Историята е пълна с лекари и учени, които правят повече от необходимото в името на науката и експериментират върху себе си – от доктора, който вкарва водород в ануса си, за да спаси хиляди, до медика, който внася нелегално хиляди паразити в САЩ в собствената си семенна течност.

Хирургът Евън О‘Нийл Кейн обаче е сред най-великите. Той извършва разнообразни хирургически операции върху самия себе си и доказва, че те могат да бъдат изпълнени без пълна упойка.

Кейн е роден на 6 април 1861 г. в Дарби, Пенсилвания. Той става главен хирург в болницата „Кейн Съмит“, където прекарва по-голямата част от своята кариера.

През 1919 г. един от пръстите на Кейн се инфектира до такава степен, че се налага ампутация. Той извършва процедурата самичък напълно успешно. Нещо повече – вярвал е, че пълната упойка не е необходима за всички хирургически операции (противно на стандартната медицинска доктрина).

През 1921 г. му се налага да се подложи на доста по-сериозна операция – отстраняване на апендикс заради хроничен апендицит. По време на работата си като хирург Кейн извършва над 4000 апендектомии. Малко по малко той достига до заключението, че процедурата би била доста по-практична и безопасна, ако се извършва с местна упойка. Лекарят обаче нямал намерението да тества теорията си върху собствените си пациенти. Но сега, за негово щастие, вече разполага с благоразположен доброволец – Евън О‘Нийл Кейн.

На 15 февруари 1921 г. Кейн се подготвя за операцията. За да има ясен изглед към себе си, той прибягва до помощта на множество огледала. Лекарят се инжектира с новокаин, разрязва се, клампира кръвоносните съдове и се захваща с апендикса си. Казват, че по време на цялата процедура разговарял свободно с присъстващите и се смеел. В края на краищата Кейн отстранява успешно апендикса си. Самата рана е затворена от брат му, който също е хирург и който наблюдава операцията. Ще се съгласите, че Кейн се справя доста добре – особено за човек с един ампутиран пръст.

Изненадващото е, че това не е последната операция, която лекарят извършва върху себе си. През 1932 г., когато е на 70-годишна възраст, той отново решава да се самооперира заради ингвинална херния, която развива 6 години по-рано, докато язди кон. По време на тази доста усложнена операция Кейн продължава да се смее и да се шегува – дори тогава, когато инструментите му се доближават до важни кръвоносни съдове (едно грешно движение би могло да нанесе щети върху феморалната му артерия).

Когато идва моментът да извърши най-опасната част от операцията – да направи шев под коремния си мускул (на милиметри от важни кръвоносни съдове) – той спира за миг и казва с шеговит тон: „Рискът е налице и аз трябва да се изправя в лицето му“. В края на краищата извършва операцията успешно (с минимално участие на останалите хирурзи, наблюдаващи случващото се).

Кейн умира няколко месеца по-късно заради пневмония, която няма нищо общо с предишната операция.

Източник: IFLScience