В края на октомври 79 г. сл. Хр. апокалипсисът застигнал Помпей. Везувий – голям действащ вулкан, разположен само на около 8 километра от процъфтяващия курортен град – изригнал след близо петнадесет години предупредителни знаци. Смъртоносен облак от свръхнагорещени газове, разтопена скална маса и нажежена пепел погълнал околността.

Днес Помпей изглежда съвсем различно. Древният град се е превърнал в една от най-големите туристически забележителности и всяка година привлича около 2,5 млн. посетители. Сред най-известните находки са прочутите „каменни“ тела на хората, които били сварени неподготвени и не успели да избегнат ужасяващата си съдба.

Само че има една подробност: това, което виждаме, не е точно онова, за което го мислим. Представата, че разтопената скална маса е погълнала жителите на древния град, а след това е изстинала и ги е превърнала във вечни каменни копия на самите тях, безспорно е въздействаща. Тя обаче не отговаря на истината. Всъщност, ако бяхте посетили Помпей преди XIX век, тези тела изобщо нямаше да бъдат там.

Как тогава са се появили прочутите фигури?

Не тела, а плод на археологическа находчивост

„Истината е, че […] те всъщност изобщо не са тела“, обяснява проф. Мери Биърд, преподавател по класическа филология в Кеймбриджкия университет, в статия за BBC Magazine от 2012 г. „Те са плод на един находчив археологически метод, прилаган още от 60-те години на XIX век.“

Спорадични разкопки в Помпей се извършвали още от края на XVI век, но едва през XIX век, под ръководството на археолога Джузепе Фиорели, започнал да се оформя обликът на града, който познаваме днес. Докато си проправяли път през пластовете от отломки и пепел, покриващи древното селище, археолозите забелязали нещо необичайно: множество ясно очертани кухини, в някои от които имало човешки останки.

Какво представлявали те? Всъщност именно тези празни пространства били истинските „тела“ на жителите на Помпей – не познатите ни днес фигури, а кухините във втвърдения вулканичен материал. Някога там се намирали телата на жертвите, около които пепелта и отломките се натрупали и постепенно се втвърдили.

„Вулканичният материал покрил телата на загиналите и се втвърдил плътно около тях“, пише Биърд. „С постепенното разлагане на плътта, вътрешните органи и дрехите останала кухина – съвършен негативен отпечатък на тялото в мига на смъртта.“

Как са създадени прочутите отливки

„Не след дълго някой досетлив човек разбрал, че ако в тази кухина се излее гипс, ще се получи отливка, която възпроизвежда съвсем точно формата на тялото“, допълва Биърд. „Но това е само копие – по-скоро своеобразно „анти-тяло“, отколкото истинско човешко тяло.“

Така прочутите фигури, които днес свързваме с последните минути на жителите на Помпей, всъщност са гипсови отливки на кухините, останали след разлагането на телата им.

Съвременните археолози са усъвършенствали донякъде използваните методи. „Днес можем да прилагаме рентгенови технологии, например триизмерна компютърна томография, за да изследваме човешките останки в гипсовите отливки“, обяснява през 2017 г. пред History and Archaeology Online антропологът Пиер Паоло Петроне от Неаполския университет.

Въпреки това новите отливки продължават да се изработват почти по същия начин като първите, създадени през 60-те години на XIX век, пояснява Петроне. Понякога вместо гипс се използва прозрачна епоксидна смола, но традиционната смес „остава най-добрият материал за създаването на съвършени копия на телата на жертвите“, казва той.

Съвременните технологии позволяват на учените да надникнат и в самите останки. Подобни изследвания например помогнаха да се обясни как при изригването на Везувий човешки мозък се е превърнал в стъкло в близкия древен град Херкулан.

Нито древни, нито вкаменени

Накратко: онези древни, вкаменени тела от Помпей всъщност не са нито древни, нито вкаменени. Те представляват съвременни гипсови отливки на пространствата, в които някога са лежали човешки тела. Нещо повече – днес дори самите отливки не са уникални. Методът за създаването им позволява фигурите да бъдат възпроизвеждани многократно, така че на практика всяко „тяло“ може да бъде „клонирано“ посмъртно толкова пъти, колкото пожелаем.

Това впрочем е добре – иначе вероятно нямаше да разполагаме с толкова много от тези „каменни“ хора. По време на Втората световна война върху археологическия обект били хвърлени повече от 160 бомби. Те унищожили значителна част от възстановеното през XX век в древния град.

„Казано направо, мястото беше развалина“, пише Биърд. „Част от онова, което виждаме днес, представлява възстановка на вече възстановени обекти.“

Помпей, който виждаме днес

„Не обвинявам никого, че е „фалшифицирал“ нещо“, допълва тя. „Искам да подчертая, че Помпей, който познаваме днес – както всъщност и повечето антични обекти – е резултат от съвместната работа на съвременните реставратори и консерватори и на древните римски строители, като по-голямата част от усилията са положени от хората в наши дни.“

Дори историята на града след бедствието се оказва по-сложна, отколкото дълго време се смяташе. Археологически данни показват, че Помпей е бил заселен отново след изригването на Везувий, макар животът сред руините да бил далеч от някогашния разкош.

Новите находки продължават да разкриват подробности както за всекидневието на жителите, така и за последните им мигове. Учените например установиха, че някои от жертвите в Помпей вероятно са загинали вследствие на земетресение, съпътствало вулканичното изригване.

„И всичко това не прави Помпей нито по-малко впечатляващ, нито по-малко вълнуващ – както ни показват и отливките на телата“, заключава Биърд.

Източник: IFLSciene; превод и редакция: Владимир Тодоров