат, че множество фактори могат да повишат риска от смърт при хората със СДВХ. Това подчертава необходимостта те да получават подкрепа за справяне със здравните рискове, както и да се обърне внимание на системните и социалните условия, които ги поставят в по-неблагоприятно положение по отношение на здравето“, заключават авторите.

Ако прочетеното е породило у вас тревога или имате нужда да поговорите с някого, не се колебайте да потърсите помощ. Обърнете се към специалист по психично здраве или потърсете денонощна кризисна телефонна линия във вашата страна.

Изследването е публикувано в научното списание JAMA Network Open.