Горещите вълни, наводненията и другите екстремни климатични явления излагат на показ ограниченията на остаряващите сгради и инфраструктура в Европа. Изследователи от целия континент проучват начините, по които градовете могат да се адаптират към изменящия се климат.

От Валери Жиле

Изменението на климата принуждава много европейски градове да преосмислят начина, по който се проектират и управляват. Инфраструктурата, изградена с оглед на климатичните условия от миналото, все по-често е подложена на изпитания поради по-обилни валежи, по-горещи лета и по-чести екстремни метеорологични условия. Според неотдавнашно глобално проучване над 80 % от градовете съобщават, че са изправени пред значителни климатични опасности.

Според д-р Клементе Фугини, италиански инженер, чиито изследвания са насочени към издържливостта на градовете и критичната инфраструктура, градовете и техните общности трябва спешно да обединят усилията си, за да се справят с предизвикателствата на изменящия се климат.

„Издържливостта се основава на сложно взаимодействие между отделните хора, общностите, институциите и инфраструктурата“, твърди той. „На практика това означава да се разбере не само как сградите реагират на климатичните опасности, но и как транспортът, комуналните услуги, обществените услуги и хората, които са зависими от тях, могат да продължат да функционират в случай на затруднения.“

Фугини координира финансираната от ЕС изследователска инициатива MULTICLIMACT (2023–2027 г.), която проучва практически начини да се помогне на градовете да разберат уязвимостите си, да се подготвят за различните климатични опасности и да решат къде са най-необходими усилията за адаптация.

Няма универсално решение

Екипът на MULTICLIMACT обединява изследователи, инженери и представители на местните власти от девет европейски държави, за да оцени широкия спектър от предизвикателства, пред които са изправени европейските градове.

Вместо да предлагат универсално решение, изследователите разработват гъвкави методи, които градовете могат да адаптират съобразно собствената си география и инфраструктура, както и спрямо конкретните климатични рискове, пред които са изправени.

За да видят как това работи на практика, те са създали четири пилотни обекта в цяла Европа, като всеки от тях е за различно климатично предизвикателство.

„Избрахме тези места, защото те съчетават някои типични за Европа сложни фактори и конкретни климатични и екологични условия на живот“, разказва Фугини.

В Нидерландия работата се съсредоточи върху риска от наводнения и върху това как най-добре да се предвидят все по-екстремните събития.

„Разработихме цифрова система за мониторинг, която използва множество сензори за откриване на воден стрес, промени в температурата и течове и по този начин предупреждава властите по-рано за потенциални слабости в защитните съоръжения срещу наводнения“, посочва д-р Хуан Пабло Агилар Лопес, асистент в Техническия университет в Делфт.

Барселона ни постави пред по-различно предизвикателство. С повишаването на температурите гъсто застроените градски улици задържат топлината и поради това летните условия стават все по-неприятни и потенциално опасни за уязвимите групи от населението. Рискът от внезапни наводнения също нараства, когато обилните валежи препълват отводнителните съоръжения на града.

В сътрудничество с общинските власти изследователите тестват решения, вдъхновени от природата, за охлаждане на градските райони, за намаляване на риска от наводнения и за подобряване на качеството на живот по време на горещите вълни.

Решенията биха могли да включват отводнителни канали от треви и храсти, които абсорбират дъждовната вода и филтрират замърсителите, както и островчета от дървета и зеленина, които биха могли да допринесат за охлаждането на околните улици.

Специални грижи за специални сгради

Издръжливостта спрямо изменението на климата представлява особено предизвикателство за историческите сгради в Европа, при които подобряването на безопасността и енергийната ефективност трябва да върви ръка за ръка с опазването на многовековното културно наследство.

В Камерино, централна Италия, изследователите предоставят съдействие при реконструкцията на исторически сгради, пострадали от земетресенията през 2016 г. Вместо просто да възстановяват загубеното, те проучват как тези сгради могат да бъдат укрепени срещу бъдещи бедствия, като същевременно се запази първоначалният им облик.

„Идеята е не просто да се поправят щетите“, отбелязва Фугини. „Искаме да разберем как да подобрим издръжливостта, като същевременно запазим идентичността на тези исторически места.“

Подобно предизвикателство се разрешава и в столицата на Латвия, Рига, чийто исторически център е признат за обект от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради изключителната си колекция от архитектура в стил „ар нувò“. Тук всяка корекция трябва да постига деликатен баланс между адаптирането на сградите към променящия се климат и опазването на архитектурното наследство, което прави града уникален.

Според Ника Подзиня, експерт по градоустройство и координатор на проекти в Енергийната агенция на Рига, този баланс е от първостепенно значение за работата по проекта.

„В обект, включен в списъка на ЮНЕСКО, всяка намеса е предизвикателство. Оценяваме издръжливостта спрямо изменението на климата, като прилагаме строги изисквания“, пояснява тя. „Не можем просто да монтираме обикновени слънчеви панели или да приложим технологични решения. Трябва да намерим начини да подобрим енергийната ефективност, без да засягаме културната и архитектурната стойност на сградите.“

Камерино и Рига са примери за предизвикателство, с което вероятно ще се сблъскат много исторически европейски градове през следващите десетилетия: как да се подсигури безопасността на защитените сгради, да се повиши енергийната им ефективност и да се подобри устойчивостта им спрямо бъдещи климатични рискове — и всичко това, като се запази уникалният им характер и културното наследство, които ги отличават.

Оказване на помощ на градовете да вземат по-добри решения

Най-значителният принос на изследването вероятно се състои в събраните данни, които ще послужат за създаването на обща рамка, която градовете в други части на Европа могат да адаптират към местните условия.

Публичните органи рядко разполагат с достатъчно ресурси, за да модернизират всяка уязвима сграда или част от инфраструктура наведнъж, така че изследователите се стремят да помогнат на планиращите да установят къде с ограничени инвестиции ще се постигне най-голям ефект.

Като съчетава информация за сградите, инфраструктурата, мониторинга на околната среда и климатичните модели, екипът на MULICLIMACT създава по-ясна представа за това как възникналите проблеми в една част на града могат да предизвикат верижна реакция, засягаща жизненоважни услуги в други части на града.

Този системен подход отразява по-широка промяна в нагласите относно устойчивостта на градовете. В един град може да има множество добре проектирани сгради, но ако транспортните мрежи престанат да функционират, болниците останат без ток или комуникационните системи се повредят, общностите остават уязвими.

„Трябва да мислим отвъд отделните обекти“, твърди Фугини. „Целта е да разберем как реагират цели градски системи в условията на стрес и как можем да подобрим способността им да се възстановяват.“

Подзиня споделя това мнение. „Трябва да разглеждаме нещата цялостно. Съчетаваме данните, с които вече разполагаме, със знанията, получени в резултат на нашите научни изследвания, и ги споделяме с партньорите. Този подход, основан на сътрудничество, ни помага да вземаме по-обосновани решения.“

Проектиране на градове за едно несигурно бъдеще

В цяла Европа политиците все повече осъзнават, че издържливостта не може да се основава единствено на по-сериозни диги срещу наводнения или по-солидни сгради. Тя зависи и от създаването на по-здравословни обществени пространства, интегрирането на природата в градовете, подобряването на енергийната ефективност и проектирането на квартали, които могат да продължат да функционират по време на кризи.

Това е в съзвучие с по-широките амбиции на мисиите на ЕС за адаптиране към климатичните промени и за климатично неутрални и интелигентни градове, чиято цел е да подпомогнат общностите да станат по-устойчиви и по-добре подготвени за последиците от изменението на климата.

Фугини счита, че издържливостта се превръща в един от най-важните въпроси за европейските градове.

„В крайна сметка има значение не издържливостта на отделните сгради, а издържливостта на хората и общностите, които зависят от тях“, твърди той.

С ускоряването на изменението на климата въпросът, пред който са изправени европейските градове, вече не е дали ще се сблъскват по-често с кризи, а колко добре ще бъдат подготвени за тях.

Като помага на властите да разберат къде се крият уязвимите места и къде ограничените ресурси могат да имат най-голям ефект, изследването MULTICLIMACT помага на Европа да проектира градове, които са по-устойчиви и по-издръжливи.

Първоначално статията е публикувана в Horizon the EU Research and Innovation Magazine (Хоризонт — списание на ЕС за научни изследвания и иновации).

Изследването, описано в тази статия, се финансира от програмата „Хоризонт“ на ЕС.

Повече информация