Само шепа хора притежават необикновения дар на дълголетието – те представляват едва около 0,01 процента от населението на света.

Наричаме ги столетници – хора, достигнали 100-годишна възраст. Те отдавна привличат вниманието на учените и са обект на множество изследвания.

Постепенно започваме да разкриваме тайните на необикновено дългия им живот.

Все още обаче има много неща, които не разбираме напълно.

Предава ли се изключителното дълголетие по наследство?

Един от големите въпроси е какво се случва с децата на столетниците. Наследява ли следващото поколение същото предимство?

В ново изследване, публикувано в JAMA Network Open, учените се заемат да открият отговора.

„Искахме да разберем дали столетниците предават доброто си здраве и дълголетието си на своите деца – казва генетичката София Милман от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Бронкс, Ню Йорк.

„А ако това наистина е така, искахме да установим дали предимствата се дължат на здравословни навици, или на нещо по-фундаментално, например на генетиката.“

Милман и колегите ѝ анализират данни от три отделни дългосрочни изследвания. Те обхващат повече от 2300 деца на столетници и над 1700 души, чиито родители не са били толкова дълголетни и които служат като контролна група.

„Доколкото ни е известно, това е най-мащабното изследване досега“, посветено на връзката между дълголетието на родителите и здравето на децата им, пишат учените в своята публикация.

Значително по-нисък риск от заболявания и смърт

Анализът показва, че и в трите изследвани групи децата на столетници са изложени на по-нисък риск от смърт в сравнение с останалите участници. При тях е установен и по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и хипертония. В две от групите е отчетен и по-малък риск от инсулт.

Разликите са значителни. Във всеки даден момент от живота децата на столетници са изложени на 32 процента по-нисък риск от хипертония, 33 процента по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и 42 процента по-нисък риск от смърт.

Нещо повече – когато при тях все пак се появят здравословни проблеми, това обикновено се случва на по-късна възраст, отколкото при участниците в контролната група. Хипертонията например се развива с около пет години по-късно, а продължителността на живота им е средно с приблизително три години по-голяма.

„Особено впечатляващо беше, че получихме сходни резултати и в трите изследвания, въпреки значителните разлики между тях. Това подкрепя идеята, че изключителното дълголетие се предава в семействата“, казва изследователят на стареенето и водещ автор на проучването Ерик Рийд от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“.

Рискът от рак не е по-нисък

Интересното е, че резултатите не показват значително по-нисък риск от рак при децата на столетниците.

Според изследователите е възможно те да притежават по-добра естествена защита срещу онкологичните заболявания и при тях смъртността вследствие на рак да е по-ниска, въпреки че самият риск да развият такова заболяване не намалява.

Възможно е също по-доброто здраве на децата на столетници да е отчасти свързано с по-редовните профилактични изследвания за рак. Благодарение на тях могат да бъдат откривани и форми на заболяването, които крият малък риск и не влияят върху продължителността на живота.

Генетика или здравословен начин на живот?

Изследователите отбелязват, че фактори като храненето, образованието, социално-икономическото положение и тютюнопушенето имат доказана връзка с риска от заболявания, съпътстващи стареенето. Анализът им обаче показва, че децата на столетници остават по-добре защитени от подобни заболявания дори когато са сравнени с хора със сходен начин на живот и социален профил.

Това би могло да означава, че средата и поведението оказват по-слабо влияние върху здравето на хората, произхождащи от семейства на столетници. Подобно заключение обаче има своите граници.

„Това не означава, че начинът на живот няма значение – здравословните навици остават важни за всички“, подчертава Рийд.

„Изглежда обаче, че някои хора от семейства, отличаващи се с изключително дълголетие, притежават биологични предимства, които им помагат да запазят здравето си въпреки влиянието на средата и навиците, на което сме подложени всички.“

Резултатите от изследването са публикувани в научното списание JAMA Network Open.