Трудностите с ежедневните задачи може да са сигнал за по-висок риск от смърт

Обичайното ходене до магазина започва да отнема повече време. Следенето и плащането на сметките става все по-уморително. Човек, който доскоро е приемал лекарствата си без затруднение, вече има нужда някой да му напомня.

Всяка от тези промени сама по себе си може да има напълно обичайно обяснение. Но когато затрудненията започнат да се натрупват, това може да е повод да се запитаме какво се е променило и от каква подкрепа има нужда човекът, за да се справя по-лесно с ежедневието.

Проучване сред повече от 6000 възрастни в Южна Корея установява, че хората, чиято способност да се справят самостоятелно с ежедневните задачи се е влошавала в продължение на няколко години, са били изложени на по-висок риск от смърт. Според анализа депресивните симптоми могат да обяснят малка част от тази връзка.

Това не означава, че нуждата от помощ при пазаруване например води до по-ранна смърт. Резултатите по-скоро показват, че промените в способността на човек да се справя самостоятелно с всекидневието не бива да бъдат пренебрегвани, докато не се стигне до момент, в който проблемът стане очевиден за всички.

Изследователите Сънг-Ук Бек и Джин-Ха Юн от Университета „Йонсей“ проучват набор от умения, известни като инструментални дейности от ежедневието.

Това са дейностите, които позволяват на човек да води самостоятелен живот – например да приготвя храна, да пере, да използва транспорт, да управлява личните си финанси и да приема правилно лекарствата си. Те се различават от основните дейности, свързани с грижата за себе си, като къпане и обличане.

Екипът анализира данните на 6033 участници на възраст 45 и повече години, включени в Корейското дългосрочно проучване на стареенето. Между 2006 и 2014 г. участниците посочват от колко помощ се нуждаят при изпълнението на 10 различни ежедневни дейности.

При повечето от тях – 5757 души, или 95,4% – ограниченията остават трайно малко. При по-малка група от 276 души обаче трудностите постепенно се увеличават. Средният резултат на тази група по използваната в изследването 20-точкова скала за ограничения нараства от 1,8 на 7,3 в рамките на осем години.

Защо подобна промяна е важна? Когато човек започне да се нуждае от все повече помощ, за него може да стане по-трудно да пазарува храна, да посещава медицински прегледи или да спазва режима си за прием на лекарства. Това може да е и признак за заболяване или за нарастваща физическа уязвимост. Важно е обаче да се подчертае, че това са възможни обяснения, а не причинно-следствени връзки, доказани от настоящото изследване.

Промените във всекидневното функциониране са важни и при оценката на влошаването на когнитивните способности, тъй като учените често проследяват способността за самостоятелно справяне като част от по-широката картина на здравословното състояние.

Авторите на новото проучване се интересуват и от друга възможна връзка – между загубата на част от самостоятелността и емоционалното състояние. През 2016 г. участниците попълват въпросник, чрез който се оценяват депресивните им симптоми. След това изследователите проследяват смъртните случаи в групата до 2024 г.

Участниците, при които ограниченията са се увеличавали с времето, съобщават и за повече депресивни симптоми. Статистическият анализ показва, че те могат да обяснят приблизително 16% от връзката между влошаването на способността за справяне с ежедневните дейности и смъртността.

Това е важна следа, но по-голямата част от наблюдаваната връзка остава необяснена. Резултатите не показват и дали лечението на депресивните симптоми би могло да промени риска от смърт. Проучването не е включвало подобна интервенция.

За периода на проследяване са починали 187 от 276-те души, при които ежедневните затруднения са се увеличили, в сравнение с 1067 от 5757-те души, чиито ограничения са останали на ниско равнище.

След като отчитат фактори, регистрирани още в началото на изследването – сред тях възраст, хронични заболявания, доходи, физическа активност и способност за основна грижа за себе си – учените установяват, че при хората с нарастващи ограничения рискът от смърт през периода на проследяване е около два пъти по-висок.

Това сравнение се отнася до групи от хора и не може да предскаже какво ще се случи с конкретен човек. Именно затова резултатите са по-полезни като сигнал да се обърне по-сериозно внимание на нечии затруднения и нужди, отколкото като основание за тревожна прогноза.

Първо е оценена способността на участниците да се справят с ежедневните дейности, след това – наличието на депресивни симптоми, а едва след това са проследени смъртните случаи. Това е времевата последователност, върху която се основава използваният медиаторен анализ.

В основния анализ депресивните симптоми са измерени само веднъж – през 2016 г. Допълнителен анализ, който взема предвид и симптомите, отчетени през 2006 г., води до сходни резултати.

Авторите отбелязват и възможността връзката да действа в обратната посока. По-ранни проучвания са установявали, че депресивните симптоми могат да бъдат свързани с последващи затруднения при изпълнението на ежедневни дейности.

Възможно е зад двете явления да стоят и други здравословни проблеми. Изследователите не са могли напълно да отчетат влиянието на деменцията, физическата уязвимост, храненето, социалната изолация и други фактори, които биха могли да повлияят върху резултатите.

Социалната среда също е важна част от картината при по-възрастните хора. Други изследвания например разглеждат дали домашните любимци могат да забавят влошаването на когнитивните способности при възрастни хора, които живеят сами.

Освен това в анализа са включени единствено участниците, които през 2016 г. все още са били живи и са продължавали да участват в изследването.

Тъй като става дума за наблюдателно проучване, оценката за ролята на депресията има проучвателен характер. Резултатите не доказват, че трудностите в ежедневието са причинили депресивните симптоми, нито че именно тези симптоми са довели до по-високата смъртност.

Изследването не може да покаже и дали по-ранното разпознаване на подобни затруднения, отстраняването на причините за тях или подкрепата за психичното здраве биха довели до по-добри резултати.

Подобни промени могат да бъдат част от много по-широката картина на здравето и стареенето. Други проучвания например показват, че социално-икономическите фактори също могат да бъдат свързани с ускорено стареене на мозъка и промени в когнитивните способности.

Засега най-полезният въпрос може да бъде съвсем прост: ако нещо, което доскоро е било рутинна част от ежедневието, вече създава трудности – защо?

Един разговор може да помогне да се открие конкретна практическа пречка, физически проблем или емоционално страдание.

Не всяка промяна е признак за сериозно заболяване и това изследване не предлага универсално решение.

Но ако обръщаме внимание на подобни промени навреме, имаме по-голям шанс да разберем от какво всъщност се нуждае човекът.

Изследването е публикувано в GeroScience.