Понякога очите започват да „протестират“ много преди края на работния ден. Появяват се сухота, парене, замъглено зрение, главоболие или усещане, че фокусирането изисква все повече усилие.
Обикновено обвиняваме компютъра.
Той наистина има своята роля, но причината невинаги е само времето пред екрана. Начинът, по който гледаме телефона, светлината в стаята, климатикът над бюрото, позицията на монитора и дори това колко често мигаме могат постепенно да увеличат зрителния дискомфорт.
Най-интересното е, че много от тези навици изглеждат напълно безобидни, докато не започнат да се повтарят всеки ден.
„Само още един имейл“ лесно се превръща в три часа без почивка
Работата пред компютър изисква дълго фокусиране на едно и също близко разстояние. После идва кратката почивка – често отново пред екран, този път на телефона. Вечерта се включва телевизорът, а преди сън остават още няколко минути скролване.
Така през по-голямата част от деня очите почти не сменят режима.
Продължителното използване на компютри, смартфони и други дигитални устройства се свързва с т.нар. дигитална зрителна умора. Сред типичните оплаквания са сухота, напрежение, периодично замъгляване и главоболие.
Един от най-лесните начини за прекъсване на това натоварване е правилото 20-20-20 – приблизително на всеки 20 минути да поглеждаме за поне 20 секунди към обект на около 6 метра разстояние.
Не е нужно да ставате от бюрото или да прекъсвате работа за дълго. Понякога е достатъчно просто да погледнете през прозореца.
Когато сме концентрирани, забравяме нещо толкова просто като мигането
Мигането е автоматично и точно затова почти не го забелязваме. То обаче има важна функция – разпределя слъзния филм по повърхността на окото.
При продължително четене или работа пред монитор може да мигаме по-рядко. Резултатът често е познатото усещане за сухота, парене или „пясък“ в очите.
Парадоксът е, че когато това се случи, много хора реагират, като се взират още по-силно в екрана.
По-полезният навик е обратният – кратка пауза, няколко нормални мигания и поглед към по-далечна точка.
Телефонът постепенно се приближава все повече
Започвате да четете съобщение на нормално разстояние, а няколко минути по-късно телефонът почти е стигнал до лицето.
Този навик е особено често срещан при дребен шрифт или умора.
Колкото по-близо е екранът, толкова по-продължително очите трябва да работят на малка дистанция. Вместо постоянно да приближаваме телефона, по-доброто решение често е много просто – по-голям текст.
Същото важи и за компютъра. Ако непрекъснато се навеждате напред, за да прочетете съдържанието, вероятно проблемът не е в стойката ви, а в размера на текста, разстоянието или позицията на монитора.
Ярък екран в тъмна стая не е особено добра комбинация
Вечерната картина е позната – лампите са изгасени, стаята е почти тъмна, но телефонът свети ярко на няколко десетки сантиметра от лицето.
В другата крайност е офисът с мощна лампа зад монитора или прозорец, който се отразява директно в дисплея.
И двете ситуации могат да бъдат неприятни за очите.
По-комфортната среда обикновено е тази, в която няма огромен контраст между яркостта на екрана и останалата част от помещението.
Има и лесен тест. Изключете монитора и погледнете повърхността му. Ако ясно виждате прозорец, лампа или собственото си отражение, има вероятност отблясъците да ви пречат повече, отколкото предполагате.
Климатикът над бюрото също може да има роля
Екранът получава почти цялата вина за сухите очи, но понякога проблемът идва от тавана.
Климатикът в офиса или въздушната струя в автомобила често е насочена директно към лицето. Постоянният поток сух въздух може да ускорява изпаряването на сълзите и да засилва дискомфорта.
Промяната невинаги изисква нещо сложно.
Понякога е достатъчно въздухът да бъде насочен встрани или бюрото да се премести така, че струята да не достига директно до очите.
Присвиването срещу слънцето не е форма на защита
Навън зрителното натоварване не изчезва.
Силната светлина и отблясъците от автомобили, мокър асфалт, вода или светли фасади могат да бъдат неприятни, особено когато човек прекарва по-дълго време на открито.
Инстинктивната реакция е да присвием очи. Това може да намали усещането за яркост, но не замества реалната UV защита.
При избор на слънчеви очила водещ критерий е добре да бъде защитата от UVA и UVB лъчение. Когато се разглеждат модели в специализиран магазин като Скай Оптик, след нея могат да се преценяват размерът, комфортът, формата и дизайнът.
Особено неприятно може да бъде ниското слънце при шофиране сутрин или привечер, когато светлината попада почти директно в зрителното поле.
Мониторът може да е на бюрото, но не и на правилното място
Понякога проблемът не е колко дълго гледаме екрана, а откъде го гледаме.
Твърде висок монитор кара погледа постоянно да се повдига. Твърде далечният екран може да ни принуждава да се навеждаме напред. Ако е поставен встрани, към зрителното натоварване лесно се добавя напрежение във врата и раменете.
Добре е да се проверят няколко основни неща:
- екранът да бъде на комфортно разстояние;
- позицията му да не изисква постоянно повдигане на погледа;
- текстът да бъде достатъчно голям;
- отраженията от прозорци и лампи да бъдат ограничени;
- яркостта да е съобразена с помещението.
Ако до края на деня сте постепенно все по-близо до монитора, това е добър знак, че настройките или работната позиция заслужават внимание.
Понякога не е екранът, а зрението
Лесно е всяка умора да бъде обяснена с работата на компютър. Понякога обаче постоянният дискомфорт може да се засилва от некоригиран или променен зрителен проблем.
Дори сравнително малка необходимост от корекция може да направи продължителното четене и работата наблизо по-натоварващи.
Това не означава, че всяко главоболие изисква нови очила. Но ако напрежението, замъгляването или трудното фокусиране се появяват редовно, професионалният очен преглед е по-разумен от опитите причината да бъде определена на предположения.
Свикването със сухотата не означава, че тя трябва да бъде игнорирана
„Очите ми просто се изморяват от компютъра“ лесно се превръща в обяснение за всичко.
Леко и временно напрежение след дълъг ден не е необичайно. Когато обаче сухотата, паренето, зачервяването, чувството за чуждо тяло или замъгленото зрение се повтарят постоянно, не е добре автоматично да бъдат приемани за нормална част от работата.
Сухотата може да има различни причини и при продължителни оплаквания очният специалист е този, който може да прецени какво стои зад тях.
Очите не искат непременно по-малко работа, а повече разнообразие
За повечето хора пълното отказване от екрани просто не е реалистично.
И не е необходимо.
Много по-практично е да се прекъсне продължителното еднообразно натоварване – поглед към далечен обект, кратки почивки, нормално мигане, по-добро осветление и правилно позициониран монитор.
Към това се добавят защита от ярка слънчева светлина и малко повече внимание към средата – включително към климатика, отраженията и размера на текста.
Поотделно тези промени изглеждат дребни. Събрани в един работен ден обаче могат да направят осемте часа пред компютъра значително по-комфортни.
А ако болката, замъгленото зрение, силната сухота или друг дискомфорт продължават въпреки промените, не е добра идея всичко да се обяснява с „уморени очи“. Тогава професионалният преглед е най-надеждният начин да се установи причината.
