Учебниците и уроците по история обикновено представят Черната смърт като една опустошителна вълна от чума, връхлетяла Европа между 1347 и 1353 г. Историята на болестта обаче далеч не приключва с този период – тя продължава още векове.

В ново изследване, публикувано в PNAS, международен екип, ръководен от учени от Тартуския университет в Естония, показва как чумата се е завръщала многократно в различни части на Европа чак до XVIII век.

Макар т.нар. втора чумна пандемия да е добре позната на учените, досега нейното развитие не е било проследявано с подобна детайлност и толкова прецизно датиране.

Древната ДНК разкрива движението на чумата през вековете

Изследователите използват нов метод, чрез който съпоставят геномите на чумната бактерия с документирани исторически епидемии. За целта те анализират и родословното дърво на Yersinia pestis, което им позволява по-точно да определят кога и къде са възникнали различните щамове. Подобни генетични анализи са част от все по-бързото развитие на съвременната генетика и генното инженерство.

„Открихме доказателства, че чумата многократно е била пренасяна в Естония още от края на XIV век. Установихме и няколко неизвестни досега генетични линии както в градски, така и в селски райони“, казва молекулярният биолог Кристиина Тамбетс от Тартуския университет.

Учените реконструират и анализират 26 генома на Y. pestis, извлечени от останки, открити при 11 различни археологически разкопки в Естония, Русия, Англия, Нидерландия и Швейцария.

В рамките на новия подход те комбинират традиционното радиовъглеродно датиране с генетични хронологии, исторически архиви и местни сведения за броя на жертвите.

Изследователите проследяват разпространението на чумата в Европа в рамките на 400 години. (Keller et al., PNAS, 2026)

Благодарение на този метод общо 75 генома на чумната бактерия са датирани с по-голяма точност. Сред тях са 11 по-висококачествени проби от новоизследваните 26 ДНК фрагмента, както и още 64 проби, анализирани в предишни проучвания.

„Успяхме значително да стесним времевите интервали при датирането на много от пробите. Това ни позволи да ги свържем с конкретни чумни вълни и епидемии, описани от хронистите в съответните градове и региони“, казва историкът Филип Славин от Университета в Стърлинг, Великобритания.

В средата на XV век чумната бактерия започва да се разклонява

Едно от най-важните открития в изследването е, че между приблизително 1450 и 1500 г. се наблюдава значително разклоняване на генетичните линии на Y. pestis. Според учените това може да е било свързано с появата на нови естествени резервоари на чумата сред популациите от гризачи.

Изследователите откриват и възможна връзка с т.нар. Голяма суша на Ренесанса, настъпила приблизително по същото време. Продължителната суша вероятно е довела до масова смърт сред дивите гризачи или ги е принудила да се придвижат по-близо до населените места, което от своя страна може да е улеснило разпространението на болестта.

Изследователите свързват различни линии на бактерията с конкретни чумни епидемии. (Keller et al., PNAS, 2026)

Войните улесняват разпространението на заразата

Учените установяват връзки и с чумни епидемии по време на Тридесетгодишната война от 1618 до 1648 г. и Великата северна война от 1700 до 1721 г. Според тях масовото придвижване на армии, бежанци, търговци и други големи групи от хора е подпомагало пренасянето на инфекцията от един регион в друг.

„Виждаме как Yersinia pestis се разделя на нови генетични линии по време на конфликти и се разпространява по маршрутите, по които се движат войските и разселените групи от населението“, казва генетикът Кристиана Шайб от Тартуския университет.

С откриването и анализа на все повече проби от древна ДНК учените ще могат допълнително да прецизират тази времева линия и с по-голяма увереност да свързват разпространението на болестта с конкретни исторически събития.

Какво може да ни научи чумата за бъдещите пандемии

Бактерията Yersinia pestis продължава да съществува и днес. Макар случаите на чума при хората да са редки и заболяването да може успешно да се лекува със съвременни антибиотици, изучаването на неговата история може да даде ценна информация и за разпространението на съвременните инфекциозни болести.

Новите данни помагат на учените да разберат по-добре как заболяванията, предавани от животни на хора, се развиват и променят в дългосрочен план – в случая в продължение на няколко века. Ако в бъдеще възникне заплаха от нова пандемия, подобни знания могат да помогнат за по-точното ѝ оценяване и моделиране.

Така изследването на една историческа пандемия може да бъде полезно и при реакцията срещу бъдещи инфекциозни заплахи – този път с допълнителното предимство на съвременната медицина, генетиката и методите за анализ.

„При COVID-19 учените можеха изключително точно да проследят разпространението на отделните варианти, защото геномите разполагаха с прецизни времеви данни“, обяснява генетикът Марсел Келер от Тартуския университет. Пандемията промени и начина, по който възприемаме постоянния поток от информация за болести и глобални заплахи – явление, свързано и с т.нар. думскролинг и неговите психологически механизми.

„При историческите пандемии подобни времеви данни често липсват или обхващат период от повече от 100 години, което ограничава възможностите ни да интерпретираме генетичната информация.“

Изследването е още един пример за това колко много информация могат да дадат бактериите за човешкото здраве и за начина, по който инфекциите се разпространяват в организма и обществото. Други проучвания например показват как бактерии могат да навлязат в кръвообращението и да окажат влияние върху други органи.

Изследването е публикувано в PNAS.

```