Охлаждането се превръща от удобство в необходимост. България няма данни колко хора не могат да си го позволят и кои домакинства са най-засегнати.

Десислава Стоянова е метеоролог и магистър по управление на околната среда с над 25 години опит в природозащитната дейност. Работила е в екипа „Икономическа справедливост“ на „За Земята“, а в момента е част от екипа на CEE Bankwatch Network. През годините се занимава с наблюдение на разходването на европейски публични средства, насърчаване на прозрачността и доброто управление и прилагането на европейското законодателство. През последните години работи за справедливия енергиен преход и енергийната бедност и подкрепя местни общности в кампании, свързани с околната среда и управлението на отпадъците. 

Венцеслава Димова е завършила магистратура по международни отношения от Университета в Глазгоу и бакалавър по международна политика в Университета Сити в Лондон. Работила в публичния, частния и неправителствения сектор в България и Великобритания. В момента е част от екип “Енергия и климат” на сдружение “За Земята”, с фокус изход от изкопаеми горива чрез справедлив енергиен преход с грижа за хората. Работила е в Шотландия, за устойчиво развитие на градско ниво чрез работа с общините и с обучения на тема климат и енергия за общинската администрация и политици. Темите за овластяването на хората, икономическа и социална справедливост са ключови в работата ѝ.

  • С все по-горещите лета охлаждането на дома се превръща в базова енергийна потребност. Лято 2026 г. Е третото най-топло лято в Европа, а 52% от континента е изложен на поне „много силен“ топлинен стрес.
  • През 2025 г. 72% от българските домакинства имат климатик, но няма данни колко от тях ограничават използването му заради разходите за електроенергия.
  • Доходите са част от проблема. Рискът от лятна енергийна бедност зависи и от състоянието на жилището, градската среда и здравната и социалната уязвимост на хората.
  • България признава охлаждането като основна енергийна услуга, но подкрепата за енергийно бедните е насочена предимно за зимата. 
  • У нас липсват както системни данни за мащаба на лятната енергийна бедност, така и целеви мерки за охлаждане.

Лятото приключи, но равносметката за него тепърва излиза. Лято 2026 г. беше третото най-топло, регистрирано досега в Европа, а повече от половината територия на континента беше изложена на поне „много силен“ топлинен стрес. След сезона на продължителните и опасни горещини един въпрос остава все още подценяван: колко хора могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно прохладен?

В България охлаждането вече е признато “на хартия” като основна енергийна услуга, но все още не знаем колко домакинства я ограничават заради непосилно високи разходи или живеят в жилища, които трудно се охлаждат. Тази липса на данни превръща лятната енергийна бедност в трудно измерим проблем и съответно адресиран с подходящите политики.

В края на август екологично сдружение „За Земята“ публикува обзор на темата като разглежда как сградният фонд, географията, доходите и здравният статус влияят върху способността на домакинствата да се справят с екстремните горещини. Кои са най-уязвимите групи, какво знаем за мащаба на проблема в България и как страната може да се подготви за следващите все по-горещи лета?

Енергийната бедност вече има и лятно лице

Енергийната бедност обикновено свързваме със зимата, с невъзможността едно домакинство да отоплява достатъчно дома си. С покачването на температурите към тази сметка все по-осезаемо се добавя и охлаждането, което от удобство се превръща в необходимост. Това преживява от първо лице и Виолета, когато се премества от София в Пловдив: 

“Изведнъж всички мои знания за това как да избера жилище с нисък разход на енергия се оказаха недостатъчни. Знаех как да избера топло жилище, но не и хладно. С южна спалня, с хол и кухня – на север, климатикът през лятото се налага да работи поне по 12 часа дневно, включително и през нощта. Така разходът за охлаждане всъщност е по-висок от този за отопление през зимата: около 216 kWh месечно срещу 185 kWh за отопление.”

Невъзможността едно домакинство да поддържа безопасна и здравословна температура в жилището си през топлите месеци се определя като лятна енергийна бедност. 

Тези, които така или иначе трудно покриват разходите си, се оказват изправени пред нова форма на уязвимост.

Причините за лятната енергийна бедност се преплитат – все по-високи температури и горещи вълни, енергийно неефективни жилища, градска среда, която задържа топлината, и липса на достатъчно средства за охлаждане.

Все повече дни, в които имаме нужда от охлаждане 

Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. От средата на 90-те години температурите на континента се повишават средно с около 0,56°C на десетилетие – повече от два пъти по-бързо от средното за света. 

Последното лято показа колко бързо нуждата от охлаждане може да нараства  – третото най-топло в Европа, а в западната част: най-топлото, регистрирано досега. Рекордните 52% от територията на континента бяха изложени на поне „много силен“ топлинен стрес. 

Предвижда се увеличение на годишната температура на въздуха в България от 1,6°C до 3,1°C до 2050 г., особено през летния сезон.

Фигура 1. Отклонение от нормата на средната годишна температура за България за периода 1930–2025 г. НИМХ

Последните лета вече показват как изглежда тази тенденция на практика. Юни 2026 г. беше най-топлият юни, регистриран досега в Западна Европа, а горещата вълна доведе до рекордни температури в редица европейски държави. 

Значение има не само колко високи стават температурите, а и колко дълго се задържат. При поредица от горещи дни и нощи топлината постепенно се натрупва, а сградите имат все по-малка възможност да се охладят. Когато и нощните температури остават високи, проблемът с прегряването на жилищата се задълбочава и нуждата от охлаждане нараства. 

В градовете горещината се натрупва още повече 

Прегряването на жилищата е силно изразена тенденция в градовете. Бетонът и асфалтът поглъщат топлина през деня и я отдават през нощта, което създава т.нар. ефект на градския топлинен остров и затруднява охлаждането на градската среда. 

Температурите на повърхността в градовете през лятото понякога са с 10 – 15°C по-високи от тези в периферията, според изследване на Съвместния изследователски център на ЕК за периода 2003–2020 г. 

Всичко това увеличава риска от излагане на горещини и също така нуждата от охлаждане на домовете. 

Данните вече показват ясно тази промяна: дните, в които е необходимо охлаждане, стават повече, а заедно с тях расте и потреблението на енергия.

Между 2010 и 2019 г. потреблението на енергия за охлаждане на жилищата се е увеличило три пъти в 19-те страни от еврозоната. Очаква се охлаждането да заема все по-голям дял от енергийното потребление на домакинствата, особено в Южна Европа.

Как измерваме нуждата от охлаждане?
Един от показателите са т.нар. охлаждащи денградуси (Cooling Degree Days, CDD), които показват потребността от енергия за охлаждане на сградите. В Европа те са се увеличили близо четири пъти – от 37 през 1979 г. до 140 през 2022 г.Този показател доказва, че не говорим за усещане за повече жега, а за измеримо нарастване на енергийната потребност от охлаждане 

Така с покачването на температурите охлаждането постепенно се превръща от удобство в основна енергийна потребност и в нов разход, който не всички домакинства могат еднакво лесно да си позволят. 

Кой може да си позволи прохладен дом? 

Рискът е най-голям там, където се срещат три проблема: жилище, което лесно прегрява, недостатъчно средства за охлаждането му и по-висока здравна или социална уязвимост.  

Жилището може да предпазва от горещината или да я усилва 

Състоянието на жилището има ключова роля за това доколко домакинствата са защитени от летните горещини. Около 75% от сградния фонд в ЕС е енергийно неефективен, а много жилища не са проектирани така, че да осигуряват достатъчна защита от летните горещини. Пример за това е френската столица Париж, където голяма част от сградния фонд не е адаптиран към все по-интензивните летни горещини и това се усети осезаемо това лято. Проблемът засяга и обществените сгради: през юни 2026 г. учители и служители в някои училища остро разкритикуваха френските власти, тъй като в Париж и предградията са измерени 35-38°C в училищните сгради, а в детска градина температурите в изложени на слънце помещения са надхвърлили 30°C. Това е и един от проблемите, срещу  които протестират в момента учениците и учителите в цялата страна. 

Снимка на Constant Loubier/ източник: Unsplash 

Дали едно жилище остава прохладно през лятото не зависи само от това дали е къща или апартамент. Значение имат редица фактори – къде се намира сградата и на каква надморска височина, колко добре е изолирана, как са ориентирани прозорците и има ли външно засенчване, какъв е покривът и възможно ли е ефективно проветряване. Влияние оказват също градската среда и начинът, по който обитателите използват жилището. 

Добре адаптираната сграда може да ограничи прегряването чрез пасивни мерки като изолация, естествена вентилация и засенчване. Липсата на подобни архитектурни решения увеличава зависимостта от климатизация и разходите за електроенергия. В България този проблем е особено актуален, тъй като много сгради не са приспособени да поддържат комфортна вътрешна температура през горещите месеци. 

Да имаш климатик не значи, че можеш да си позволиш охлаждане 

През 2025 г. 72,6% от българските домакинства разполагат с климатик. Но наличието на уред не означава непременно реален достъп до охлаждане. Статистиката не показва дали климатикът се използва за отопление, охлаждане или и за двете, нито дали домакинствата могат да си позволят да го включват през най-горещите дни. 

Заради разходите за електроенергия някои хора могат да го включват само за кратко, да охлаждат само една стая или да избягват употребата му дори в най-горещите дни. 

Затова коректният въпрос не е дали едно домакинство притежава климатик, а дали реално може да си позволи нужното му охлаждане, без това да постави под натиск останалите му базови разходи. 

През лятото на 2022 г. 26% от домакинствата в ЕС не са могли да поддържат комфортна температура в домовете си, а сред домакинствата с най-ниски доходи делът достига 35%. Най-засегнати са южните и източните държави-членки на ЕС.

За някои хора прегряването носи и по-голям здравен риск

Продължителното излагане на високи температури може да има сериозни последици за здравето. Топлинният стрес увеличава риска от смърт по време на горещини и може да влоши съществуващи сърдечно-съдови, респираторни и психични заболявания, както и диабет.

Рискът обаче не е еднакъв за всички. Особено уязвими са възрастните хора, децата, бременните, хората с хронични заболявания, домакинствата с ниски доходи и маргинализирани ромски общности. По-висок риск има и за жените, включително заради по-големия дял на самотни родители и самотно живеещи възрастни жени сред тях. 

Здравната и социално-икономическата уязвимост често се наслагват
Домакинствата с ниски доходи по-често живеят в жилища с по-ниско качество, които се нагряват силно през лятото, и същевременно разполагат с по-малко средства за охлаждането им. Така за най-уязвимите горещината може да означава едновременно по-голямо излагане на високи температури и по-малко възможности за защита.

България признава проблема, но подкрепата остава предимно за зимата

България въвежда официално определение за енергийна бедност през 2023 г., а през 2026 г. е приета и Наредбата за енергийната бедност. Охлаждането вече е признато като част от основните енергийни услуги, до които домакинствата трябва да имат достъп. На практика обаче подкрепата остава насочена предимно към отоплението.

Най-разпознаваемият пример е целевата помощ за отопление, от която според данни на Интегрирания план енергетика и климат (ИНПЕК) се възползват около 324 000 лица и семейства. Съпоставима целева подкрепа за домакинствата, които не могат да си позволят достатъчно охлаждане през лятото, няма.

Не знаем и колко хора не могат да си позволят прохлада

Още по-голяма пречка е липсата на данни. В България не се проследява систематично колко домакинства не могат да поддържат безопасна температура в домовете си през лятото или ограничават охлаждането заради разходите за електроенергия.

Това не е само български проблем. Докато зимната енергийна бедност се проследява ежегодно чрез показателя на Евростат за невъзможност на домакинствата да поддържат дома си достатъчно топъл, за лятната енергийна бедност няма аналогично систематично наблюдение. Наличните европейски данни се събират по-рядко и не отчитат икономическите затруднения, свързани с охлаждането.

Така лятната енергийна бедност остава до голяма степен невидима – призната в определението, но трудно измерима и почти отсъстваща от конкретните мерки за подкрепа.

Решението не е само повече климатици 

Добър пример за възможни решения е проектът COOLTORISE, който показва как лятната енергийна бедност може да бъде ограничена и с достъпни мерки, без непременно да се разчита на климатизация. Проектът обхваща Испания, Италия, Гърция и България и запознава уязвимите домакинства с възможностите за т.нар. пасивно охлаждане. Това включва сравнително прости решения като естествено проветряване и нощна вентилация, засенчване, вентилатори и щори, както и устройства за управление на потреблението. В Мадрид 78% от участниците съобщават, че след прилагането на мерките се чувстват по-комфортно в домовете си. В България дейностите по проекта са съсредоточени в Пазарджик и Пещера.

Друг подход идва от Великобритания, където се развива моделът „отопление като услуга“ (Heat-as-a-Service). При него домакинството не плаща за определено количество използвана енергия или за самото оборудване, а за това в дома му да се поддържа определена температура за договорен период – т.нар. „гарантирани часове комфорт“. Така разходите могат да станат по-предвидими, а рискът от неочаквано високи сметки да намалее. Моделът може да улесни и достъпа до по-скъпо оборудване като термопомпи, защото закупуването и поддръжката му остават отговорност на доставчика. Подобен модел може да бъде приложен и при употреба за охлаждане. 

Дългосрочно решение е и обновяването на самите жилища, така че те да се нагряват по-малко през лятото. Добрата изолация, засенчването, вентилацията и други решения в сградите могат да намалят топлинния стрес и нуждата от активно охлаждане. Подобен подход се прилага например при биоклиматични социални жилища в Амстердам и чрез програми за зелена градска инфраструктура в Братислава.

Какво трябва да се промени?

Според „За Земята“ лятната енергийна бедност трябва да намери по-ясно място в българските политики – както в мерките за енергийно бедните, така и при обновяването на сградите и адаптацията към горещините. Организацията очертава няколко основни стъпки:

  • Да започнем да измерваме мащаба на проблема. Необходим е национален индикатор за лятна енергийна бедност и редовно събиране на данни за прегряването на жилищата, достъпа до охлаждане и разходите за него.
  • Лятната енергийна бедност да влезе в националните политики. Конкретни цели и мерки могат да бъдат заложени в ИНПЕК, Социалния план за климата и плановете за обновяване на сградите.
  • Подкрепа за най-уязвимите и през лятото. При продължителни горещини домакинствата, които не могат да си позволят достатъчно охлаждане, трябва да имат достъп до целева финансова подкрепа.
  • Сградите да се обновяват и с мисъл за летните жеги. Наред с намаляването на разходите за отопление, реновациите трябва да ограничават и риска от прегряване – чрез засенчване, добра вентилация и изолация, нискоенергийно охлаждане и природосъобразни решения.
  • Институциите да работят заедно. Лятната енергийна бедност е едновременно енергиен, социален, жилищен и здравен проблем и изисква координация между отговорните институции.

Според „За Земята“ приоритет при тези мерки трябва да имат най-уязвимите домакинства, като за енергийно бедните се осигури пълно финансиране.

Важно е да поставим ясно проблема и да потърсим отговор на въпроса дали жилищата и социалната ни система ще бъдат подготвени така, че достъпът до прохлада в България да не зависи от дохода. Имаме малко време до следващите горещи летни дни.

Източник: Климатека