И днес черният цвят в дрехите и модата като цяло е изключително популярен. Но все пак остава като маркер за траур, когато поводът е трагичен.
В миналото обаче изобщо не е било така.
В Древен Египет например черното се е възприемало като цвят на живота и на прераждането. Свързвали са го с плодородната черна тиня, която река Нил е оставяла след ежегодните си разливи Поради тази причина черното е било символ на живота, плодородието, изобилието и прераждането, в което силно са вярвали.
През Средновековието и Ренесанса черното е бил доминиращ цвят на дрехите при богатите хора от обществото. Преди откриването на синтетичните багрила през XIX век, ушиването на наситено черна дреха е било изключително трудно и скъпо удоволствие. Евтините черни бои бързо са избледнявали до сиво или кафяво. За да се получи плътен, дълбок черен цвят, платовете са били боядисвани многократно с изключително скъпи вносни съставки, което е можело да си позволят само заможните.
Любопитен факт е, че през 14. и 15. век черното се превръща в най-луксозния цвят в Европа. Става официален цвят на кралете (Филип Добрия от Бургундия например е носел почти само черно), на богатите венециански търговци и на италианската аристокрация.
В Япония пък черното е символ на зрелостта и мъжката сила. Японците го свързват с идеята за опит опит, мъдрост и зрялост (за разлика от бялото, което символизира чистотата и наивността на младостта). Това може ясно да се види в бойните изкуства – там най-високата степен е именно „черен колан“, което показва завършено майсторство. На традиционните сватби в Япония младоженецът носи изцяло черно официално кимоно, което символизира неговата зрялост, че е готов да встъпи в брак и да поеме отговорността за семейство.
