Днешните деца ходят на училище емоционално незрели и със затруднения в учебния процес. Това от своя страна се дължи на редица фактори в нашия модерен начин на живот. Както знаем, мозъкът е пластичен. Чрез средата ние можем да го заздравим, тренираме, усъвършенстваме или пък да го направим „по-слаб“. Въпреки всички наши най-добри намерения, за съжаление, по-често премоделираме мозъците на децата си в грешна посока. Ето защо:

1. Технологии

Използването на технологиите като „безплатна услуга за гледане на деца“ всъщност изобщо не е безплатно. Цената, която плащаме всички, е най-високата възможна. Купуваме си време за себе си, купуваме си време за домакинството, купуваме си време за работа. Интересно как са ни гледали нашите баби и дядовци, нашите родители? Мнозина ще кажат, че вече няма баби, защото пенсионната възраст се е увеличила. Кажете си честно, колко от вас всъщност имат баби и дядовци, но въпреки това редовно дават в ръцете на децата си телефон? А какво да кажат родителите, които нямат баби и дядовци. Купуваме си временен комфорт на прекалено висока цена. Ние плащаме с нервната система на децата си, с тяхното внимание и със способността им да бъдат търпеливи. В сравнение с виртуалната реалност ежедневието е скучно. Когато децата влязат в класната стая, те са изложени на човешки гласове и адекватна визуална стимулация, за разлика от това да бъдат бомбардирани с графични експлозии и специални ефекти, които са свикнали да виждат на екраните. След часове във виртуалната реалност обработката на информация в класната стая става все по-голямо предизвикателство за нашите деца, тъй като мозъците им свикват с високите нива на стимулация, които видеоигрите осигуряват. Неспособността да се обработват по-ниски нива на стимулация оставя децата уязвими към академични предизвикателства. Технологиите също така ни отдалечават емоционално от нашите деца и нашите семейства. Емоционалната достъпност на родителите е основната хранителна съставка за детския мозък. Да бъдем там, да ги изслушваме, да говорим с тях. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от тази хранителна съставка.

2. Децата получават веднага всичко, което поискат искат

„Гладен съм!“ – „След секунда ще отбия да вземем нещо.“ „Жаден съм!“ – „Ето автомат за напитки.“ „Скучно ми е!“ – „Вземи телефона ми!“

Способността за търпение е напълно отнета. Как да я развият, след като бързаме да им осигурим всичко на секундата. Ние имаме най-добри намерения – да направим децата си щастливи, – но за съжаление ги правим щастливи в конкретния момент, но нещастни в дългосрочен план. Да можеш да отлагаш удовлетворението означава да можеш да функционираш под стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко подготвени да се справят дори с малки стресови фактори, които в крайна сметка се превръщат в огромни препятствия за успеха им в живота.

И това често се наблюдава в класните стаи, търговските центрове, ресторантите и магазините за играчки в момента, в който детето чуе „Не“, тъй като родителите са научили мозъка на детето си да получава това, което иска, веднага.

3. Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци.“ „Тя не обича да си ляга рано.“ „Той не обича да закусва.“ „Тя не си пада по играчките, но се справя много добре с iPad-а си.“ „Той не иска да се облича сам.“ „Трудно й е ще да се храни сама.“ Колко пъти сте изричали нещо подобно или колко пъти сте чували такива фрази? Откога децата ни диктуват как да ги възпитаваме? Ако оставим всичко на тях, единственото, което ще правят, е да ядат макарони със сирене, пици и сладолед, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не си лягат. Какво добро им правим, като им даваме това, което ИСКАТ, когато знаем, че то не е ДОБРО за тях? Без правилно хранене и пълноценен нощен сън децата ни идват на училище раздразнителни, тревожни и разсеяни. А не по-малко лошо е, че по този начин им изпращаме погрешно послание. Те се научават, че могат да правят каквото си искат и да не правят това, което не искат. Концепцията за „трябва да се направи“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, трябва да правим това, което е необходимо, а то може невинаги да е това, което искаме да правим. Например, ако едно дете иска да бъде отличник, то трябва да учи здраво. Ако иска да бъде успешен футболист, трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е изключително трудно да правят необходимото за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

4. Безкрайно забавление

Създали сме изкуствен свят на забавления за нашите деца, в който няма нито един скучен момент. В мига, в който настъпи тишина, ние хукваме да ги забавляваме отново, защото в противен случай чувстваме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя свят на „забавление“, а ние имаме нашия свят на „работа“. Защо децата не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не подреждат играчките си? Това е основна, монотонна работа, която тренира мозъка да бъде работоспособен и да функционира в състояние на „скука“ – това е същият онзи „мускул“, който в крайна сметка е необходим, за да могат децата да бъдат обучавани в училище. Когато тръгнат на училище и дойде време да пишат на ръка, техният отговор е: „Не мога. Твърде е трудно. Твърде е скучно.“ Защо? Защото работният „мускул“ не се тренира чрез безкрайно забавление. Той се тренира чрез работа.

5. Ограничени социални умения

Всички сме заети, затова даваме на децата си дигитални устройства и ги правим „заети“ също. Преди децата играеха навън, където по естествен път учеха и упражняваха социалните си умения. За съжаление, технологиите замениха времето на открито. Освен това технологиите направиха родителите по-малко достъпни за социално взаимодействие с децата им, защото голяма част от тях също са залепени на екраните. Очевидно е, че децата ни изостават… устройството-детегледачка не е пригодено да помага на децата да развиват социални умения. Повечето успешни хора имат страхотни социални умения. Това е приоритетът!

Мозъкът е точно като мускул, който може да се тренира и претренира. Ако искате детето ви да може да кара колело, вие го учите на умения за колоездене. Ако искате детето ви да може да чака, трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да може да общува, трябва да го научите на социални умения. Същото важи и за всички останали умения.

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му така, че то да се справя успешно социално, емоционално и академично.

Ограничете технологиите

Изненадвайте децата с цветя, споделяйте усмивка, гъделичкайте ги, слагайте бележка с мило послание в раницата или под възглавницата им, изненадвайте ги, като ги извеждате на обяд в учебен ден, танцувайте заедно, пълзете заедно, правете си боеве с възглавници.

Организирайте семейни вечери, вечери за настолни игри, карайте колело, излизайте на разходки на открито с фенерче вечер.

Тренирайте търпението

Карайте ги да чакат. Напълно в реда на нещата е да има време от типа „скучно ми е“ – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за чакане между „искам“ и „получавам“.

Избягвайте използването на технологии в коли и ресторанти, а вместо това ги научете да чакат, докато разговаряте и играете игри.

Ограничете постоянното хапване между храненията.

Не се страхувайте да поставяте граници.

Децата имат нужда от граници, за да израснат щастливи и здрави!

Направете график за часовете за хранене, часовете за сън и времето пред екраните.

Мислете за това какво е ДОБРО за тях, а не какво ИСКАТ или НЕ ИСКАТ. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота.

Родителството е трудна работа. Трябва да бъдете креативни, за да ги накарате да правят това, което е добро за тях, защото през повечето време то е пълната противоположност на това, което те искат.

Децата имат нужда от закуска и питателна храна. Те трябва да прекарват време на открито и да си лягат по едно и също време, за да отидат на училище готови за учене на следващия ден.

Превръщайте нещата, които те не обичат да правят или да опитват, в забавни, емоционално стимулиращи игри.

Учете детето си да върши монотонна работа от ранна възраст, тъй като тя е основата за бъдещата „работоспособност“

Сгъване на пране, подреждане на играчки, закачане на дрехи, разопаковане на хранителни стоки, подреждане на масата, приготвяне на обяд, разопаковане на кутията им за обяд, оправяне на леглото им.

Бъдете креативни. В началото го направете стимулиращо и забавно, така че мозъкът им да го свързва с нещо положително.

Учете ги на социални умения

Учете ги на изчакване на ред, споделяне, губене/печелене, правене на компромиси, правене на комплименти на другите, използване на „моля“ и „благодаря“.

Децата се променят в момента, в който родителите променят своята перспектива за възпитанието. Помогнете на децата си да успеят в живота, като тренирате и укрепвате мозъка им възможно най-рано!

По материали от: yourot.com/parenting-club

Превод и адаптация: Цветелина Велчева